Posts Tagged With: еко пътеки

Хубавата Елена

Нейната хубост неведнъж е омагьосвала царе и роби, воини, търговци, светци и богове. За нея поетите съчинявали стихове, историците измисляли легенди, а смелите мъже водели войни… Тя била муза за творците, вдъхновение за пълководците и изкушение за странстващите монаси. Името й? Елена. Символ на светлината и вечната красота.

Навярно този български град носи името Елена неслучайно, тъй като от векове привлича хората с красивата си природа. Оттук са минавали армиите на Филип II и Александър Македонски, както и свитата на царица Елена, майката на Константин Велики, която толкова обикнала това място, че пожелала то да носи нейното име. Или поне така твърди една от многото легенди за възникването на град Елена, скрит сред възвишенията на Балкана и котловината на Еленската река.

Има още

Categories: Маршрути за един ден | Етикети: , , , , , , , , | 7 Коментари

Песента на Копривщица

Денят се оглежда в песента на камбаните – някъде към обяд мелодията оглася каменните улици и се надпреварва с времето, преди да заглъхне в отсрещните хълмове. Металният звук е единственият шум, който нарушава тишината на града. Камбаните на старата църква отброяват часовете, докато слънцето напича цветните къщи и ливадите, покрити с цветя.

Неведнъж опожарявана и разрушавана до основи, Копривщица все още успява да съхрани автентичния си дух. Днес сърцето й е скрито в детайлите – в шарените къщи, в цветните градини, в каменните мостчета, в калдъръма по пътя… Прилича на малките градчета в Италия – окъпани в слънчеви лъчи, небрежни в своята безгрижна красота. За разлика от тях обаче, Копривщица пази белезите на бурни исторически епохи. Ето защо нейната песен- мелодията на камбаните, разказва за цената на свобода и силата на честта.

Има още

Categories: Маршрути за един ден | Етикети: , , , , , , , , | Вашият коментар

Там, където започва небето

Първите дъждовни капки се надбягват с вятъра, докато пътуваме към Гоце Делчев. Решили сме да разгледаме околните села – Лещен, Ковачевица, Тешово, и да стигнем до ваканционно селище Омая, за чиято красота сме чували легенди.

Хванала оптимизма си под ръка, наблюдавам как слънцето играе на криеница с облаците – уж се появява за миг, а после бързо се скрива, за да отстъпи място на дъжда. Въпреки мрачното време навън, планината излъчва топлина – потънала е в зеленина и е толкова близо до небето, че склоновете й докосват облаците. Пътят преминава покрай поляни, които преливат във всички нюанси на зеленото. Единствено разцъфналите макове, подобно на капки алена кръв, нарушават спокойствието на пейзажа.

Има още

Categories: На планина | Етикети: , , , , , , , , , , , , | 6 Коментари

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: