И победителят е… Варна! Винаги съм се удивлявал на тесногръдието на софийските кметове – град, който харчи по 5 милиона на година за съхранение на бали с боклук, но се стиска да даде малко пари за коледно настроение на своите жители. В това отношение Варна е не само “морска столица”, но и коледен град №1 в България, поне според нас, екипа на “Отбивки”.

Така се случи, че през декември успях да избягам за кратко от София в посока Велико Търново и Варна. Естествено, използвах часовете извън ангажиментите да поснимам. Запазих няколко кадъра с коледни мотиви за този момент – навечерието на Бъдни вечер. Подаряваме ви малко гледки от коледна Варна с най-искрени пожелания за светла, уютна и топла коледна нощ!

Най-хубавото на варненската украса е, че по нея липсват досадни рекламни надписи, каквито има по софийската. Преди години в столицата си имахме светещи човечета “Джони Уокър”, улица на “Балантайнс”, елха “Кока-кола”, пешеходен мост “Мтел” и фонтан на минералните води “Банкя”. Тази година има улица “Терафлу”, мост “Лидл” и десетки елхи, светещи звезди, еленови рога и снежни човеци, брандирани от компаниите спонсори.

Като се каже Варна, човек се сеща първо за морето и Катедралата. Величествената сграда бе огряна в светлина, а падналата мъгла придаваше някаква особена мекота на изображението. В началото смятах, че мъглата ще попречи на снимките, но сега ми харесват повече дори.

Не е ли прекрасно!

Някога ни учеха, че за добрата композиция трябва да има поне два плана. Открих тези дървета почти накрая, когато вече бях направил доста кадри от площада пред катедралата. Този ракурс е много по-внушителен, нали!

Все още тая надежда, че ще доживеем да имаме софийски кмет, който не превръща Коледата в рекламно събитие. Дано следващият кмет, който и да е той, осъзнае, че парите за коледно настроение на гражданите не са просто още един разход, а инвестиция в самочувствието на хората и качеството на живот. Варненският кмет може да е всякакъв, но поне в това отношение заслужава адмирации. Автор: Иван Михалев

Идеите ни за съботни бягства от стреса и скучната София започнаха да се изчерпват. Миналата седмица имахме за цел да изкачим Аневското кале - средновековна българска крепост до Сопот, изградена на южния склон на Стара планина, наричана още и Копсис. Така и не стигнахме до него, защото кривнахме към рудник Медет (често го правим - затова и блогът ни е кръстен "Отбивки"). Тази събота се метнахме на колата с идеята да осъществим мисията най-после, но пак се отбихме - този път в посока Шато Копса - може би най-сполучливият опит за имитация на средновековен замък в България. Намира се в непосредствена близост до Копсис и очевидно е заимствал името си от нея.

Ако трябва да дам оценка по шестобалната система, бих сложил 5-ца. Мястото е наистина красиво и уникално, лозята около него - автентични. Виното - превъзходно (опитахме Каберне Совиньон, реколта 2008). Хотелската част - уютна и направена със стил. Дразнещ е само фактът, че липсва свестен път. Отклонението за "замъка" е около 2 км и се минава спокойно само с трактор или джип. Ако си с нормална кола - на втора. Чудя се как може да построиш цял замък, който струва няколко милиона, а не си направил свестен път до него...

Пристигнахме около обяд. Тракийската низина беше щедро огряна от декемврийското слънце. Посрещна ни една от служителките в "замъка", която беше така любезна да ни покаже стаите в хотелската част (цената е 120 лева на вечер) и помещението за релакс на горния етаж. Наистина е направено с вкус.

Особено ми хареса съчетанието на цветовете. Ако бяхме по-богати, сигурно щяхме да си позволим един цял уикенд тук. В дъното на залата за релакс има джакузи и помещение за масажи. Предполагам, че тук човек може да избие истински стреса. Предполагам....

Още малко от интериора.

Момичето, което ни развеждаше из имението, твърдеше че залезите през лятото били по-красиви, отколкото на морето. Склонен съм да й вярвам.

Стигнахме и до избата, откъдето купихме Кабернето. Продават се под марката Zeyla. Името звучи странно, но разбираме, че е свързано с траките. На етикета пише: "Зейла е древното име, с което Тракийските божества наричали гроздовия сок, носещ заряда на омайна билка". Странно. Разбирам траките да са наричали така гроздовия сок, но чак пък техните божества... Май тук маркетинг отделът е прекалил :)

Детайл.

Поинтересувахме се кой е собственик на този "замък". Оказа се, че е Минко Минков, изпълнителен директор на "Софарма". На входа има галерия от снимки на шефа, позиращ в компанията на Огнян Донев. От нея разбираме, че и Веско Маринов (Краля на пот музиката) е разпускал тук :)

Така и не стигнахме до истинската ни цел - крепостта Копсис. Един любезен чичо от Сопот ни обясни, че пътят до нея е труден за изкачване, а денят беше слънчев и прекрасен. Вместо катерене по чукарите, решихме да се отдадем на разходки из родния Пловдив.

Откакто имам кола, преоткрих Пловдив. Някога ми изглеждаше твърде еснафски и западнал. Сега ми се струва най-подходящото място за бягства от шумната и мръсна София.

Всеки път се връщаме заредени от часовете, прекарани в стария град. Мисля, че пловдивчани са благословени от бога, защото имат толкова прекрасно място за живеене. Но повечето го оценяват едва, когато го загубят...

Някой ден ще се върна тук. Обещавам си го на себе си.

Зимата в Пловдив тази година е особено фотогенична - мъглата добавя мистичност на иначе прекрасните гледки.

С тази панорама слагаме точка на кратката виртуална разходка из Тракийската низина. Дано ви е харесала. Автор: Иван Михалев