Първи ни поздравяват смълчаните улици на селото. Оглеждат се в горещия юлски ден и тихо ни казват „Добре дошли“. Някои от каменните къщи с покриви от тигли ни се усмихват приятелски, докато други се крият под сенките на вековните дървета.
Отвреме-навреме по прашните улички на селото се мяркат жени със забрадки – връщат се от нивите с уморена, бавна крачка, и с посърнали очи. По пътя ни среща и малко момче – ромче, което изглежда респектирано от фотоапарата. Позира като за снимка, подарявайки ни най-щастливата си усмивка.
ОТБИВКИ