Събуждам се от първите слънчеви лъчи,погалили ширналия се пред очите ми път. Почти шест часа сутринта е, сигнализират мигащите в червено стрелки на циферблата до водача на автобуса. Наближаваме Истанбул и аз нетърпеливо се взирам в сивата магистрала.
Очаквам да го видя – градът на първото ми излизане в чужбина, моята случайна и невъзможна любов. Срещнахме се по погрешка – заради един отменен полет, непрогледна мъгла, бутилка уиски и добрата стара Случайност, която винаги намира пътя вместо мен. Благодарение на тази комбинация се озовах за пръв път в Истанбул, но това е друга история…
Всеки път го преоткривам отново. Непокорен, разнолик и абсолютно безразличен към хода на времето или историята. Град, в който се влюбваш от пръв поглед, но започваш да обичаш едва след като го опознаеш.