Тази история започва с дъх на узо, шум на морска пяна и няколко рибарски мрежи, свити на кълбо под ярките лъчи на слънцето, подобно на змии, легнали на припек. Тук всичко е подчинено на морето. И лодките, строени край кея; и таверните, боядисани в синьо и бяло; и смокините край плажа, натежали от плод; и скалите, обгърнали морската шир; и хората дори…
Част втора от пътуването Резово – Дуранкулак, в която се влюбваме в Синеморец, посрещаме първия си залез над Странджа и изпращаме деня с Tequila Sunrise край морето
Откриваме ги случайно – там, където вълните се разбиват в каменистия бряг, а Странджа се оглежда в безкрая на хоризонта. Слънцето уморено се скрива зад полегатите склонове на планината, докато небето се обагря в оранжево-червено. Заедно с последните слънчеви лъчи, си отиват и ярките цветове на водата – лазурното синьо постепенно избледнява, за да покрие скалите с тъмна пелена. Сред спокойствието на пейзажа се открояват само те – пазителите на брега, „Корабите”, които подобно на двама верни приятели са тук от векове.
Денят се оглежда в песента на камбаните – някъде към обяд мелодията оглася каменните улици и се надпреварва с времето, преди да заглъхне в отсрещните хълмове. Металният звук е единственият шум, който нарушава тишината на града. Камбаните на старата църква отброяват часовете, докато слънцето напича цветните къщи и ливадите, покрити с цветя.
Неведнъж опожарявана и разрушавана до основи, Копривщица все още успява да съхрани автентичния си дух. Днес сърцето й е скрито в детайлите – в шарените къщи, в цветните градини, в каменните мостчета, в калдъръма по пътя… Прилича на малките градчета в Италия – окъпани в слънчеви лъчи, небрежни в своята безгрижна красота. За разлика от тях обаче, Копривщица пази белезите на бурни исторически епохи. Ето защо нейната песен- мелодията на камбаните, разказва за цената на свобода и силата на честта.
Блог в WordPress.com.
ОТБИВКИ