Българският Прованс: Историята на една корица с аромат на лавандула

“Трябва само сладолед да носите” – казва ни Яна, докато се уговаряме за снимки в  нейното вълшебно лавандулово поле. Още не се познаваме лично. “Запознали” са ни във Фейсбук, където имаме общи познати. От тях сме получили и телефона й, след като седмица по-рано сме попаднали на снимка на лавандулата.

Изглежда като излязла от приказките – оцветените в лилаво цветни “коловози” се редуват с геометрична точност, следвайки релефа на хълма. И за разкош – едно дърво в края на хоризонта, което разчупва монотонността на пейзажа и приковава погледите. Споглеждаме се: “Уау! Това в България ли е?”

Трескаво започваме да търсим информация за мястото. Предупреждават ни, че полето е частна собственост и неканени гости в него не са желани. Още повече, че всеки момент се очаква да започне жътвата. Обясняваме, че търсим точно такава лавандула за корица на следващата ни книга – “101 романтични места в България”.

Късметът ни проработва. Яна се съгласява да снимаме полето й, но при едно условие. Да пазим в тайна мястото. Нещо напълно разбираемо, като се има предвид уникалността на полето и фактът, че до този момент е успяла да го опази от нашествието на фотографите.

Код: лилаво

Средата на юни е. Брането още не е започнало, но фотофорумите вече се пълнят със снимки на нацъфтяла лавандула. Повечето снимки тип “картички” са от района на Казанлък, където са най-големите лилави плантации.“Розовата долина” се оказва истински рай за богатите на етерично масло насаждения. Цветните градини постепенно отстъпват мястото на лавандулата, а България трайно измества Франция от първото място по добив и износ на лавандулово масло в Европа. Факт, който заслужава отделна публикация.

Но да се върнем към Яна и нейното вълшебно поле. Имаме приблизително указание как да открием селото със странното име Блатница. Странно, защото селото е на баир и е трудно да си представите блато на такова място. Намира се само на час и половина от София, но до самата нива се стига трудно.

В предварителния разговор Яна ни е предупредила, че пътищата са черни и трябва да сме с джип. Следваме указанията й стриктно. Успяваме да улучим отбивката от магистрала “Тракия” и вече караме по селски пътища, където дупките са повечко. Спираме при смесения магазин в центъра на селото да вземем сладолед. И бързаме да хванем залеза. “Фотографският” час ще настъпи съвсем скоро, затова няма време за губене.

Яна ни посреща малко след изхода от селото. Оказва са очарователна млада госпожица – на двайсет и няколко години, облечена в “градски” стил. Нищо във външния й вид не подсказва, че се занимава със земеделие. По-скоро изглежда като човек от големия град, попаднал случайно на това място. От групата “съвременни номади”, които търсят спасение от стреса на градския живот в простичките удоволствия на провинцията.

Пазарджик, мой малък Прованс

“Носите ли сладолед?” – весело ни посреща Яна, докато паркираме край лавандуловите лехи и вадим фотоапаратите. Знаехме, че има нещо специално в това място. Мислено вече го бяхме “кадрирали” и намислили ракурси за престоящата фотосесия. Но реалността надхвърли очакванията ни.

Дълги “коловози”, обагрени в лилаво, които се простират на километри и се губят зад билото на хълма. Съзерзаването им е истинска наслада за очите – като терапия за уморените от взиране в компютърни екрани очи. Само няколко минути с тази гледка, примесена с аромата на цъфнала лавандула, са достатъчни да ви отпуснат и накарат да мечтаете.

Вярваме в любовта от пръв поглед. Тя важи не само за хора, но и за места. Гледката към разцъфнала лавандула по залез слънце е един от онези магически моменти, които човек не може да забрави. Зърваш го в разгара на лятото, но споменът за него те топли и в най-студените зимни дни.

“Когато за пръв път видях свободните ниви, се влюбих в тях. Един приятел гледа лавандула и ми показа неговото поле. Много ми хареса. Цяла нощ четох за отглеждането и на другия ден вече знаех, че искам да се пробвам”, разказва ни Яна след края на снимките.

Всичко започнало преди 5 години “като на шега”. Първо засадила 20 дка за тест. После декарите станали 450. Никой от селото не вярвал, че ще го направи. Мислили, че ще се откаже. Но към момента Яна има два изпълнени проекта към ДФ “Земеделие”. И много нови планове за по-нататъшно развитие на малкия й бизнес. Всичките са свързани с лавандулата.

Отвъд селото, зад хълма

“Там всичко е любов! Времето спира. И не съществуа нищо друго освен “тук  и сега”. Всеки път, когато пътувам към село, нещо трепва в корема ми. Същото е както когато си влюбен. Не мога да го опиша. За мен това място е специално. И виждам, че всеки, който има възможността да се докосне до него, усеща същото”, казва Яна.

Преди да се захване с добива на лавандула, тя минала през тежък житейски кръстопът. “Чудех се дали да емигрирам в чужбина или да остана в България, но след като видях нивите с лавандула, реших, е това е последното нещо, което искам да пробвам, преди да се откажа от “България”, казва младото момиче.

Днес тя отново е “емигрирала”, но виртуално. От шумния и забързан свят на града – в идиличния и подреден като лавандулово поле живот на село. Вместо да търси романтиката на френския Прованс, тя е успяла да си създаде свой. Тук – в България. Само на час и половина разстояние от София.

П.С. Текстът е написан специално за “Дневник”. Името на селото, където се намира лавандуловото поле от корицата, публикуваме с изричното съгласие на собственичката му.

Categories: Интересни места, По пътищата на България, Случайни открития | Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

101 романтични места в България: новата книга на „Отбивки“

korica

С вълнение ви представяме третата ни книга: „101 романтични места в България“. Казват, че цифрата три е магическа. Не знаем дали е така, но този път сме ви подготвили нещо специално. Нещо красиво, вдъхновяващо, истинско и надяваме се – полезно за вас.

Маса за двама на брега на морето. Дегустация на вино сред ароматни лозя. Приключения в дивата красота на планините, далеч от шумотевицата на града. Почивка с коктейл в ръка сред сенките на бели балдахини. Или разходка сред градините на бляскавите дворци от миналото.

Представите на хора за романтика са много различни. Но едно е сигурно – има места, които могат да ви накарат да се влюбите. Не просто в красотата на природата, но и в човека до вас. Те притежават особена магия, която трудно се описва с думи, но се усеща, когато сте там.

Защо да чакате специален повод? Стягайте багажа и прегърнете пътя. Обичайте се. Изживейте миговете свобода. България е пълна с места, които си струва да споделите с любимия човек. Имаме 101 причини да смятаме така.

Очаквайте скоро в книжарниците.

За предварителна заявка на книгата:

http://www.ciela.com/catalog/product/view/id/126725/s/101-romantichni-mesta-v-balgariya/

 

Categories: По пътищата на България | Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , | Вашият коментар

Нови 101 Отбивки

untitledЩастливи сме да ви представим новата ни книга – продължение на „101 отбивки“, която се превърна в един от най-успешните пътеводители за България през последните години.Благодарим на всички приятели и любители на пътешествията, които си купиха книгата ни! Надяваме се в новото издание да откриете още по-интересни и вълнуващи идеи за пътувания, които да ви покажат непознати и прекрасни отбивки от пътя :)

Какво ще откриете в „Нови 101 отбивки“?

Книгата съдържа авторски фотографии, полезна информация и точни описания как да стигнете до всяка от новите 101 дестинации. И този път акцентът в избора на дестинации е върху малко популярните и диви места, които рядко попадат в туристическите справочници.

Пътеводителят включва информация за:

– 19 водопада, речни каньони и езера;

– 19 крепости, антични градове и средновековни кули;

– 17 тракийски светилища, гробници и мегалити;

– 13 свещени места (манастири, скални църкви и параклиси);

– 10 изумителни скални феномена;

– 9 архитектурни резервата и места за бягства от цивилизацията;

– 8 пещери с красиви образувания;

– 6 екопътеки.

Освен подробни описания как да ги откриете, в книгата ще откриете много любопитни факти за тях, както и препоръки за други интересни места в радиус от 50 километра. Всичко това – в съчетание с качествени фотографии и съвети как да направите по- добри кадри на описаните в книгата места, които надяваме се – ще ви бъдат полезни.

Корицата на новата книга бе избрана чрез гласуване във Facebook страницата на блога ни “Отбивки”, продължило една седмица. Читателите избираха между три варианта за корица, като най-много гласове събрал кадър от екопътека “Искър-Панега” край Луковит.Благодарим на всички, които ни помогнаха с избора :)

В пътеводителя няма скрити реклами на хотели и заведения. Защото това е книга за пътешественици, а не за туристи. Книга за откриватели. За смелчаци. За луди и свободни души. За онези, които не се страхуват да тръгнат на път с посока или без. За хората, за които пътуването е начин на живот, а не цел. За всички вас, мечтатели! Желаем ви незабравими отбивки и вълнуващи открития! Приятно пътуване :)

 

Categories: По пътищата на България | 4 коментара

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: