Нейната хубост неведнъж е омагьосвала царе и роби, воини, търговци, светци и богове. За нея поетите съчинявали стихове, историците измисляли легенди, а смелите мъже водели войни… Тя била муза за творците, вдъхновение за пълководците и изкушение за странстващите монаси. Името й? Елена. Символ на светлината и вечната красота.
Навярно този български град носи името Елена неслучайно, тъй като от векове привлича хората с красивата си природа. Оттук са минавали армиите на Филип II и Александър Македонски, както и свитата на царица Елена, майката на Константин Велики, която толкова обикнала това място, че пожелала то да носи нейното име. Или поне така твърди една от многото легенди за възникването на град Елена, скрит сред възвишенията на Балкана и котловината на Еленската река.