Край тези брегове морето за пръв път докосва своята любима – недостъпната скалиста земя. Неразделни в своята обич, те остават слети завинаги: в приливи и в отливи, в добри и в лоши времена. Или поне така гласи една от местните рибарски легенди. При Камен бряг любовта на сушата и морето е толкова силна, че остава недокосната векове наред. Не я плашат бурите, нито дългите слънчеви дни; безсилни пред нея са дори разрушителните амбиции на строители и политици. Засега това райско кътче оцелява, въпреки масовото строителство по българското Черноморие. Можем само да се надяваме, че тук, за разлика от други места в България, природата ще успее да победи алчността.
Другото лице на Витоша
Снегът ни изненада приятно, а с него се върна и желанието ни за разходки из Витоша. Любимата на всички софиянци планина сякаш е най-красива през зимата. Леденият дъх на студа рисува уникални фигури, а въображението на природата е необятно…
Paris, mon amour (част втора)
Мъгла е покрила бреговете на Сена. Тънката сива пелена се спуска над реката и кулите на най-прословутата катедрала в града – „Парижката св. Богородица”. Някъде се чува песен на латерна, докато уличен музикант забавлява минувачите с френски шансони, а мостовете край реката са претрупани с влюбени двойки, които увековечават любовта си с романтични снимки или закачват катинарчета по металните им перила. Чрез тази традиция влюбените символично „заключват” любовта си, за да бъде тя вечна.