Текст и снимки – Иван Михалев
Всяка година по Гергьовден си организирам дълго пътешествие с поне 2 нощувки някъде из България. Миналата година бях из Странджа – водопади, пещери, светилища. Тогава работех над проекта #Адреналин и се забавлявах искрено с цъфналата навсякъде странджанска зеленика.
Тази година реших да посветя дългия уикенд на Северното Черноморие. Отдавна се канех да пробвам да снимам цъфтежа на дивите божури при Яйлата, но все не улучвах момента. Или съм там прекалено рано, или съм закъснял. А, както знаем, във фотографията, както и в живота, таймингът е най-важен.
Тази пролет е много странна. Започна с неочаквано горещ март, последван от неочаквано студен април. Та не бях сигурен – ще става ли за снимки по Гергьовден.
Въпреки тази несигурност, напълних резервоара и стегнах багажа. Пътуването бе супер приятно – навсякъде имаше цъфнала рапица. Правих много крайпътни спирки за снимки. И една по-дълга отбивка край град Бяла, за която ще разкажа допълнително. Някъде в ранния следобед бях във Варна. Бърз обяд и газ към Камен бряг.
Нямах търпение да проверя дали има достатъчно цъфнали цветя. Бинго! Имаше достатъчно. По утъпканата „фотографска“ пътечка до тях се слиза за около 10 минути. Първото ми усещане беше WOW!
Навсякъде бе пълно с ярко червени божури. И едни много красиви жълти цветя, които растат в изобилие тук и на други места край морето, чието име не знам. Гледките бяха пасторални, но светлината през деня не е никак подходаща за въздействащи кадри. Ще се спи в Камен бряг явно.
Бързо търсене в интернет. Две обаждания и вече съм резервирал стая в къща за гости „Яйлата“. Намира се на 5 минути с кола от едноименния резерват.
Хазяите се оказаха много любезни хора. Още при настаняването им казах, че ще тръгна много рано на сутринта. Няма проблем. Гости в къщата сме само аз и един американец – Дейвид, който има къща тук, ама му я обрали, докато е бил извън България. Въпреки това се усмихва и е супер любезен.
Разменяме си няколко думи с него и се отправям към Каварна за вечеря. Оказва се, че на Гергьовден е празникът на града. В центъра на морското градче се вихри шумен концерт с много публика, бира-скара и настроение. Вечерям набързо, взимам душ и си лягам, за да мога да съм свеж на сутринта.
Алармата ме буди в 5.10 ч. Стягам багажа и бързо се отправям към божурите. По пътя срещам един фазан на пътя. Набивам спирачки. Красивото животинче се разхожда най–спокойно пред фаровете на спрялата ми кола. Правя му дълга фотосесия, след което фазанът се оттегля с царствена походка – без да бърза.
Усмихвам се и продължавам. След минути вече съм на паркинга. Изненадааа! Въпреки че в селото нямаше други туристи, освен мен, на паркинга пред Яйлата е пълно с коли. Всичките с варненска регистрация.
Минута по-късно виждам цялата група, разпънала стативи около т.нар. крепост – класическите позиции са запълнени. Ще трябва да снимам на резервните, които оглеждах предния ден.
Отправям се натам. Луната е голяма и осветява пътеките. Слънцето още е отвъд хоризонта. По тревата има роса. Чувам вълните. Слизайки с челник по склона, виждам в далечината групата фотографи на отсрещния хълм. Подредени са като войници.
Малко преди 6 над морето изведнъж започва да се променя светлината. Вече съм направил над 100 кадъра с фотоапарата и телефона, но кулминацията предстои. Но ето че слънцето вече се показва и апаратът щрака като картечница. Всеки миг е ценен. Всеки ракурс – важен. Няма време за губене. После ще избирам.
След десетина минути вече кулминацията е приключила. Светлината става прекалено силна. Времето за снимки приключва. Изморен, вадя телефона и правя няколко клипа – за Instagram.
Изгревът над морето с цъфнали божури на преден план е безплатно зрелище, което може да се види само тук. И само сега – в началото на Май. Всички усилия си заслужават. И дългият път. И ранното ставане. И газенето в мокрия и обрасъл с треви хълм.
Гледката към разцъфнали божури по изгрев слънце е един от онези магически моменти, които човек не може да забрави. Зърваш ги в разгара на пролетта, но споменът за тях те топли и в най-студените зимни дни.
Да съзерцаваш началото на новия ден сред обагрените в червено и жълто брегове на Яйлата – безценно!
Клип от полянката с божурите
Няколко практични съвета:
- екипирайте се подходящо – сутрините през май са хладни. Задължително дебело яке и/или полар, високи обувки с борд за ходене по пресечен терен, щеки, челник
- намерете си къде да спите в Камен бряг или околните населени места – Тюленово, Каварна или Шабла, за не се налага да шофирате по тъмно
- набележете си от предния ден позицията за снимки, като винаги е добре да имате и резервна – ако се окаже на сутринта, че са ви изпреварили (през май на Яйлата е стълпотворение, особено през уикендите и почивните дни)
- навийте си алармата за 5 часа, за да имате достатъчно време да се придвижите до позицията преди изгрева
- позициите за божури са две – едната е фронтално напред, в подножието на хълма под древните жилища, обозначени с табела. Втората е до „крепостта“ – пада се вляво от нея, гледано откъм началото на екопътеката, но там обикновено е голяма навалица
- стативът е задължителен, а е добре да ползвате и гредиентен филтър
Това лято няма да е като другите. Пандемията от COVID-19 обърка плановете на всички ни за лятна ваканция. Повечето хора още не бързат да правят резервации за море. Отложени за по-добри времена са и всякакви по-дълги пътувания в чужбина.
ОТБИВКИ