Първите дъждовни капки се надбягват с вятъра, докато пътуваме към Гоце Делчев. Решили сме да разгледаме околните села – Лещен, Ковачевица, Тешово, и да стигнем до ваканционно селище Омая, за чиято красота сме чували легенди.

Хванала оптимизма си под ръка, наблюдавам как слънцето играе на криеница с облаците – уж се появява за миг, а после бързо се скрива, за да отстъпи място на дъжда. Въпреки мрачното време навън, планината излъчва топлина – потънала е в зеленина и е толкова близо до небето, че склоновете й докосват облаците. Пътят преминава покрай поляни, които преливат във всички нюанси на зеленото. Единствено разцъфналите макове, подобно на капки алена кръв, нарушават спокойствието на пейзажа.

Лещен ни посреща с дъжд, но и с прекрасната си, автентична атмосфера. Къщите, кацнали по склоновете на Родопите, се оглеждат във върховете на Пирин, а разораните ниви приличат на цветен пачуърк, ивица опитомена земя на фона на планината.

Разположено на границата между две от най-красивите ни планини – Пирин и Родопите, Лещен е идеално място за почивка сред природата. Ако ви се прииска да се скриете от света поне за ден-два, това село определено е правилната дестинация.

В очакване дъждът да спре, сядаме да пием кафе в местната кръчма, която се намира в центъра на селото. Всъщност тя се помещава в сградата на бившето килийно училище, което, разбира се, отдавна не функционира. Днес Лещен има само няколко постоянни жители, така че не се учудвайте, ако по тихите улици на селото срещнете предимно туристи. В дъждовния ден кръчмата също е пълна с нетърпеливи посетители, но въпреки това персоналът е любезен, а обслужването бързо. Менюто е изписано върху дървени плочи и предлага традиционни специалитети – богат избор от салати, топли предястия като тиквички, чушки с доматен сос или пържени моркови, месо на скара, цедено кисело мляко със сладко, юфка или палачинки с мед и орехи. Можете да опитате също така домашна ракия или вино. Всички продукти, които се използват в механата, са местно производство, така че ястията, с които ще ви нагостят, със сигурност ще имат истински, неподправен вкус. Ако седнете отвън, на чардака на механата, ще можете да се насладите на чудесна гледка към планината и част от къщите в околността.

В центъра на селото се намира и църквата „Св. Параскева”, която датира от 1836 г. Ние уцелихме момент, в който бе отворена, благодарение на което успяхме да я разгледаме отвътре и да запалим по свещ. Църквата е малка и не се отличава с богата украса, но затова пък има интересни стенописи. Честно казано, до този момент не бях виждала подобни изображения на светци – ярки, естествени и необичайни като сюжет (например Исус Христос в нещо като колесница, теглена от четири коня с криле).

В късния следобед поемаме на опознавателна разходка из Лещен. Дъждът тъкмо е спрял и въздухът ухае на билки и цъфнал бъз. Разглеждаме къщите, докато се изкачваме по стръмните улици на селото. Толкова е тихо, че човек може да чуе шума на вятъра и песните на птиците. Къщите с покриви от каменни тикли и дървени прозорци се крият зад непристъпни огради. Тук всичко е съвкупност от дърво и камък – два вечни елемента, сплетени в едно.

Неусетно стигаме и до популярната Глинена къща, известна още като домът на семейство Флинстоун :)

Постройката е изградена изцяло от естествени материали като глина, слама и дърво. Състои се от една стая и баня, които са луксозно обзаведени и предлагат някои от основните предимства на цивилизацията като кабелна телевизия и топла вода. Цената на къщата е 120 лв. на вечер за двама.

В Лещен има около 30 къщи, голяма част от които са реставрирани и се дават под наем на туристи. Основна заслуга за възраждането на повечето къщи в селото, както и за построяването на Глинената къща и на уникалното вилно селище „Омая”, има Михаил Маринов – един успял българин, който за разлика от повечето предприемачи, предпочита да инвестира парите си в построяването на еко къщи, вместо в поредния спа хотел. За Михаил строителството е хоби, предизвикателство, страст…

- Когато правиш нещата със сърце, не мислиш за сметки, не кроиш планове, не чакаш инвестицията ти да се върне. Може би затова нещата се получиха.

Всичко започнало в деня, в който Михаил се преселил в Лещен.

- Аз като се заселих тук, просто исках да се махна от София, да се махна от всичко. И си търсех някакво подобно място. Представях си да живея като дивак, сам сред природата. Беше ми писнало от работа, от нерви, от хора. Исках да се махна от всичко. И така, стана, случайно, селото ми хареса. Купих няколко къщи, без първоначална идея какво ще правя, но после всичко си дойде по местата. – споделя той.

С промяната дошла и целта… Михаил решил да възстанови старинните къщи в традиционния за селото стил, запазвайки тяхната автентичност и красота. А после, сякаш на шега, финансирал и създаването на първата еко къща в селото – Глинената. Сторило му се интересно като технология и идея, затова решил да опита.

Не след дълго се появил и проектът за еко-селище „Омая”. Идеята узрявала в съзнанието на Михаил постепенно, в продължение на години.

- Бях решил да си търся голямо място, което да превърна в нещо подобно. Търсих дълго, обикалях из цялата държава, по Странджа, по Ловешко, къде ли не…И съвсем случайно попаднах на това място, имах невероятен късмет с него.

Да, еко-селище „Омая” определено е доказателство, че най-хубавите неща в живота се случват случайно, но и с много търпение и труд… Разположено върху площ от 500 дка в полите на планина „Славянка”, в близост до границата с Гърция, селището буквално „омайва” всеки посетител с естествената си природна красота и с уникалния си дизайн. Всеки предмет в комплекса е измислен, проектиран и изработен от екипа, който създава „Омая” – от еко къщите до мебелите, шезлонгите, барбекюто и зоната за отдих пред басейна.

- Всъщност мястото само ни подсказа какво трябва да изградим. Изследвахме го търпеливо. Така проектирахме къщите, ресторанта, зоната за отдих… Дадохме воля на въображението си, ескпериментирайки с възможното и с невъзможното. – коментира Михаил, който активно участва в изграждането на „Омая”.

Ескпериментът се оказва повече от сполучлив. Днес еко селище „Омая” прилича на късче от рая – място, където можеш да забравиш за всичко и да се слееш с природата. Комплексът разполага с две езера, седем еко къщи, ресторант, открит басейн, бар, няколко зони за отдих и барбекю, като освен това предлага на посетителите възможности за спортен риболов, разходки из планината, каране на водно колело и много други спортни развлечения. Гостите на еко селището могат сами да набавят продуктите си за обяд или вечеря – да наберат гъби в гората, да уловят риба или да отидат на лов. Въпреки близостта до природата, „Омая” предлага истински петзвезден лукс, който може да задоволи и най-капризните клиенти.

Всяка от седемте еко къщи е уникална като дизайн. Общото между тях? Всички са построени от дърво, камък и глина, и приличат на чудните творения на Гауди или на фантастичните къщи от „Властелинът на пръстените”. Въпреки оригиналния си външен вид, еко къщите са комфортно обзаведени, като всяка от тях разполага с телевизор, камина, хладилник, отопление и самостоятелна баня.

Останах приятно изненадана от факта, че дизайнът на еко селището е в пълен синхрон с природата. В „Омая” няма нищо излишно, всичко е хармонично, изчистено, съобразено с околната среда. Макар и изработени от естествени материали (дърво, глина, кирпич, камък и слама), мебелите и предметите в селището са изключително стилни, удобни и функционални. Всеки детайл тук е проектиран с вкус и е разположен на точното място.

Докато се разхождаме из комплекса, не спирам да се питам дали днес, в 21-ви век, сме загубили контакта си с природата? Или напротив – все по-силно изпитваме нужда да се върнем назад, към корените си, и да възстановим връзката си със земята… Ако нашето съвремие се управлява от технологиите, тогава защо все още изпитваме удоволствие да ходим за риба, да берем билки в гората или да месим хляб?

Според Михаил в България „екотуризъм” все още звучи като абстрактно понятие, макар през последните години да се наблюдава позитивна тенденция – хората започват да се интересуват от възможностите да прекарат свободното си време сред природата, разпускайки с разходки и спорт, а не с добре познатия „туризъм на маса” (тоест – ядене и пиене на корем).

- Кое е най-голямото Ви удовлетворение? – питам Михаил в края на нашия разговор, а той леко се усмихва. Минават няколко секунди, преди да каже:

- Удовлетворението е да видиш, че нещата се получават. Удовлетворението е в това, което правиш. Не за себе си, за другите. Да видиш как въображението се превръща в реалност – това е най-голямото удовлетворение.

Как да стигнете:

Еко селище “Омая” се намира на 20 км от Гоце Делчев и на 15 км от границата с Гърция, между селата Нова Ловча и Гайтаниново. Селището разполага със собствен паркинг, като входът за посетители, които не са гости на комплекса, е 12 лв. Подробна информация за цените и условията в “Омая” можете да откриете на адрес: http://pluton.superhosting.bg/~omayabgc/

Село Лещен се намира на 15 км от Гоце Делчев и на около 200 км от София. От Гоце Делчев трябва да поемете в посока Ковачевица. Пътят е добър, като изключим ромската махала при село Гърмен, където е добре да карате внимателно – деца или майки с бебета в ръце ще препречат пътя ви, за да ви молят за пари. Гледките, които ще видите в тази махала, са потресаващи – жалко, че ще трябва да се сблъскате с тях по пътя за Лещен и Ковачевица, но няма как…Това е “другата реалност”, за която повечето пътеводители мълчат, но е факт, че тя съществува, и ще я видите с очите си, докато пътувате към красивите родопски села.

Къде да отседнете:

В Лещен и Ковачевица има множество къщи за гости, където ще можете да се настаните. Ние лично препоръчваме “Бялата къща” в Ковачевица (пътепис за мястото:С дъх на диви ягоди; информация за къщата: http://www.bialatakushta.com/). В Лещен не сме отсядали, тъй като при сегашното пътуване спахме в хотел “Неврокоп” в Гоце Делчев, чието основно предимство е централната локация. Цената е 48 лв. на вечер с включена закуска. Стаите са малки, а паркингът струва 4 лв. на денонощие, но като цяло това е най-добрият вариант за хотел в града.

Какво можете да видите в околността:

Гоце Делчев е добра изходна точка за туристически маршрути из околността. Можете да разгледате селата Лещен, Ковачевица, Тешово, Лъки; да отскочите до Банско и Разлог или да се отдадете на плуване и спа процедури в близкото село Огняново, както и да посетите еко селище “Омая”. Край Лещен можете да си организирате екскурзия до резервата “Тъмната гора” , бившето тракийско светилище “Козият камък”, каньона на река Канина или местността “Синият вир”.

Къде да хапвате:

В Лещен мястото за хапване определено е механа “Кръчмата” в центъра на селото. В Гоце Делчев препоръчваме механа “Ванита”, ул. “Солунска 1″. Минус е бавното и нелюбезно обслужване, както и менюто, което е основно на гръцки, а не на български. Колкото и гръцки туристи да има в града, все пак живеем в България… Въпреки неразбираемото меню, храната във “Ванита” е вкусна, а механата се намира на няколко крачки от централния площад.

Можете да прочетете за още едно хубаво село в Родопите – Вишнево, тук: Магията на Родопите

А ето и пътепис за Ковачевица: С дъх на диви ягоди

Текст: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев

„Природата, времето и търпението са най-добрите лекари” – ирландска поговорка

Това пътуване започва без предварителен план или конкретни очаквания. И двамата сме толкова нетърпеливи да се измъкнем от София, че до последно спорим за посоката. Ние сме от двойките, които никога не се карат за капака на тоалетната чиния, но затова пък са способни да спорят относно маршутите за пътувания. Единственото, за което постигаме съгласие, е желанието да прекараме няколко почивни дни сред природата. Там, където въздухът ухае на свежест, а планината заличава спомените за града. Обещали сме си да се връщаме в Родопите винаги, когато усетим нужда от глътка реалност. И ето ни отново на път.

Често ме питат какво толкова намирам в Родопите. Колкото и да ме дразни този въпрос, все не успявам да намеря подходящия отговор.  Родопите са усещане. Емоция. Ако веднъж успееш да видиш красотата на тази планина, винаги ще се връщаш към нея. За нас Родопите са като уютен дом, който ни дава усещане за спокойствие, хармония и свобода. Планината наистина има силата да лекува всяка болест – от стрес до разбити сърца.

Настаняваме се в Девин. Градът е малък и незабележим, но е добра изходна точка за туристически маршрути из околността. В Девин няма какво особено да се види, но затова пък около града има изобилие от красиви места, които си заслужава да посетите. Ако сте почитатели на спа-туризма, можете да си подарите релаксиращи процедури в популярните хотели „Персенк”, „Спа Хотел Девин”, „Исмена”, „Евридика” и др. Ние обаче сме друг тип туристи, затова привечер се отправяме да търсим еко пътеката до местността Калето. Излизаме от града и вървим по шосето, което следва поречието на Девинската река. По пътя се отбиваме да разгледаме параклиса „Св. Георги”, издигнат на скала над града. Всъщност изобщо не се „отбиваме”, а катерим скалите до параклиса по най-безумния начин, чудейки се къде, да му се не види, е пътеката. Оказва се, че параклисът е затворен, но от върха се разкрива гледка към Девин, което го прави подходящо място за снимки. Иначе до параклис „Св. Георги” има пътека, която започва зад фабриката за минерална вода Девин, така че не повтаряйте нашата грешка да изкачвате скалите :)

Ние така и не успяхме да стигнем до Калето, тъй като тръгнахме късно, а пътят дотам е един час. Местността представлява останки от крепост, датираща от VI-X в. Ако разполагате с време, от Калето можете да стигнете и до Кемеров мост, наричан още Римския мост. Преходът Девин – Калето – Кемеров мост ще ви отнеме около 5-6 часа.

На следващия ден поемаме към Ягодинската пещера и Дяволското гърло. Посоката този път е село Триград. Пътят преминава край пасторални пейзажи – зелени поля, цъфнали дървета, разорани ниви. Както винаги, Родопите не ни разочароват.

Освен красивата природа, едно от основните предимства на планината са нейните хора. Винаги готови да ти помогнат в труден момент, да те упътят и да те посрещнат не като гост, а като приятел. Тук все още можете да срещнете едно позабравено качество – искреност, която съжителства с дупките по пътищата, споделената бедност, сезонната работа в чужбина, мечтите за по-добър живот. Времето в Западните Родопи има свой собствен ход. Може би затова понякога просто отказва да върви напред.

Ние обаче продължаваме. Подминаваме дядо Исмаил и неговото стадо овце, снимаме го за спомен и се отправяме към пещерата Дяволското гърло, която се намира на около километър и половина от село Триград.

Пътят до пещерата е изключително живописен и преминава през Триградското ждрело, което следва течението на река Триградска. Скали, вековни борове, небе и ужасно много дупки по пътя. И все пак – уникалната природа компенсира лошата инфраструктура и липсата на каквито и да било табели, които да служат за ориентир. Пред пещерата има паркинг, а входа  е 4 лв. на човек. След като влезете в „Дяволското гърло”, ви очаква кратка лекция за произхода и историята на пещерата, като фактите, които ще чуете, са достъпни и в интернет.

Все пак разбираме, че името „Дяволското гърло” произлиза от формата на пещерата, която наподобява дяволска глава (забелязала съм, че в Родопите тези асоциации са често срещани – има поне два „Дяволски моста”, дяволски пътеки, дяволски знаци и т.н.). Грохотът на Триградската река, която се излива в пещерата, както и местните легенди, допълнително допринасят за „дяволския ореол” на мястото. Според една от най-разпространените истории, каквото попадне в пещерата, остава там. Веднъж при голяма буря в района, реката отнесла всичко по пътя си – покъщнина, огради, дървета, завличайки ги в пещерата. Местните хора дълго чакали на изхода, за да приберат поне част от вещите си, но нищо не излязло оттам. Ето защо я кръстили „Дяволското гърло”.

Пещерата е класифицирана като пропастна и до момента не е била обект на цялостно проучване, след като през 1970 г. Сияна Люцканова и Евстати Йовчев, леководолази от Варна, загиват при опит да я изследват. След този нещастен случай, изследвания на пещерата са правени само чрез оцветяване на водата на входа на пещерата, която излиза на изхода, но чак след няколко часа. Това кара изследователите да смятат, че водата преминава през дълъг лабиринт в скалата, където се задържат всички попаднали в пещерата предмети.

След като влезете в пещерата, ще попаднете в т.н. „Бучаща зала”, където наистина е много шумно от грохота на реката. За да стигнете изхода, ще трябва да изкачите около 300 стръмни стъпала, но като цяло разглеждането на „Дяволското гърло” отнема не повече от 20-30 минути.

Следващата пещера в програмата ни е Ягодинската, която се намира на около 20 км от Девин, в близост до родопското село Ягодина. До Ягодинската пещера води асфалтиран път, който преминава през Буйновско ждрело. То е разположено от двете страни на Буйновската река, между селата Ягодина и Тешел. До Ягодинската пещера има голям паркинг, но напливът от коли е толкова голям, че се налага да паркираме на няколко колиметра преди нея. В пещерата се влиза на групи, които се допускат на всеки кръгъл час (до 16:00 ч.). Входът е пет лева за възрастни, като децата под 6 години се допускат безплатно. Затова пък снимането в пещерата е забранено, въпреки че на входа любезно ви информират, че можете да си закупите диск с „официални снимки” на пещерата, направен от „професионални фотографи”. Не, благодаря.

Ягодинската пещера и Дяволското гърло са едни от най-младите в България – „само” на около 250 000 години. Ягодинската е доста обширна, а дължината й е 10 км, макар малка част от нея да е облагородена и достъпна за посещения. Най-интересни са скалните образувания в пещерата – сталактити, сталагмити и сталактони, както и т.н.”леопардова кожа”, която се отличава с причудливи шарки.

Разглеждането на Ягодинската пещера отнема един час, като на определени места във вътрешността на пещерата ще имате възможност да чуете разказите на екскурзоводите за нейния произход и оформяне през вековете. Освен туристически обиколки, в пещерата се предлагат и екстремни приключения – преминаване на маршрути от необлагородената част от пещерата, които включват изкачване, спускане и преодоляване на препятствия. Записванията се правят поне седмица по-рано.

Ако се уморите от пещери, можете да се разходите до селата Широка лъка и Гела. Широка лъка е място, което е съхранило автентичния си вид в продължение на векове. Най-впечатляващи тук са къщите, калдъръмените улички и църквата „Успение Богородично”, която според легендата е построена само за 38 дни.

Гела се намира на 6 км от Широка лъка, затова решихме да се изкачим и до това село, за да го разгледаме. Наоколо има изобилие от еко-пътеки, както и чудесни условия за планински туризъм. Допаднаха ми тишината и спокойствието на селото. Със сигурност някой ден ще се „отбием” там отново.

Най-хубавото ни „откритие” обаче бе язовир Широка поляна, който се намира в близост до Доспат. Изкачването до това място определено си струваше усилията, макар че ако не разполагате с джип, по-добре не рискувайте да стигнете до него с кола. Ние например оставихме “Киа”-та на пътя и продължихме до язовира пеша.

Тъкмо се чудехме накъде да поемем, когато случайността ни срещна с баба Емине. Жената ни упъти за посоката, след което се заговорихме за живота в планината.

- Не те ли е страх да живееш тук самичка?

- Не, не ме страх. – отвърна без колебание Емине. – Ние живеем тука двамцата с дядото, гледаме крави. Той сега отиде с колата до Доспат да закара млякото и го чакам за обяд. А и от какво да ме е страх? То тука нема жива душа, камо ли крадци…

Странно, но баба Емине не изглежда нито тъжна, нито уморена от живота, нито самотна. Дори напротив – в очите й играе усмивка, а лицето й излъчва доброта. Вместо “Довиждане” си казваме “Хайде със здраве!”.

- Да сме здрави, сине, това е най-важното! – усмихва ни се отново Емине и ни маха през оградата на двора, докато не се превръща в малка, незабележима точица на фона на планината.

Отбивките по пътеката ни отвеждат до язовир Широка поляна, чиято непристъпна красота в първия момент ни се струва нереална. Комбинация от вода, борове, пясък и скали. Късче море сред величието на Родопите. Пролетта е обгърнала планината в нежна прегръдка, в която се стопяват последните преспи сняг.

На връщане отново минаваме покрай къщата на баба Емине. Дворът е празен, а пред него е паркиран стар Москвич. Явно дядото се е върнал от Доспат и сега семейството обядва. Трябваше да измина почти 200 километра, за да разбера колко простичка всъщност е формулата на щастието. Търсим го къде ли не, а то през цялото време е съвсем близо до нас. Толкова близо, че обикновено не му обръщаме внимание, докато не го загубим. А колко всъщност му трябва на човек, за да бъде щастлив? На Емине например й стигат една къщичка в планината и една сродна душа, за която да се грижи. Изглежда напълно достатъчно, нали?

Къде да отседнете

В Девин можете да отседнете в апартамент под наем, тъй като цената е изключително изгодна. Ние изкарахме три дни в нов апартамент близо до центъра на града, в който разполагахме с климатик, телевизор, просторна тераса и кухня, обзаведена с всичко необходимо. Имейл за запитвания и информация:

Какво можете да видите около Девин

Ягодинската пещера и пещерата Дяволското гърло, Триградското и Буйновското ждрело, селата Гела и Широка лъка, Чудните мостове, язовир Доспат, язовир Широка поляна, язовир Беглик

Места за хранене

В Девин можете да опитате кухнята в бар-ресторант “Роял” в центъра на града (ул. “Дружба” 1). Заведението предлага традиционни родопски и български ястия, като храната е вкусна и на ниски цени. В ресторанта има и Wi-Fi, но персоналът е доста нелюбезен.

Ако се отбиете в Доспат, не пропускайте да опитате пъстърва на скара. Хората в града ни препоръчаха хотел-ресторант “Панорама”. Оказа се място с гледка към язовира, вкусна храна и много добро обслужване. Намира се на улица “Кавал Тепе” 17, като към ресторанта има и хотел. Цените на вечер са от 15 до 35 лв. http://panorama.dir.bg/_wm/basic/?df=12&dflid=3

Още интересни места в Родопите в пътеписите ни: Магията на Родопите и Обиколка из Борово, Кръстова гора и Караджов камък

Текст: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев