Уикендът започва след няколко сравнително стръмни завоя. Отварям прозореца докрай и вдишвам чистия планински въздух. Решила съм да оставя скептицизма си някъде по прашните улици на София и да превключа на режим „Наслаждавам-се-на-живота“. Съвсем скоро обаче подминаваме скромната табела с надпис „Трявна“ и решителността ми постепенно започва да сеизпарява.
Очаквам да видя малък, скучен град, който все още се лута между опитите да се превърне в печеливша туристическа дестинация и амбициите на някой местен кмет. Трявна обаче не само ме изненадва, а яко шамаросва скептицизма ми и го запраща надалеч. Градът блести от цветове, облечен в топъл летен ден. Всичко е спретнато, подредено, чисто, с изобилие от цветя и зеленина – като в стара архивна картичка.
ОТБИВКИ