Posts Tagged With: уикенд извън София

Градът на пясъчните стражи

Пътят се извива пред очите ни подобно на змия, изпълзяла на припек. Бялата ивица асфалт преминава покрай обширни лозя и притихнали къщи, надпреварва се с времето и бърза да стигне крайната си цел. Спускаме се все по-на юг, а някъде зад нас остават селата Лозеница и Хърсово.

Първи ни посрещат пирамидите. Наричам ги „пясъчните стражи”, защото приличат на строй войници, които охраняват града. В прегръдката им са сгушени белите къщи на Мелник – най-малкият град в България. Оказва се топъл, непринуден и някак скромно, ненатрапчиво красив.

Има още

Categories: По пътищата на България | Етикети: , , , , , | има 1 коментар

По стъпките на траките

Крайната цел на пътуването ни беше скалното светилище край Бузовград. Пътьом решихме да се отбием при изоставената църква край яз. Копринка.

Има още

Categories: Фотописи | Етикети: , , , , | има 1 коментар

Параклисът

Любимите ни места са тези, които откриваме случайно, без конкретни очаквания или предварителни планове. На пръв поглед те не приличат на мечтана туристическа дестинация. Не събират тълпи от посетители и не привличат ентусиазирани групи от чужденци. Едва ли ще откриете подробна информация за тях в пътеводителите на България, а и екскурзоводите надали биха ви изпратили на почивка точно там. Подобни места не се рекламират по билбордове, нито на цветните корици на женските списания под гръмки заглавия като: „Десет места, които трябва да посетя до края на живота си“, „Топ дестинации на лятото“ или „Идеалните места за сватба“.

Може би именно липсата на туристическо внимание е успяло да съхрани параклиса „Св. Йоан Летни“ при язовир Пчелина (известен още като Лобош) през вековете. Това  обаче е едно от местата, за което местните  хора обичат да разказват легенди. Наистина си заслужава да го видите, поне за ден.

Има още

Categories: Случайни открития | Етикети: , , , , , , , , | 9 коментара

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: