Част пета от пътуването Резово-Дуранкулак, в която потъваме в магията на Побитите камъни и разгадаваме тишината на Аладжа манастир
Първите капки дъжд ни застигат по средата на пътя. Стичат се по предното стъкло на колата без цел и посока, сякаш бързат да надбягат собствените си следи. Времето отброява изминатите километри, докато преминаваме през летния следобед, а дъждът оставя мокри вадички в прахта. Часът е някъде след пет. Мястото – Побитите камъни.
Каменната гора изниква пред очите ни в цялата си странна и неуловима красота. Прилича на пейзаж от научнофантастичен филм, в който скалните колони се извисяват над пясъка като пазители на света. Те са тук от милиони години – неподвластни на времето или природните стихии. Чудо на природата, останки от древна цивилизация или оживяла приказка? Това тепърва предстои да разберем…