Posts Tagged With: северно Черноморие

В прегръдката на морето: Камен бряг, Яйлата и Тюленово

Край тези брегове морето за пръв път докосва своята любима – недостъпната скалиста земя. Неразделни в своята обич, те остават слети завинаги: в приливи и в отливи, в добри и в лоши времена. Или поне така гласи една от местните рибарски легенди. При Камен бряг любовта на сушата и морето е толкова силна, че остава недокосната векове наред. Не я плашат бурите, нито дългите слънчеви дни; безсилни пред нея са дори разрушителните амбиции на строители и политици. Засега това райско кътче оцелява, въпреки масовото строителство по българското Черноморие. Можем само да се надяваме, че тук, за разлика от други места в България, природата ще успее да победи алчността.

Край брега

Има още

Categories: На море | Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 5 Коментари

Дворецът в Балчик или чудният свят на кралица Мария

Това е история за любовта. Любовта, която не познава граници. Онази, грешната. Праведната. Лудата. Любовта без епитети, без въпросителни, без съмнения. Любовта, която идва веднъж, но дори когато си отива, остава близо до нас. Да, тя съществува, дори и да не вярвате в нея. Има различни форми и имена; понякога е кратка, а друг път трае цял живот, но независимо от отреденото ни с нея време, целта й е една: да ни направи по-щастливи.

„Любовта живее в моето сърце непрекъснато. Нито едно сърце не може да забрави преживяното“. Тези думи принадлежат на румънската кралица Мария – жената, която обичала да казва, че сърцето й завинаги ще остане в Балчик.Тяхната любов започнала през 1921 г., когато Мария за пръв път посетила малкия крайморски град (по това време част от Румъния). Останала очарована от спокойствието на мястото, както и от живописния морски бряг. Запазила спомена за красивия Балчик и не след дълго се върнала отново…този път завинаги.

Дворецът в Балчик - детайл

Има още

Categories: На море | Етикети: , , , , , , , , , , , , | 14 Коментари

Мълчанието на скалите

Част пета от пътуването Резово-Дуранкулак, в която потъваме в магията на Побитите камъни и разгадаваме тишината на Аладжа манастир

Първите капки дъжд ни застигат по средата на пътя. Стичат се по предното стъкло на колата без  цел и посока, сякаш бързат да надбягат собствените си следи. Времето отброява  изминатите километри, докато преминаваме през летния следобед, а дъждът оставя мокри вадички в прахта. Часът е някъде след пет. Мястото  – Побитите камъни.

Каменната гора изниква пред очите ни в цялата си странна и неуловима красота. Прилича на пейзаж от научнофантастичен филм, в който скалните колони се извисяват над пясъка като пазители на света. Те са тук от милиони години – неподвластни на времето или природните стихии. Чудо на природата, останки от древна цивилизация или оживяла приказка? Това тепърва предстои да разберем…

Има още

Categories: По пътищата на България | Етикети: , , , , , , , | 2 Коментари

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: