Тайните на Южното Черноморие

Част трета от пътуването Резово-Дуранкулак, в която обикаляме плажовете на Резово и Силистар, надбягваме се с вълните по река Ропотамо и потъваме в загадките на Бегликташ

Докато наближаваме границата с Турция, радиото преминава на смесена честота, а мелодиите се сливат в микс от балкански мотиви. Заедно с музиката, се променя и природата около нас. Пътят вие край гъсти зелени гори, които се редуват с ливади в цвят на изгоряло жито. Всичко наоколо е жълто, толкова жълто, че слънцето отразява света. Пустите плажове в далечината са единственият цветен елемент, който разнообразява пейзажа. Отвъд границата с Резово, плажната ивица на Турция изглежда като откраднато късче от Рая – без хотели, заведения и туристи.  Единствените посетители, които виждаме в граничната зона, са стадо диви коне.

Резово е селце,  което се намира в най-южната част на българското Черноморие, на 11 км от Синеморец и на 17 км от Ахтопол. Границата с Турция минава през река Резовска, като единият бряг е на българска, а другият – на турска територия.

Резово има малък каменист плаж, който е подходящ за любителите на гмуркането – водата е чиста,  с изобилие от риби и рапани.  До плажа има и приятен бар, където можете да изпиете по бира, да послушате музика или просто да съзерцавате морето.

По-добрият вариант за плаж все пак е красивият Силистар, който се намира между Синеморец и Резово (на 5 км южно от Синеморец в посока Резово). До плажа се стига по закътан и не особено добър път, но краткото усилие по преминаването му си заслужава. Морето в залива е спокойно, а плажната ивица е покрита с фин пясък. На това място природата все още е съхранила автентичния си вид – пясъчни дюни, изобилие от редки животински и растителни видове, кристално чиста морска вода, която е толкова прозрачна, че можете да наблюдавате отблизо кръжащите пасажи от рибки. Местността Силистар е част от природен парк „Странджа“ и е обявена за защитена територия през 1992 г.

Редом с плажовете на Синеморец и Резово, Силистар  заема челно място в класацията на най-добрите места по българското Черноморие. Плажът е дълъг повече от километър, като наблизо има заведение и паркинг (който незнайно защо е платен). Отдалечеността на залива от големите туристически комплекси, както и съчетанието между скали,  море, река, уникална растителност и широка плажна ивица, превръщат Силистар в популярно място за почивка. През активния сезон плажът има доста посетители, но въпреки това е чист и добре поддържан.

Решени да редуваме морето с обиколки по пътищата на България, се отправяме към природен резерват Ропотамо, който се намира в близост до Приморско. Резерватът се простира от двете страни на едноименната река и прилича на зелен оазис, побрал в себе си лонгозни гори, пясъчни дюни, причудливи скали и мочурища, обрасли с тръстика, лиани и водни лилии.

Разходката с кораб по река Ропотамо е приятно изживяване, което препоръчваме  – трае един час и струва осем лева на човек. Корабът потегля, когато се събере достатъчно голяма група, но няма конкретно разписание. По време на разходката ще видите мястото, където река Ропотамо се влива в Черно море. Освен това, ще можете да се насладите на потъналите в зеленина брегове и да разгледате скалните образувания в местността.

Интересен скален феномен по поречието на река Ропотамо е „Лъвската глава”, за който съществуват редица легенди. Според една от тях на върха на скалата има дълбок кладенец, в който е заровено златно съкровище. Хайдутинът Вълчан войвода примамвал турски кораби, превозващи злато, а след като ги обирал, пускал имането в кладенеца. Затова другото име на „Лъвската глава“ е Вълчаново кале. Според друга легенда тук се намирала митичната крепост Ранули. На върха наистина са открити останки от крепостни стени и средновековна църква, поради което археолозите смятат, че в местността е имало тракийска крепост, впоследствие използвана от византийци и прабългари. Малцина обаче са щастливците, които са стигали до Лъвската глава, за да се докоснат до тайните й. Скалната забележителност е трудно достъпна, като най-добре се вижда при разходка с кораб по река Ропотамо.

Недалеч от Приморско се намира още едно място, което си заслужава да посетите… Наричат Бегликташ „свещеният храм на траките”, макар че определенията за него са много – от „българският Стоунхендж“ до „хълма на тайните“. Светилището е открито едва през 2003 г. Намира се до останките на древния град Ранули, в района на Маслен нос (на около 5-6 км от Приморско). Близостта до морето и централното разположение в миналото предопределят водещото му значение като свещен храм на траките, впоследствие посещаван от гърци и римляни. Днес до Бегликташ води добре поддържан път с указателни табели, като разстоянието до самото светилище може да се измине както с кола, така и пеша за около 20-30 минути.

Смята се, че местността около светилището е била обитавана от тракийското племе „скирмиани“, а комплексът е използван, за да обслужва култа към Богинята Майка и Бога на Слънцето, символизиращи мъжкото и женското начало в природата. Има данни, че камъните са служели и като древна обсерватория, макар че едва ли някой може да заяви с абсолютна точност откога функционира светилището и с какви цели е било използвано. Както всичко останало във Вселената, и историята има своите загадки, които не бърза, а и не иска да разкрива…

Обиколили сме редица тракийски светилища, могили и ритуални места в България, но до момента не бяхме виждали цялостно изграден комплекс като Бегликташ. Голяма част от скалните масиви са с естествен произход, макар че повечето от тях са размествани и обработвани допълнително. Върху някои от камъните са издълбани символични знаци, като например стъпката на Богинята Майка или Бога Слънце, както и ритуални ями. В много от скалните масиви се виждат също така процепи, предназначени за стичането на четирите свещени течности, използвани при ритуалните обреди: вода, вино, мляко и зехтин. Интересно е, че в ямите са открити единствено растителни следи. Ето защо археолозите предполагат, че жертвите, принасяни в Бегликташ, са били безкръвни, а при ритуалите са използвани единствено растителни продукти като грозде, маслини, смокини, хляб.

Най-впечатляваща е скалата, наречена Апостол Таш, чиято форма наподобява обърнато сърце. Учудващо е как огромният скален блок се крепи върху основата си само на две опорни точки… Смята се, че нишата в камъка е изсечена от древните траки с ритуални цели и символизира преминаването от земния към подземния свят, тоест от владенията на Бога Слънце към тези на Богинята Майка.

Зад Апостол Таш се намира долменът „Свещената пещера“, който представлява класически мегалитен паметник с две основи и плоча отгоре. Това е и най-големият долмен по българските земи. Вътрешността му символизира женска утроба, в която се е извършвало ритуалното раждане на Хероса – тракийският Цар -Жрец. След „раждането“ си в „Свещената пещера“, той преминавал през  нишата на Апостол Таш, за да навлезе от подземното в земното царство.

По-надолу по пътеката ще видите още едно уникално творение на природата – „Процепът“ или т.н. „Царство на Хадес“. Това е  тясна цепнатина между две масивни отвесни скали, през която  преминавали избрани хора от племето като изпитание. Смятало се, че единствено праведните и душевно чисти хора могат да минат през процепа. Е, аз минах няколко пъти  :)

Бегликташ е място, чиято символика трябва да разгадаете сами. Дори и най-подробните пътеводители няма да ви помогнат, ако не отворите съзнанието си за него. Светилището не разкрива тайните си пред всеки. Ето защо, за да го разберете, го открийте не с очите, а със сърцето си.

Първа част от серията Резово – Дуранкулак е достъпна тук: От Резово до Дуранкулак – едно пътуване по българското Черноморие

Втора част можете да прочетете тук: Най-синьото синьо: Синеморец

Текст: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев