Алармата ме събужда. Часът е 5. Бързо кафе, душ и вече съм на път.
София е приятно празна по това време. Бързо се измъквам от града. Поемам към Рила, воден от отдавнашна мечта – да снимам замръзнали водопади с алпинисти.
Екстремните катерения се организират само през януари и февруари. Тази година топлото време бе на път да отложи за пореден път мечтата ми. Но едно съобщение във фейсбук привлече вниманието ми: “Има прекрасни условия за ледено катерене в планината, както и свободни места в групата ни за двудневно ледено катерене на Скакавица!”
Следва размяна на съобщения с организаторите от “Школа по алпинизъм и катерене”. И ето ме на път.
Целта ми е да стигна преди 9 часа до хижа “Скакавица”, където е сборният пункт. Задача с повишена трудност, тъй като за първи път ще ходя на това място. Ровя се в интернет и попадам на няколко пътеписа, от които оставам с погрешното впечатление, че достигането до хижата е бързо и лесно.
Ако прочетете в интернет, че “преходът е сравнително лек” и “без големи денивелации” – не им вярвайте. Това може и да важи за лятото, но през зимата преходът до хижата и след това до водопада си е изпитание. Има още
ОТБИВКИ