Случайни открития

Любими места, които открихме случайно

Red Bull Soapbox Race – София, 2018

За втора поредна година София бе домакин на най-щурото състезание в света. Екипът на ОТБИВКИ бе сред публиката и засне някои от най-вълнуващите моменти от шоуто.

Ако случайно сте го пропуснали, сега имате шанс да се докоснете до емоцията, наречена Red Bull Soapbox Race. Много смях, веселие и адреналин съпровождаха необичайното рали, което зарадва не само децата, но и техните родители.

redbull42

Надпреварата се състоя на столичния булевард “Черни връх”, който е идеален за целта. “Сапунерките” са безмоторни превозни средства, които се движат само по инерция – след първоначално засилване с крака.

redbull44.jpg

Купонът започна още сутринта с представянето на превозните средства и надъхване на участниците. С много музика, шеги и закачки, смелчаците демонстрират оригиналните си возила пред публиката.

redbull1.jpg

redbull7

Повечето от тях бяха наистина много впечатляващи като дизайн и послание. В “стартовата решетка” имаше много возила, вдъхновени от филми, като колата на Мистър Бийн и “Хилядолетния сокол” от Star Wars (управлявана от отбор “Бунтовниците”, начело с Хан Соло).

redbull12.jpg

Българската действителност бе пречупена с голяма доза хумор в коли, имитиращи линейка (“Смешна помощ”), кола-тролей, кола-влак (БДЖ – Бедна държавна железница”), както и кола под формата летяща чиния с петолъчка – препратка към паметника на Бузлуджа, управлявана от отбор, облечен в ученически униформи и пионерски връзки.

redbull5

redbull9

redbull11

Сред по-оригиналните хрумки на участниците имаше още кола-диня, кола-хляб, кола-торта, “Джи-бричка” (кола, изглеждаща като казан за варене на ракия), НЛО на колела (неидентифициран летящ обект), колата на Баба Цоцолана и др.

redbull10

redbull2

Мотото на състезанието е: “Важно е да си бърз, но по-важно е да си неповторим”. Освен за скорост, отборите получават оценки и за креативност на своето превозно средство, както и за цялостна хореография.

redbull3

redbull13

Сред участниците на старта забелязахме Доналд Тръмп и Владимир Путин, няколко зелени извънземни човечета, Карлсон, който живее на покрива, магарета, рицари, вещици и още много вълнуващи персонажи.

redbull17

redbull16.jpg

redbull14

redbull21

Преди всеки старт, тимовете имат двайсет секунди да впечатлят журито. Под съпровода на избрана от тях музика, те изпълняват различни танци и номера, които разсмиват публиката и журито.

redbull28

След това започва по-трудната част – спускането по трасето, което е осеяно с препятствия под формата на завои, естакади и дори водно препятствие. Случва се някои да катастрофират по средата на трасето, но това ни най-малко не помрачава настроението на публиката. Всичко е направено с една единствена цел – да стане шоу.

redbull30

redbull31

redbull34.jpg

redbull35

redbull47

redbull39

redbull40

Победител стана кола с отбор с име “Госпожата” – с количка като чин, сформиран от ученици от Американския колеж в София. Но радостта бе за всички участници и зрители, които имаха шанса да се насладят на един наистина необикновен неделен ден в София.

Екип на ОТБИВКИ

 

Advertisements
Categories: Маршрути за един ден, Случайни открития, Фотописи | Етикети: , , , , | Вашият коментар

Българският Прованс: Историята на една корица с аромат на лавандула

“Трябва само сладолед да носите” – казва ни Яна, докато се уговаряме за снимки в  нейното вълшебно лавандулово поле. Още не се познаваме лично. “Запознали” са ни във Фейсбук, където имаме общи познати. От тях сме получили и телефона й, след като седмица по-рано сме попаднали на снимка на лавандулата.

Изглежда като излязла от приказките – оцветените в лилаво цветни “коловози” се редуват с геометрична точност, следвайки релефа на хълма. И за разкош – едно дърво в края на хоризонта, което разчупва монотонността на пейзажа и приковава погледите. Споглеждаме се: “Уау! Това в България ли е?”

Трескаво започваме да търсим информация за мястото. Предупреждават ни, че полето е частна собственост и неканени гости в него не са желани. Още повече, че всеки момент се очаква да започне жътвата. Обясняваме, че търсим точно такава лавандула за корица на следващата ни книга – “101 романтични места в България”.

Късметът ни проработва. Яна се съгласява да снимаме полето й, но при едно условие. Да пазим в тайна мястото. Нещо напълно разбираемо, като се има предвид уникалността на полето и фактът, че до този момент е успяла да го опази от нашествието на фотографите.

Код: лилаво

Средата на юни е. Брането още не е започнало, но фотофорумите вече се пълнят със снимки на нацъфтяла лавандула. Повечето снимки тип “картички” са от района на Казанлък, където са най-големите лилави плантации.“Розовата долина” се оказва истински рай за богатите на етерично масло насаждения. Цветните градини постепенно отстъпват мястото на лавандулата, а България трайно измества Франция от първото място по добив и износ на лавандулово масло в Европа. Факт, който заслужава отделна публикация.

Но да се върнем към Яна и нейното вълшебно поле. Имаме приблизително указание как да открием селото със странното име Блатница. Странно, защото селото е на баир и е трудно да си представите блато на такова място. Намира се само на час и половина от София, но до самата нива се стига трудно.

В предварителния разговор Яна ни е предупредила, че пътищата са черни и трябва да сме с джип. Следваме указанията й стриктно. Успяваме да улучим отбивката от магистрала “Тракия” и вече караме по селски пътища, където дупките са повечко. Спираме при смесения магазин в центъра на селото да вземем сладолед. И бързаме да хванем залеза. “Фотографският” час ще настъпи съвсем скоро, затова няма време за губене.

Яна ни посреща малко след изхода от селото. Оказва са очарователна млада госпожица – на двайсет и няколко години, облечена в “градски” стил. Нищо във външния й вид не подсказва, че се занимава със земеделие. По-скоро изглежда като човек от големия град, попаднал случайно на това място. От групата “съвременни номади”, които търсят спасение от стреса на градския живот в простичките удоволствия на провинцията.

Пазарджик, мой малък Прованс

“Носите ли сладолед?” – весело ни посреща Яна, докато паркираме край лавандуловите лехи и вадим фотоапаратите. Знаехме, че има нещо специално в това място. Мислено вече го бяхме “кадрирали” и намислили ракурси за престоящата фотосесия. Но реалността надхвърли очакванията ни.

Дълги “коловози”, обагрени в лилаво, които се простират на километри и се губят зад билото на хълма. Съзерзаването им е истинска наслада за очите – като терапия за уморените от взиране в компютърни екрани очи. Само няколко минути с тази гледка, примесена с аромата на цъфнала лавандула, са достатъчни да ви отпуснат и накарат да мечтаете.

Вярваме в любовта от пръв поглед. Тя важи не само за хора, но и за места. Гледката към разцъфнала лавандула по залез слънце е един от онези магически моменти, които човек не може да забрави. Зърваш го в разгара на лятото, но споменът за него те топли и в най-студените зимни дни.

“Когато за пръв път видях свободните ниви, се влюбих в тях. Един приятел гледа лавандула и ми показа неговото поле. Много ми хареса. Цяла нощ четох за отглеждането и на другия ден вече знаех, че искам да се пробвам”, разказва ни Яна след края на снимките.

Всичко започнало преди 5 години “като на шега”. Първо засадила 20 дка за тест. После декарите станали 450. Никой от селото не вярвал, че ще го направи. Мислили, че ще се откаже. Но към момента Яна има два изпълнени проекта към ДФ “Земеделие”. И много нови планове за по-нататъшно развитие на малкия й бизнес. Всичките са свързани с лавандулата.

Отвъд селото, зад хълма

“Там всичко е любов! Времето спира. И не съществуа нищо друго освен “тук  и сега”. Всеки път, когато пътувам към село, нещо трепва в корема ми. Същото е както когато си влюбен. Не мога да го опиша. За мен това място е специално. И виждам, че всеки, който има възможността да се докосне до него, усеща същото”, казва Яна.

Преди да се захване с добива на лавандула, тя минала през тежък житейски кръстопът. “Чудех се дали да емигрирам в чужбина или да остана в България, но след като видях нивите с лавандула, реших, е това е последното нещо, което искам да пробвам, преди да се откажа от “България”, казва младото момиче.

Днес тя отново е “емигрирала”, но виртуално. От шумния и забързан свят на града – в идиличния и подреден като лавандулово поле живот на село. Вместо да търси романтиката на френския Прованс, тя е успяла да си създаде свой. Тук – в България. Само на час и половина разстояние от София.

П.С. Текстът е написан специално за “Дневник”. Името на селото, където се намира лавандуловото поле от корицата, публикуваме с изричното съгласие на собственичката му.

Categories: Интересни места, По пътищата на България, Случайни открития | Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | има 1 коментар

Една неделна разходка до манастир „Св. Неделя“

Плахите лъчи на слънцето в ранната сутрин предвещават хубав ден. Неделя е. Време е отново да тръгнем на път. Решаваме посоката в движение и се отправяме към Араповския манастир „Св. Неделя“.

Има още

Categories: Случайни открития | Етикети: , , , | има 1 коментар

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: