Сред Родопите

„Природата, времето и търпението са най-добрите лекари” – ирландска поговорка

Това пътуване започва без предварителен план или конкретни очаквания. И двамата сме толкова нетърпеливи да се измъкнем от София, че до последно спорим за посоката. Ние сме от двойките, които никога не се карат за капака на тоалетната чиния, но затова пък са способни да спорят относно маршутите за пътувания. Единственото, за което постигаме съгласие, е желанието да прекараме няколко почивни дни сред природата. Там, където въздухът ухае на свежест, а планината заличава спомените за града. Обещали сме си да се връщаме в Родопите винаги, когато усетим нужда от глътка реалност. И ето ни отново на път.

Често ме питат какво толкова намирам в Родопите. Колкото и да ме дразни този въпрос, все не успявам да намеря подходящия отговор.  Родопите са усещане. Емоция. Ако веднъж успееш да видиш красотата на тази планина, винаги ще се връщаш към нея. За нас Родопите са като уютен дом, който ни дава усещане за спокойствие, хармония и свобода. Планината наистина има силата да лекува всяка болест – от стрес до разбити сърца.

Настаняваме се в Девин. Градът е малък и незабележим, но е добра изходна точка за туристически маршрути из околността. В Девин няма какво особено да се види, но затова пък около града има изобилие от красиви места, които си заслужава да посетите. Ако сте почитатели на спа-туризма, можете да си подарите релаксиращи процедури в популярните хотели „Персенк”, „Спа Хотел Девин”, „Исмена”, „Евридика” и др. Ние обаче сме друг тип туристи, затова привечер се отправяме да търсим еко пътеката до местността Калето. Излизаме от града и вървим по шосето, което следва поречието на Девинската река. По пътя се отбиваме да разгледаме параклиса „Св. Георги”, издигнат на скала над града. Всъщност изобщо не се „отбиваме”, а катерим скалите до параклиса по най-безумния начин, чудейки се къде, да му се не види, е пътеката. Оказва се, че параклисът е затворен, но от върха се разкрива гледка към Девин, което го прави подходящо място за снимки. Иначе до параклис „Св. Георги” има пътека, която започва зад фабриката за минерална вода Девин, така че не повтаряйте нашата грешка да изкачвате скалите :)

Ние така и не успяхме да стигнем до Калето, тъй като тръгнахме късно, а пътят дотам е един час. Местността представлява останки от крепост, датираща от VI-X в. Ако разполагате с време, от Калето можете да стигнете и до Кемеров мост, наричан още Римския мост. Преходът Девин – Калето – Кемеров мост ще ви отнеме около 5-6 часа.

На следващия ден поемаме към Ягодинската пещера и Дяволското гърло. Посоката този път е село Триград. Пътят преминава край пасторални пейзажи – зелени поля, цъфнали дървета, разорани ниви. Както винаги, Родопите не ни разочароват.

Освен красивата природа, едно от основните предимства на планината са нейните хора. Винаги готови да ти помогнат в труден момент, да те упътят и да те посрещнат не като гост, а като приятел. Тук все още можете да срещнете едно позабравено качество – искреност, която съжителства с дупките по пътищата, споделената бедност, сезонната работа в чужбина, мечтите за по-добър живот. Времето в Западните Родопи има свой собствен ход. Може би затова понякога просто отказва да върви напред.

Ние обаче продължаваме. Подминаваме дядо Исмаил и неговото стадо овце, снимаме го за спомен и се отправяме към пещерата Дяволското гърло, която се намира на около километър и половина от село Триград.

Пътят до пещерата е изключително живописен и преминава през Триградското ждрело, което следва течението на река Триградска. Скали, вековни борове, небе и ужасно много дупки по пътя. И все пак – уникалната природа компенсира лошата инфраструктура и липсата на каквито и да било табели, които да служат за ориентир. Пред пещерата има паркинг, а входа  е 4 лв. на човек. След като влезете в „Дяволското гърло”, ви очаква кратка лекция за произхода и историята на пещерата, като фактите, които ще чуете, са достъпни и в интернет.

Все пак разбираме, че името „Дяволското гърло” произлиза от формата на пещерата, която наподобява дяволска глава (забелязала съм, че в Родопите тези асоциации са често срещани – има поне два „Дяволски моста”, дяволски пътеки, дяволски знаци и т.н.). Грохотът на Триградската река, която се излива в пещерата, както и местните легенди, допълнително допринасят за „дяволския ореол” на мястото. Според една от най-разпространените истории, каквото попадне в пещерата, остава там. Веднъж при голяма буря в района, реката отнесла всичко по пътя си – покъщнина, огради, дървета, завличайки ги в пещерата. Местните хора дълго чакали на изхода, за да приберат поне част от вещите си, но нищо не излязло оттам. Ето защо я кръстили „Дяволското гърло”.

Пещерата е класифицирана като пропастна и до момента не е била обект на цялостно проучване, след като през 1970 г. Сияна Люцканова и Евстати Йовчев, леководолази от Варна, загиват при опит да я изследват. След този нещастен случай, изследвания на пещерата са правени само чрез оцветяване на водата на входа на пещерата, която излиза на изхода, но чак след няколко часа. Това кара изследователите да смятат, че водата преминава през дълъг лабиринт в скалата, където се задържат всички попаднали в пещерата предмети.

След като влезете в пещерата, ще попаднете в т.н. „Бучаща зала”, където наистина е много шумно от грохота на реката. За да стигнете изхода, ще трябва да изкачите около 300 стръмни стъпала, но като цяло разглеждането на „Дяволското гърло” отнема не повече от 20-30 минути.

Следващата пещера в програмата ни е Ягодинската, която се намира на около 20 км от Девин, в близост до родопското село Ягодина. До Ягодинската пещера води асфалтиран път, който преминава през Буйновско ждрело. То е разположено от двете страни на Буйновската река, между селата Ягодина и Тешел. До Ягодинската пещера има голям паркинг, но напливът от коли е толкова голям, че се налага да паркираме на няколко колиметра преди нея. В пещерата се влиза на групи, които се допускат на всеки кръгъл час (до 16:00 ч.). Входът е пет лева за възрастни, като децата под 6 години се допускат безплатно. Затова пък снимането в пещерата е забранено, въпреки че на входа любезно ви информират, че можете да си закупите диск с „официални снимки” на пещерата, направен от „професионални фотографи”. Не, благодаря.

Ягодинската пещера и Дяволското гърло са едни от най-младите в България – „само” на около 250 000 години. Ягодинската е доста обширна, а дължината й е 10 км, макар малка част от нея да е облагородена и достъпна за посещения. Най-интересни са скалните образувания в пещерата – сталактити, сталагмити и сталактони, както и т.н.”леопардова кожа”, която се отличава с причудливи шарки.

Разглеждането на Ягодинската пещера отнема един час, като на определени места във вътрешността на пещерата ще имате възможност да чуете разказите на екскурзоводите за нейния произход и оформяне през вековете. Освен туристически обиколки, в пещерата се предлагат и екстремни приключения – преминаване на маршрути от необлагородената част от пещерата, които включват изкачване, спускане и преодоляване на препятствия. Записванията се правят поне седмица по-рано.

Ако се уморите от пещери, можете да се разходите до селата Широка лъка и Гела. Широка лъка е място, което е съхранило автентичния си вид в продължение на векове. Най-впечатляващи тук са къщите, калдъръмените улички и църквата „Успение Богородично”, която според легендата е построена само за 38 дни.

Гела се намира на 6 км от Широка лъка, затова решихме да се изкачим и до това село, за да го разгледаме. Наоколо има изобилие от еко-пътеки, както и чудесни условия за планински туризъм. Допаднаха ми тишината и спокойствието на селото. Със сигурност някой ден ще се „отбием” там отново.

Най-хубавото ни „откритие” обаче бе язовир Широка поляна, който се намира в близост до Доспат. Изкачването до това място определено си струваше усилията, макар че ако не разполагате с джип, по-добре не рискувайте да стигнете до него с кола. Ние например оставихме „Киа“-та на пътя и продължихме до язовира пеша.

Тъкмо се чудехме накъде да поемем, когато случайността ни срещна с баба Емине. Жената ни упъти за посоката, след което се заговорихме за живота в планината.

– Не те ли е страх да живееш тук самичка?

– Не, не ме страх. – отвърна без колебание Емине. – Ние живеем тука двамцата с дядото, гледаме крави. Той сега отиде с колата до Доспат да закара млякото и го чакам за обяд. А и от какво да ме е страх? То тука нема жива душа, камо ли крадци…

Странно, но баба Емине не изглежда нито тъжна, нито уморена от живота, нито самотна. Дори напротив – в очите й играе усмивка, а лицето й излъчва доброта. Вместо „Довиждане“ си казваме „Хайде със здраве!“.

– Да сме здрави, сине, това е най-важното! – усмихва ни се отново Емине и ни маха през оградата на двора, докато не се превръща в малка, незабележима точица на фона на планината.

Отбивките по пътеката ни отвеждат до язовир Широка поляна, чиято непристъпна красота в първия момент ни се струва нереална. Комбинация от вода, борове, пясък и скали. Късче море сред величието на Родопите. Пролетта е обгърнала планината в нежна прегръдка, в която се стопяват последните преспи сняг.

На връщане отново минаваме покрай къщата на баба Емине. Дворът е празен, а пред него е паркиран стар Москвич. Явно дядото се е върнал от Доспат и сега семейството обядва. Трябваше да измина почти 200 километра, за да разбера колко простичка всъщност е формулата на щастието. Търсим го къде ли не, а то през цялото време е съвсем близо до нас. Толкова близо, че обикновено не му обръщаме внимание, докато не го загубим. А колко всъщност му трябва на човек, за да бъде щастлив? На Емине например й стигат една къщичка в планината и една сродна душа, за която да се грижи. Изглежда напълно достатъчно, нали?

Къде да отседнете

В Девин можете да отседнете в апартамент под наем, тъй като цената е изключително изгодна. Ние изкарахме три дни в нов апартамент близо до центъра на града, в който разполагахме с климатик, телевизор, просторна тераса и кухня, обзаведена с всичко необходимо. Имейл за запитвания и информация: info@in-devin.com

Какво можете да видите около Девин

Ягодинската пещера и пещерата Дяволското гърло, Триградското и Буйновското ждрело, селата Гела и Широка лъка, Чудните мостове, язовир Доспат, язовир Широка поляна, язовир Беглик

Места за хранене

В Девин можете да опитате кухнята в бар-ресторант „Роял“ в центъра на града (ул. „Дружба“ 1). Заведението предлага традиционни родопски и български ястия, като храната е вкусна и на ниски цени. В ресторанта има и Wi-Fi, но персоналът е доста нелюбезен.

Ако се отбиете в Доспат, не пропускайте да опитате пъстърва на скара. Хората в града ни препоръчаха хотел-ресторант „Панорама“. Оказа се място с гледка към язовира, вкусна храна и много добро обслужване. Намира се на улица „Кавал Тепе“ 17, като към ресторанта има и хотел. Цените на вечер са от 15 до 35 лв. http://panorama.dir.bg/_wm/basic/?df=12&dflid=3

Още интересни места в Родопите в пътеписите ни: Магията на Родопите и Обиколка из Борово, Кръстова гора и Караджов камък

Текст: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев

Advertisements
Categories: На планина | Етикети: , , , , , , , , , , | 4 Коментари

Навигация в публикациите

4 thoughts on “Сред Родопите

  1. Хубава ирландска поговорка „Природата, времето и търпението са най-добрите лекари” . Родопите…природа, животни и едно спокойствие, което рядко можеш да го срещнеш.

  2. Здравей пак от мен! Ами да ти кажа сте пропуснали каньона в Девин. Той е красив! Определено и градът е хубав, но хората са малко старовременни и ние смолянци избягваме да имаме даване, вземане с тях;) А на Гела стават прочутите събори, ходене с километри пеша нагоре. Елате да видите тогава какво става. танцуване под звуците на гайди, танц хванати ръка за ръка с непознати. толкова е приятно. Жалко че напоследък се превърна повече от нужното в секс туризъм.

    Ш. Лъка е наистина уникат село с тези високи къщи….Живея на няколко км от там и обожавам да ходя на гости.
    Следващият път отидете на Хайдушки поляни около Рожен, с. Славейно, с. Момчиловци, с. Полк. Серафимово. Баба ми е родена в това село и го обожавам. Страхотни могили, хубави свободни ливади, на които когато съм тъжна лягам и гледам небето докато ми прошепне какво да правя. :)
    На въпроса какво привлича хората в Родопите просто няма нужда да казваш! Хората които не го разбират да не идват! Добре сте дошли и в Смолян, при нас, може да ви разведем някой ден навсякъде!
    Снимките са прекрасни!

  3. Mariana

    Прекрасен пътепис и изящни снмки!В момента съм в Родопите и горе-долу маршрутът ми е същият!Споделям преживяното – и изказаното,и неизказаното.Те,думите,не винаги са изразител на онова,което става в сърцето.Вярвам,че пак ще се върна някой ден – ще вдишавам отново родопския въздух и ще срещна природата и хората,които ми възвърнаха изгубени надежди.И ще открия още и още прелестни кътчета за душата и за очите.
    Благодаря на Елина и на Иван!

  4. Lila

    В Родопите където и да се озовеш е прекрасно и завладяващо, но стигнете ли следващ път до пещерите и с. Триград не пропускайте да се отбиете в Аркан Хан на края на селото :) изключително вкусна храна и уникално място за почивка, а дори имат и конна база!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: