Пътят криволичи между завоите, докато наближаваме Широка лъка. Намръщеното небе докосва боровете, а въздухът ухае на огън и свобода. В тишината на съботния ден родопските къщи изглеждат притихнали и пусти, но спокойствието тук е само привидно. Широка лъка се готви за кукерския фестивал, белязал селото подобно на тънка червена линия, която преминава всички правила.
– Тук сме от няколко часа, но вода така и не видяхме…
Младото семейство, което обядва в беседката край извора, ни посреща със смесица от любопитство и подозрение. В техните очи вероятно изглеждаме като поредните туристи, тръгнали да търсят „живата вода”. Докато оглеждаме местността, мъжът отбелязва:
– Казват, че водата спира, ако пред извора застане лош човек. Тук сме от доста време, но така и не видяхме да тече вода. Капе по малко, но не тече. Явно някой много лош човек е минал оттук преди нас.
Свивам рамене и се усмихвам. И аз съм чувала тази легенда, но не вярвам в нея. Вероятно има някакво логично обяснение защо водата от извора тече по свое собствено разписание. Според информационната табела в с. Боснек, „Живата вода” представлява карстов извор, образувал се на това място преди векове.Още в средата на 17-ти век турският пътешественик Евлия Челеби го нарекъл „Чешмата на щастието”. Чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва определен интервал от време, са родили редица поверия. Тук често идват хора, които търсят изцеление на проблемите или болките си. Някои от тях успяват да си налеят вода, но други си тръгват разочаровани, защото никой не може да предвиди кога изворът ще тече и кога – не. Учените класифицират извора „Живата вода” като природен феномен, наблюдаван само на още едно място в Европа – френските Алпи. Каква е загадката му обаче науката не може категорично да ни обясни…
Първото нещо, което виждам, когато слизам от колата, са надиплените склонове на планината. Тихо е и ухае на дъжд. Скоро ще вали. Наоколо е пусто. Сякаш времето е спряло или аз съм се върнала поне 20 години назад.Тютюнът грее в отровно зелено, а сноповете сено по поляните се оглеждат в сините хълмове, които се сливат с хоризонта.
Блог в WordPress.com.
