Коледна Виена: базари, музеи и други вълшебства

Публикувано на 30/12/2023 от elisity

Кратък пътеводител за семейства с деца

Текст и снимки: Иван Михалев

Докато децата са малки и вярват в Дядо Коледа, на родителите им е лесно. Малчуганите изпращат писма до добрия червенобузест старец и на Бъдни вечер той им “оставя” желаните играчки пред вратата. Трудното започва, когато детето порасне и научи, че коледните подаръци ги купуват татко и мама. Тогава част от магията изчезва завинаги. Тогава възниква въпросът “Как да посрещнем Коледа без Дядо Коледа?”

На този въпрос всеки отговаря по свой начин. Ето нашата рецепта: намисляте си някоя красива коледна дестинация и си организирате вълнуващо коледно пътешествие за цялото семейство. Има десетки подходящи дестинации в Европа с коледни базари и много настроение – Виена, Прага, Лондон, Париж, Рим, Милано, Берлин, Кьолн, Мюнхен, Будапеща и др. 

Ние се спряхме на добрата стара класика – Виена. Няма нужда да изброяваме предимствата на австрийската столица. Достатъчно е да се каже, че градът оглавява традиционно класациите за най-добър град за живеене. Както и това, че има над двадесет коледни базара и чудесно украсени улици. 

И така – какво може да правите с дете във Виена за три дни? 

Ден първи – коледният базар пред кметството

Ние нарочно избрахме хотелът ни е да е в близост до кметството, защото там се намира най-големият коледен базар. На него има всичко необходимо за забавление на деца. А също и на възрастни. 

Въртележка, виенско колело, писта за каране на кънки, алеи за разходка, десетки сергии за продажба на играчки, сувенири, лакомства, греяно вино и топъл шоколад… Реално, тук може да прекарате часове, без да ви стане скучно.  

Имайте предвид, че във Виена слънцето залязва рано през зимата – към 16 часа. В 16.30 часа вече става тъмно. И въпреки, че разликата в часовите зони е само 1 час, ранното стъмване може да ви изненада, като нас.

Още щом оставихме багажа и тръгнахме на разходка, вече беше паднал мрак. Така, първият ни ден на австрийска земя започна и приключи с разглеждане на коледния базар до кметството. Въпреки че ни валя и дъжд, следващите три часа бяха вълшебни – с много усмивки и настроение от изпробване на различните атракции.

Вечерта приключи с огромни шницели в една бирария Centimeter Rathaus, която се намира на 5 минути пеша от хотела. Още щом прекрачихме прага, си казахме “Това е мястото”.

Заведението е с високи тавани, пищно украсени стени, много посетители, а храната беше много вкусна. Внимание: навсякъде в Австрия порциите са огромни. На много места “виенският шницел” означава два шницела в една чиния. Гарнитурата обикновено се сервира отделно, защото няма място за нея в чинията. 

Ден втори – дворец, зоопарк и шоколад

След закуска в хотела се отправихме към двореца Шьонбрун – някогашна лятна резиденция на императорското семейство. Той е една от най-големите атракции на Австрия и е в списъка за закрила на ЮНЕСКО. Бароковата сграда, както и градините към нея, са част от световното културно наследство. 

Тук може да се докоснете до великолепието на една от големите монархически династии в Европа – Хабсбургите. Няколко поколения императори и техните фамилии са прекарвали летните си ваканции тук. Тук е живял и император Франц Йозеф, заедно с неговата легендарна съпруга – императрица Сиси, чието истинско име е било Елизабет.

Можете да надникнете в императорските покои. Залите са красиво украсени със златни тавани и всякакви произведения на изкуството. В една от тях е изнесъл първия си концерт Моцарт, когато е бил едва на 6 години. 

До самия дворец може да се стигне лесно с метро U4, което може да хванете от Карлсплац. Пред него се намира един от най-хубавите коледни базари на Виена. Но за семействата с деца по-важното е, тук се намира и Императорската зоологическа градина, която е истинско вълшебство.

Тук вашето дете може да види за първи път панди, жирафи, бели мечки, коали и всякакви други екзотични животни, каквито няма в софийския зоопарк.

Има и голямо езеро с колония от розово фламинго, както и сектори с маймуни, диви котки, влечуги и земноводни. Градината е една от най-старите и най-добре уредените в Европа с много кътове за отдих, заведения и магазини за сувенири. 

За обяд може да заложите на прочутата бирария Brandauer (Am Platz 5). Беше ни препоръчана от приятел, с когото се срещнахме именно тук. Тя е забележителна във всяко отношение – намира се във вековна постройка, като основното помещение е много голяма зала с високи над 10 метра тавани.

Масите са десетки и са подредени около намиращия се в средата бар. В единия край се вижда стара оркестрина, която напомня, че някога тук е свирил оркестър и са се провеждали виенски балове. Храната в тази бирария е страхотна. Препоръчваме да заложите на печени ребърца, но трябва да внимавате – една порция отново е като за двама души. 

Следобед се отправихме към Mariahilfer Straße – главната търговска улица на Виена със стотици магазини и заведения. Идеята ни беше да посетим Haus des meeres – висока кула, построена от нацистите, сега превърната в аквариум. На върха на кулата има ресторант и кафене Ocean sky с 360-градусова панорама към Виена, за което е добре да имате предварителна резервация, тъй като местата свършват бързо. За съжаление, не успяхме да стигнем до това място, тъй като мракът отново ни застигна рано-рано. Затова се отправихме към Muller – голям department store със секция за детски играчки, който се намира на Mariahilfer Straße 97. 

Тук детето ни трябваше да си избере коледния подарък. Задачата се оказа с повишена трудност – изборът е огромен. Имаше всякакви видове Lego, пъзели, бордови игри, конструктори, сглобяеми влакчета… та чак до роботизирани модели играчки от Star wars – говорещ Бебе Йода, електронни маски на героите от сериала The Mandalorian, лазерни мечове и какво ли още не.

След едночасовата разходка и избора на подарък, се отправихме пеша към Stephansplatz –  площада в центъра на във Виена, който е кръстен на най-забележителната сграда – катедралата “Свети Стефан”. Тя е впечатляваща с архитектурата си, издържана в готически стил с многобройни каменни скулптури по фасадата и богато украсени колони. Впечатляващ е също величественият орган, на чиито звуци може да се насладите, ако имате повече време. 

Това място е задължителна спирка, защото тук са най-красиво украсените улици с безброй светещи фенери и лампички. По традиция главните търговски улици на австрийската столица се украсяват индивидуално с декорация, която е вид запазена марка за града. Особено впечатляващи са огромните светещи топки в червено по Rotenturmstraße, по която се движат каляски, теглени от коне. Не по-малко красиви са пешеходните Kärntner Straße и Graben, както и техните пресечки.  

Точно до катедралата се намира и още един от коледните базари, където се предлагат всякакви лакомства. На метри от нея, по лявата страна на Graben открихме магазин за шоколад на веригата Läderach, който ни впечатли с красиво аранжираните си витрини.

Различните видове шоколад тук се предлага на големи парчета с размерите на грамофонна плоча. Можете да си поръчате няколко вида на грамаж. Продавачите ги чупят и теглят пред вас. А през цялото време, докато трае този ритуал, попивате аромата на вкусен шоколад, който се усеща дори от улицата. Все едно сте попаднали в магазин за парфюми. Изживяването е незабравимо за всяко дете и едно от многото вълшебства на австрийската столица. 

Ден трети – динозаври, метеорити и други приключения

Третият ни ден във Виена започна със сняг. Беше истинско коледно чудо, понеже прогнозата изобщо не предвещаваше това. Очакванията бяха за дъжд и температури от 7-8 градуса. Затова след закуска с изненада открихме, че се сипе сняг на парцали, който бързо натрупваше. Разбира се, най-щастливо от този факт бе детето. 

Без забавяне се отправихме навън, като идеята беше да посетим Природоисторическия музей на Maria-Theresien Platz. За щастие той също бе близо до хотела ни – на десетина минути пеша.

Децата обикновено не си падат много по музеите, защото там нещата са статични – скрити зад витрини, които не може да се пипат. Този музей е по-различен. Освен че е пълен с интересни експонати, има много интерактивни инсталации, които позволяват на децата да разбират повече за света, в който живеем. 

Има примерно “машини на времето”, представящи етапите на еволюцията. Можете да видите как са се формирали континентите и как – след стотици милиони години – отново ще се съберат в една обща структура (ако Земята оцелее дотогава). Има лупи, с помощта на които децата могат да наблюдават живи микроорганизми. Има слушалки, с които можете да се слушате звуци от Космоса.

Разбира се, основната атракция са експонатите. Тук има какво ли не – огромна колекция скъпоценни камъни, минерали, вкаменелости от праисторическата ера, метеорити, камъни от Марс, динозаври, препарирани животни, включително изчезнали видове в цял ръст, като птицата Додо например.

Сред забележителните експонати е скелет на динозавър Diplodocus (най-дългото земно гръбначно животно живяло някога).

Най-ценната реликва се оказа малка фигурка на Венера от Вилендорф – малка керамична скулптура на Богинята майка на възраст 29 000 години! За нея има обособена отделна зала без други експонати. Нарекохме я “виенската Мона Лиза”, защото австрийците са изключително горди от тази находка от епохата на Палеолита.

Най-хубавото е, че музеят е безплатен за деца до 19-годишна възраст. Само възрастните плащат билет – 16 евро. Вярвайте ни – струва си всеки цент. 

Какво не успяхме да видим 

Три дни са малко за град като Виена, който предлага огромен брой атракции за малки и големи. В списъка ни за следващо идване тук останаха увеселителният парк “Пратер”, дворците Хофбург и Белведере, Къщата на пеперудите, домът Хундертвасер и др.


Не успяхме да опитаме и прочутата торта “Сахер”, която е кулинарна емблема на града. Чували сме, че най-добрата се сервира в легендарната сладкарница на едноименния хотел в центъра на града. Смятаме да се върнем някой ден и да проверим дали наистина е така. 

Полезна информация: 

Виена е на час и половина път със самолет от София. Почти всяка авиокомпания поддържа тази дестинация. Полетите са в удобни часове. Не се налага нито да ставате рано, нито да се прекачвате. Ние заложихме на Austrian Airlines, които излитат в 12.35 и кацат в 13.10 местно време (Австрия е един час назад, спрямо България). 

Климатът във Виена е доста неподходящ за семейства с деца. Тук почти винаги духа силен вятър – заради близостта на река Дунав. През зимата вали често и дъжд. Комбинацията “проливен дъжд + бурен вятър” означава едно – ще се измокрите до кости. Имайте го предвид и заложете на дъждобрани и добри обувки. Чадърите не вършат много работа – заради вятъра. 

Придвижването из града е лесно с помощта на трамваите и метрото, които са много редовни и добре съчетани като трасета. Билети за двама възрастни и дете струват 4.20 евро. Важат за 1 час, което означава, че с тях може да се прекачвате без да купувате нови. Можете да ги купите от самия трамвай или от автомат на станциите на метрото, като във втория случай трябва да ги валидирате. Има и еднодневни и тридневни карти, които важат за всякакъв вид градски транспорт. 

За спане препоръчваме горещо Hotel Josefshof am Rathaus, който се намира в малка тиха уличка на гърба на кметството. На пешеходно разстояние от най-големия коледен базар на Виена. Стаите са чисти, просторни и добре обзаведени. Ухае на чисто. Закуската е прекрасна. 

Categories: По пътищата на България | Етикети: , , , , , | Вашият коментар

Това е Ниш – ядеш сега или гориш

Публикувано на 14/11/2023 от elisity

Имаше такъв виц. Двама вегани влезли в сръбски ресторант и питали сервитьора: 

– Ние месо не ядем, какво ще ни посъветвате да си поръчаме?

– Такси!

Да, Сърбия определено не е място за вегани и вегетарианци. Просто защото е родината на “сръбската скара”. Тук правят най-вкусните ущипци, плескавици, вешалици, чебапчици (и всякакви производни) на Балканския полуостров. 

Вкусната храна е главната причина да се отправите към Ниш, който се превръща в предпочитана гурме дестинация за българи. 

Втората причина са относително ниските цени. Ще се изненадате да научите, че обилен обяд за трима в сръбска “кафана” (кръчма) излиза около 50 лева, като в сумата е включен и бакшишът за сервитьора. В нашето Банско сметката ще е поне двойно по-висока. За качеството да не говорим. 

Третата причина за наплива от българи е сравнително краткото разстояние. Ниш е съвсем малко по-далеч от Пловдив. Разстоянието е точно 160 км, като почти през цялото време се кара по магистрала. Така, ако няма опашка от коли на Калотина, може да стигнете до града за около два часа. 

Кратък гид за начинаещи

Внимание! Това не е пътеводител на Ниш. Тук няма да прочетете за туристическите забележителности, за които има достатъчно информация в Wikipedia. 

Спокойно може да ги пропуснете, особено ако сте тук само за една нощувка. Достатъчно е да си направите разходка до Нишката крепост, която е една от най-големите и добре запазени крепости от Средновековието на Балканите.

Строена е от турците през 1723 г. върху руините на древна римска крепост. Няма как да я пропуснете – тя се намира в края на главната пешеходна улица, като до нея се стига по моста над река Нишава. Зад крепостните стени има обширен парк със стар турски хамам, джамия, барутница (складове за оръжие, превърнати в галерия), амфитеатър и др. Самият парк е добро място за разходки. 

Заслужава си да се види и Медиана – лятната резиденция на Константин Велики, първия християнски император на Римската империя, който е почитан като светец не само у нас, но и в съседните балкански държави. Оказа се, че Ниш е родното му място. 

Иначе, Ниш е роден град и на най-голямата звезда на сръбската музика – Цеца Величкович, известна като “Богинята” в Сърбия и считана за кралица на балканския поп-фолк. Звучи като странно съвпадение, но всъщност двете теми – древност и съвремие, се преплитат по странен начин във всичко тук. 

Третият по големина сръбски град е 

Едновременно забавен и абсурден – като филм на Кустурица

В него има много балканско очарование, под формата на красиви сгради, приятни ресторанти и кафенета, много млади хора. Но бъдете подготвени и за неща, които неминуемо ще ви подразнят. Като скитащите бездомни кучета, разхвърляните боклуци по тротоарите и стотиците кабели, които висят на “гроздове” по уличните стълбове. Друга стряскаща гледка са многото просяци, които се опитват да ви заговорят на главната пешеходна улица. 

Като стана дума за нея, Главната на Ниш е типичен пример за това как минало и настояще са съчетани по интересен начин. На нея ще откриете модерни шопинг центрове (или “молове”, по нашенски) с добре познати модни брандове, като H&M, Springfield, New Yorker. Гледката почти по нищо не се различава от търговските улици на градовете в Западна Европа, но само на пръв поглед.

Освен споменатите вече бездомни кучета, просяци и разхвърляни боклуци, се набиват на очи и странни спираловидни стълбища, които водят нанякъде. В първия момент си мислите, че това са входове към метро, но после осъзнавате, че такова в Ниш не съществува. Оказа се, че са входове към “подземния мол” – дълъг пешеходен пасаж с магазинчета от двете страни, който е дълъг повече от километър и върви успоредно на Главната – наследство от Титова Югославия. Както знаем, Тито е бил почитател на подземните тунели и противоатомните скривалища. В “подземния мол” има стотици малки дюкянчета, в които се продават всякакви стоки със съмнително качество – почти като в “Илиянци”. 

Две бири и музиката да свири!

Да си дойдем на думата. Местата за вкусен обяд или вечеря в Ниш са много и разнообразни. Добра отправна точка е “Казанджийското сокаче” – бивша занаятчийска улица, която се явява пресечна на Главната. Ще я познаете по паметника на сръбския писател Стефан Сремац, разположен на малко площадче. Това е може би най-популярното място за снимки на туристите, увековечено в милиони кадри в Instagram и Facebook. Паметникът представлява метална статуя на Стефан Сремац и един от героите на книгата му “Ивкова слава”, наречен Калча, който е бил ловец от Ниш, с кучето му. 

“Казанджийското сокаче” е единствената оцеляла от многото улички на Старата нишка чаршия. От двете й страни са разположени кафенета и кръчми. Тук винаги е пълно с хора и кипи от живот, а в заведенията може да се опитат всякакви балкански специалитети – от гурмански плескавици до гръцки гироси, но е прекалено туристическо и не е подходящо място за обяд или вечеря.

Става по-скоро за следобедно кафе. Има няколко кокетни сладкарници и кафеджийници. Препоръчваме бистрото с култовото име Flert, което се пада в началото на улицата, зад паметника на Стефан Сремац, където кафето е ароматно, а тортите – уникално вкусни. 

За сръбска скара трябва да изберете някоя от “квалитетните” кафани в центъра. Смело можем да препоръчаме и двете, които пробвахме за ден престой в града.


Първата се казва MEZE и представлява обширно заведение на два етажа с музика на живо вечер. Скарата тук е убийствено вкусна – каквото и да изберете, няма да сбъркате. 

Ние заложихме на сръбски класики – пикантни ущипци, бела вешалица и пилешки пържоли. Една от хубавите традиции на сърбите е, че поръчката идва на общо плато, като така всеки може да опита от всичко.

Месото е огромно количество за българските стандарти и върви с гарнитура картофи. Бирата е наливна и няколко вида. Ако се чудите коя, заложете на Lav, няма да сбъркате. В края на късния обяд, след като бяхме изпили по две бири, решихме да опитаме и дюлевата ракия, която тук галено наричат “дуня”. Носят я в малки стъклени чашчици, които са като шотчета. Толкова е ароматна и пивка, че още на мига ти идва идеята да поръчаш следваща. 

За съжаление, всички маси в MEZE бяха резервирани за вечерта и се наложи да вечеряме в съседна кафана – Skadarlija. Тук атмосферата беше доста по-приглушена. Има десетина сепарета и маси, като храната отново е “врло добра”, а атмосферата – между задушевна и задушна. 

Тук е мястото да споменем, че в сръбските заведения пушенето е разрешено. Навсякъде се пуши и то много. Това може да е стресиращо за семейства с деца, тъй като яко се одимявате и накрая на вечерта дрехите ви са за пералня. Но това е също част от чара на Ниш. Сърбите обичат живота. И умеят да му се наслаждават. Няма никакви ограничения – за добро или лошо.

Неделният алъш вериш 

Ако сте в Ниш за уикенда, не пропускайте неделния пазар до крепостта. Под огромния навес на площ от няколко декара са натъпкани стотици продавачи на зарзават, цветя, месо, риба, яйца, ракия и всякакви домашни благини, като айвар и павлаци с каймак. Атмосферата напомня донякъде за битака при Малашевци, но освен търговци на вехтории, тук има и немалко читави производители на храни, които продават стоката си на добра цена. 

Ние попаднахме на един сръбски чичо, който ни предложи да опитаме домашно произведена “Dunjevaca” (дюлева ракия) или “Kruska” (крушова ракия). Тъй като ни предстоеше да се връщаме към България, отказахме да дегустираме напитките му.

Чичото обаче продължаваше да настоява поне да я помиришем. И тук упорството ни се сломи – дюлевата ракия ухаеше наистина невероятно. Така че, набързо спазарихме две бутилки – по 800 динара (10 лв) литъра. Определено си струваше. 

Най-голямата атракция на пазара беше пред павилион за “мекики”. Тази очарователна балканска традиция да се яде пържено тесто, тук е издигната в култ. Самите мекици са дълги половин метър и се предлагат както натюр, така и с пълнеж – спанак, сирене или месо.

Докато чакаш на опашката, имаш възможност да се насладиш на пъргавите движения на готвачката – сръчна сръбкиня, която почти не използва метални прибори. С двете си ръце разпъва тестото и го потапя бавно в сгорещената мазнина, като през цялото време се чудиш как успява да не си изгори пръстите. Опашката обаче беше наистина голяма и не дочакахме да ни дойде реда. Ще ги опитаме при следващо ходене. 

Последна спирка – Пирот 

На връщане може да отбиете и да разгледате средновековната крепост на Пирот, известна като “Момчилов град”. Намира се на час път – малко преди границата. Много напомня на видинската “Баба Вида” – с голям ров и високи кули.

Подобно на Ниш, Пирот също е бил българска територия в миналото. Тук всички разбират и говорят нашия език, макар и в диалектна форма. Ако случайно сте огладнели отново, може и да похапнете вкусни плескавици “като за последно”.

Кафана “Варош” е добър избор. И тук скарата е вкусна, макар и не толкова като в Ниш, а цените – приемливи.

Полезна информация: 

Пътищата в Сърбия са доста по-европейски от нашите, нищо че страната не е член на ЕС. Таксата за ползване не е висока – около 4 лв в посока на автомобил. Теглиш билет при влизане и плащаш при излизане от магистралата. Има си удобни пунктове. 

Единственото неизвестно е чакането на границата. Калотина е основно трасе за турските гастарбайтери. Тях ги проверяват повече, затова е добре да избягвате опашките с германски номера. При нас минаването през двата гранични пункта отне около 30 минути на отиване и около 45 минути на връщане. Предполагаме, че в работни дни чакането е по-малко. 

Сръбските динари напомнят за България от 90-те. Цeните на основни продукти в магазина са четирицифрени суми. Иначе изобщо не е скъпо, а за повечето храни и напитки дори е по-евтино. 

За спане препоръчваме New City Hotel, който се намира на метри от Главната улица. От стаите му има гледка към крепостта. Удобство е, че хотелът разполага със собствен охраняем паркинг. Там можете да оставите колата си за цяло денонощие срещу 10 евро. Ако не ви се дават тези пари, може да я паркирате и безплатно на улицата до хотела. Зоната за платено паркиране в Ниш не работи в почивните дни, но тогава и места в центъра се намират по-трудно.

Categories: По пътищата на България | Етикети: , , , , | Вашият коментар

Ваканция в Никити

Публикувано на 16/07/2023 от elisity

Въпреки, че сме влюбени в българската природа, и ние от време на време обичаме да отскачаме в чужбина. Днес ще ви разкажем за предпочитаното от нас място за лятна морска ваканция – Никити. Ако още не сте решили къде да почивате това лято, тази статия може да ви е полезна.

Никити се намира на полуостров Халкидики, Северна Гърция (област Македония). Градчето е транспортен хъб за всички, които почиват на Ситония – през него минава целият трафик към останалите курортни селища. Веднага след изхода от селото пътищата се разделят – надясно се поема към курортите със „западна“ ориентация – Неос Мармарас, Порто Карас, Торони, Порто Куфо… Наляво е за „източните“ перли – Вурвуру, Сарти, Сикия, Каламици…

В предишни години ние сме избирали за лятната ни почивка някои от изброените места и сме си изкарвали също много добре. Последните две лета решихме да заложим на Никити по няколко причини. 

Първа причина – нощният живот

Главната пешеходна улица на Никити е изключително живописна вечер – с множество таверни, плажни барове, кафенета, магазинчета, улични търговци. Тук винаги е оживено и се усещат положителни вибрации. Приятна е за разходки след вечеря. По нея се стига до малък вълнолом и до яхтеното пристанище, където можете да наблюдавате всяка вечер уникално красиви залези. 

Втора причина – множеството атракции

В селото има голям playground, който се намира на около 200 метра от марината и променадата. Вечерно време тук също е много оживено – забавления има и за малки, и за големи. Всеки родител знае, че когато си с деца на море, наличието на забавления е супер важно условие. Надолу по „втория ръкав“ не сме виждали толкова много възможности за бягство от скуката, колкото в Никити.

За семействата с деца – можете да си подарите кратко пътешествие с “подводница”. Долното ниво е с големи стъклени прозорци, които позволяват да наблюдавате дъното и рибките. Резервациите могат да се направят и онлайн или на място – в началото на вълнолома. 

Трета причина – плажовете

На около десетина минути с кола от Никити има страхотни плажове, които покриват нашите изисквания за „син флаг“ (тюркоазено синя вода, пясъчно дъно, без водорасли, медузи и други дразнители). 

Повечето от тях разполагат с плажни барове, където има осигурен безплатен паркинг. Ползването на шезлонги и чадъри от заведението в повечето случаи е безплатно, НО срещу минимална сума за консумация. За лято 2023 минималната сума е 30 евро, което се равнява (примерно) на 2 фрапета, един фреш, 3 бири или нещо за прехапване. 

Плаж Ковиу (Kovio beach)

Ковиу е малък залив, вклинен в скалистото крайбрежие между Ай Янис и Калогрия, на около 5 км южно от Никити. Водата има великолепен тюркоазен цвят.

Пясъкът на плажа е бял и фин. В двата края има скалисти участъци, които визуално оформят красиво “ветрило”. Още от пътя гледките са WOW. В северния край цъфтят диви кактуси от вида Опунция.

Но ще го оцените още повече, ако обичате гмуркането с маска и плавници. Под вода гледките са още по-впечатляващи – пълно е с рибки, които можете да наблюдавате на фона на пясъчното дъно и кристално чистата вода. 

Плаж Калогрия (Kalogria beach)

Това е съседният на Ковиу плаж. Намира се на около 6 км южно от Никити и на около 1 км след плажа Агиос Йоанис.

Това е много популярен плаж с дължина 500 м и е един от най-красивите на Халкидики, заради прозрачната вода, финия пясък и естествена сянка от дърветата на места. Той е пясъчен на брега и във водата и по-голямата част от него е плитък, така че е идеален за семейства с деца. Има и чудесни скали за гмуркане, където можете да събирате черупки от морски таралежи.

Тук вариантите за плажуване са два – Mango или Isla beach. И двата разполагат с безплатни паркинги за клиенти на заведенията. Тук също важи условието за минимална консумация. 

Нашата препоръка – Isla Bar. Посетителите му са предимно млади хора. Музиката е една идея по-шумна, но изключително добре миксирана – хаус и ембиънт.

В края на плажа пред Isla има скален “пазител” – каменна фигура на индиански вожд, която е природно творение. 

Между двата бара има свободна зона, която също е вариант, ако предпочитате да си носите ваш чадър. При всички случаи е добре да дойдете тук възможно най-рано сутрин, за да изберете добро място за себе си, но и да намерите по-лесно място паркиране. Посетителите на свободния плаж Калогрия паркират колите си до пътя, поради което често възникват задръствания. 

Плаж Кастри 

Това е най-близкият до Никити красив пясъчен плаж. Той е ограден от две малки носчета. Един от тях завършва с малък скалист остров, който бележи цялото място. Това е красив плаж със спокойна и чиста вода, но там няма плажни барове (засега) и трябва да си носите ваш чадър и сгъваеми шезлонги. Няма и тоалетни. Храната е само с доставка – има закачен ценоразпис на входа. 

Плаж Никити 

Самият централен плаж на Никити е подходящ за семейства с деца. Пясъчна ивица, чиста вода без водорасли, равно дъно. Ако не ви се губи време в пътуване, може съвсем спокойно да си изкарате една седмица само на него. Минусът е, че тук няма условия за гмуркане, поради еднообразното и скучно дъно – без скали и морски образувания. Повечето крайбрежни заведения предлагат „безплатни“ комплекти – 2 шезлонга и чадър срещу минимална консумация (храни, напитки), която също е 30 евро в повечето случаи. 

За онези, които предпочитат да останат в Никити на плаж, но без цялата шумотевица на градския плаж, препоръчваме Ergon Beach house – това е частен плаж с бар и ресторант. Намира се в най-северната част на плажната ивица. Има страхотни кабана легла и шезлонги сред естествена сянка от дървета, приятна музика и атмосфера. Около бара е пълно с пуфове и масички. Интернетът е безплатен. 

Четвърта причина – вкусната храна

Никити е пълен с таверни и заведения, които предлагат вкусна храна за всеки джоб и всеки вкус. Повечето туристи предпочитат заведенията около яхтеното пристанище и по главната пешеходна улица. Най-популярното е Ακρογιαλι (Akrogiáli). Намира се точно до вълнолома.

Пред него има хладилни витрини с различни видове прясна риба. Вечерно време е почти изключено да намерите свободна маса, ако нямате резервация. Цените са по-високи от средните за Никити – заради красивите гледки и централното местоположение.

По наше мнение обаче обстановката не е много приятна – масите са прекалено нагъсто и човек не може да се отпусне. 

Друго популярно заведение е Αρσανάς (Arsanas). Обстановката е по-изискана, има романтична атмосфера със свещи и дизайнерски лампи.

Храната е приготвена от шеф-готвач и много вкусна (но и по-скъпа, разбира се). Плюсът е, че се намира точно до плажа и можете да хвърляте едно око на морето, докато вечеряте. Препоръчва се за влюбени двойки, а не за семейства с деца. 

Ето нашите два фаворита за вечеря в Никити. 

Таверна Απόβραδο (Apovrado) е нашият любим ресторант. При тазгодишното ни посещение вечеряхме основно там. Храната е много вкусна, приготвена по традиционни рецепти. Сред посетителите има много местни жители – сигурен знак, че кухнята е добра.

Цените също са далеч по-приемливи от предходните два ресторанта. Има голям избор от морски специалитети – калмари, октопод, ципура, лаврак и други морски дарове. Ципурата на грил е най-вкусната, която сме опитвали някога.

За деца също има голям избор – пилешки или свински сувлаки, пържоли на скара и гръцка версия на телешки бургер, която представлява бифтек на скара с гарнитура (интересното е, че се сервира без хлебче, но в менюто е означено като бургер). Сервитьорите в тази таверна са много любезни. За по-голяма сметка предлагат и бонус – десерт. 

Другият ни фаворит е Taverna Sonia. Намира се на около 3 км от Никити в посока Солун. Уединено място, с прекрасна борова гора, детски кът и малка градина.

Атмосферата е уникална – красиви ратанови лампи, дървена мебел, романтични акценти. Храната е безкрайно вкусна. Тук, каквото и да изберете, няма да сбъркате. Цените са дори по-ниски от Apovrado. Вечеря за трима с два стартера, три основни и питиета излиза около 50 евро. Винаги предлагат и десерт бонус.

Единственият минус е, че до ресторанта няма как да стигнете пеша, което и минус за шофьорите – трябва да пропуснете узото. 

Пета причина – забележителностите наоколо

Ако ви се случи облачно време, можете да се разходите из стария град на Никити, който се намира на възвишение северно от градчето. Там има очарователни калдъръмени улички, красиви стари къщи, приятни заведения.

На върха на хълма има стара църква с красива панорамна гледка към Никити и целия полуостров. Тази част на града е възникнала през 14 век на мястото на стар манастирски комплекс. През вековете градът се е разраствал и постопенно се е превърнал в популярна туристическа дестинация. 

Шеста причина – магазините

На Ситония all inclusive туризмът не е развит. За разлика от българското Черноморие. Вместо затворени хотелски комплекси, тук се предлагат главно вили, студиа и апартаменти – всичките, оборудвани с кухни, а някои – и с барбекюта за приготвяне на храна в домашни условия. 

За разлика от Вурвуру, Торони и другите курортни селища по Ситония, в Никити има голям избор от магазини за хранителни стоки, което си е плюс – не само за семействата с деца. Като се почне от познатия на всички българи Lidl и се стигне до местните вериги, начело с лидера Masoutis, където се предлага всичко, за което може да се сетите – от прясно месо и риба, до готвени ястия от топлата витрина, които в повечето случаи са много вкусни. Ако нямате бюджет за 7 вечери в таверна, спокойно можете да изкарате в някои от дните с храна от супермаркета. 

Да обобщим. Никити е все прекрасно и достъпно място за почивка на море през лятото. Подходящо е както за млади двойки, така и за семейства с деца или приятелски компании. Има от всичко – атракции, места за разходки, шопинг и плажни заведения с приятна атмосфера. Не пропускайте на връщане да се отбиете в Солун, където може да си направите приятна еднодневна разходка по крайбрежната пешеходна алея, търговските улици и пазара с множество таверни и кафенета. 

*Всички препоръчани места в нея са наш личен избор. Никой не ни е платил, за да ги препоръчваме. 

Categories: По пътищата на България | Вашият коментар

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.