Тази история започва с дъх на узо, шум на морска пяна и няколко рибарски мрежи, свити на кълбо под ярките лъчи на слънцето, подобно на змии, легнали на припек. Тук всичко е подчинено на морето. И лодките, строени край кея; и таверните, боядисани в синьо и бяло; и смокините край плажа, натежали от плод; и скалите, обгърнали морската шир; и хората дори…
Част трета от пътуването Резово-Дуранкулак, в която обикаляме плажовете на Резово и Силистар, надбягваме се с вълните по река Ропотамо и потъваме в загадките на Бегликташ
Докато наближаваме границата с Турция, радиото преминава на смесена честота, а мелодиите се сливат в микс от балкански мотиви. Заедно с музиката, се променя и природата около нас. Пътят вие край гъсти зелени гори, които се редуват с ливади в цвят на изгоряло жито. Всичко наоколо е жълто, толкова жълто, че слънцето отразява света. Пустите плажове в далечината са единственият цветен елемент, който разнообразява пейзажа. Отвъд границата с Резово, плажната ивица на Турция изглежда като откраднато късче от Рая – без хотели, заведения и туристи. Единствените посетители, които виждаме в граничната зона, са стадо диви коне.
Част първа, в която разбираме защо от сън спомени няма :) Очаква ни оff road пътешествие до нос Емине, каране на ATV, плаж на Иракли и нови запознанства в началото на лятната ни ваканция.
Денят започва с дразнещия звук на алармата. Телефонът вибрира и звъни едновременно, докато съзнанието ми се бори със съня. Бавно отварям очи. Събота, 8:20 часа сутринта. Спала съм точно четири часа, и по обясними причини, тялото ми жадува за душ и тонове минерална вода. Ок, в Несебър съм, припомням си аз, а за днес имаме планирана разходка с джип до нос Емине, от която се отказах заради партито снощи. Решавам този път да изненадам себе си и да стана от леглото за по-малко от пет минути.
Блог в WordPress.com.
ОТБИВКИ