Това е Ниш – ядеш сега или гориш

Имаше такъв виц. Двама вегани влезли в сръбски ресторант и питали сервитьора: 

– Ние месо не ядем, какво ще ни посъветвате да си поръчаме?

– Такси!

Да, Сърбия определено не е място за вегани и вегетарианци. Просто защото е родината на “сръбската скара”. Тук правят най-вкусните ущипци, плескавици, вешалици, чебапчици (и всякакви производни) на Балканския полуостров. 

Вкусната храна е главната причина да се отправите към Ниш, който се превръща в предпочитана гурме дестинация за българи. 

Втората причина са относително ниските цени. Ще се изненадате да научите, че обилен обяд за трима в сръбска “кафана” (кръчма) излиза около 50 лева, като в сумата е включен и бакшишът за сервитьора. В нашето Банско сметката ще е поне двойно по-висока. За качеството да не говорим. 

Третата причина за наплива от българи е сравнително краткото разстояние. Ниш е съвсем малко по-далеч от Пловдив. Разстоянието е точно 160 км, като почти през цялото време се кара по магистрала. Така, ако няма опашка от коли на Калотина, може да стигнете до града за около два часа. 

Кратък гид за начинаещи

Внимание! Това не е пътеводител на Ниш. Тук няма да прочетете за туристическите забележителности, за които има достатъчно информация в Wikipedia. 

Спокойно може да ги пропуснете, особено ако сте тук само за една нощувка. Достатъчно е да си направите разходка до Нишката крепост, която е една от най-големите и добре запазени крепости от Средновековието на Балканите.

Строена е от турците през 1723 г. върху руините на древна римска крепост. Няма как да я пропуснете – тя се намира в края на главната пешеходна улица, като до нея се стига по моста над река Нишава. Зад крепостните стени има обширен парк със стар турски хамам, джамия, барутница (складове за оръжие, превърнати в галерия), амфитеатър и др. Самият парк е добро място за разходки. 

Заслужава си да се види и Медиана – лятната резиденция на Константин Велики, първия християнски император на Римската империя, който е почитан като светец не само у нас, но и в съседните балкански държави. Оказа се, че Ниш е родното му място. 

Иначе, Ниш е роден град и на най-голямата звезда на сръбската музика – Цеца Величкович, известна като “Богинята” в Сърбия и считана за кралица на балканския поп-фолк. Звучи като странно съвпадение, но всъщност двете теми – древност и съвремие, се преплитат по странен начин във всичко тук. 

Третият по големина сръбски град е 

Едновременно забавен и абсурден – като филм на Кустурица

В него има много балканско очарование, под формата на красиви сгради, приятни ресторанти и кафенета, много млади хора. Но бъдете подготвени и за неща, които неминуемо ще ви подразнят. Като скитащите бездомни кучета, разхвърляните боклуци по тротоарите и стотиците кабели, които висят на “гроздове” по уличните стълбове. Друга стряскаща гледка са многото просяци, които се опитват да ви заговорят на главната пешеходна улица. 

Като стана дума за нея, Главната на Ниш е типичен пример за това как минало и настояще са съчетани по интересен начин. На нея ще откриете модерни шопинг центрове (или “молове”, по нашенски) с добре познати модни брандове, като H&M, Springfield, New Yorker. Гледката почти по нищо не се различава от търговските улици на градовете в Западна Европа, но само на пръв поглед.

Освен споменатите вече бездомни кучета, просяци и разхвърляни боклуци, се набиват на очи и странни спираловидни стълбища, които водят нанякъде. В първия момент си мислите, че това са входове към метро, но после осъзнавате, че такова в Ниш не съществува. Оказа се, че са входове към “подземния мол” – дълъг пешеходен пасаж с магазинчета от двете страни, който е дълъг повече от километър и върви успоредно на Главната – наследство от Титова Югославия. Както знаем, Тито е бил почитател на подземните тунели и противоатомните скривалища. В “подземния мол” има стотици малки дюкянчета, в които се продават всякакви стоки със съмнително качество – почти като в “Илиянци”. 

Две бири и музиката да свири!

Да си дойдем на думата. Местата за вкусен обяд или вечеря в Ниш са много и разнообразни. Добра отправна точка е “Казанджийското сокаче” – бивша занаятчийска улица, която се явява пресечна на Главната. Ще я познаете по паметника на сръбския писател Стефан Сремац, разположен на малко площадче. Това е може би най-популярното място за снимки на туристите, увековечено в милиони кадри в Instagram и Facebook. Паметникът представлява метална статуя на Стефан Сремац и един от героите на книгата му “Ивкова слава”, наречен Калча, който е бил ловец от Ниш, с кучето му. 

“Казанджийското сокаче” е единствената оцеляла от многото улички на Старата нишка чаршия. От двете й страни са разположени кафенета и кръчми. Тук винаги е пълно с хора и кипи от живот, а в заведенията може да се опитат всякакви балкански специалитети – от гурмански плескавици до гръцки гироси, но е прекалено туристическо и не е подходящо място за обяд или вечеря.

Става по-скоро за следобедно кафе. Има няколко кокетни сладкарници и кафеджийници. Препоръчваме бистрото с култовото име Flert, което се пада в началото на улицата, зад паметника на Стефан Сремац, където кафето е ароматно, а тортите – уникално вкусни. 

За сръбска скара трябва да изберете някоя от “квалитетните” кафани в центъра. Смело можем да препоръчаме и двете, които пробвахме за ден престой в града.

Първата се казва MEZE и представлява обширно заведение на два етажа с музика на живо вечер. Скарата тук е убийствено вкусна – каквото и да изберете, няма да сбъркате. 

Ние заложихме на сръбски класики – пикантни ущипци, бела вешалица и пилешки пържоли. Една от хубавите традиции на сърбите е, че поръчката идва на общо плато, като така всеки може да опита от всичко.

Месото е огромно количество за българските стандарти и върви с гарнитура картофи. Бирата е наливна и няколко вида. Ако се чудите коя, заложете на Lav, няма да сбъркате. В края на късния обяд, след като бяхме изпили по две бири, решихме да опитаме и дюлевата ракия, която тук галено наричат “дуня”. Носят я в малки стъклени чашчици, които са като шотчета. Толкова е ароматна и пивка, че още на мига ти идва идеята да поръчаш следваща. 

За съжаление, всички маси в MEZE бяха резервирани за вечерта и се наложи да вечеряме в съседна кафана – Skadarlija. Тук атмосферата беше доста по-приглушена. Има десетина сепарета и маси, като храната отново е “врло добра”, а атмосферата – между задушевна и задушна. 

Тук е мястото да споменем, че в сръбските заведения пушенето е разрешено. Навсякъде се пуши и то много. Това може да е стресиращо за семейства с деца, тъй като яко се одимявате и накрая на вечерта дрехите ви са за пералня. Но това е също част от чара на Ниш. Сърбите обичат живота. И умеят да му се наслаждават. Няма никакви ограничения – за добро или лошо.

Неделният алъш вериш 

Ако сте в Ниш за уикенда, не пропускайте неделния пазар до крепостта. Под огромния навес на площ от няколко декара са натъпкани стотици продавачи на зарзават, цветя, месо, риба, яйца, ракия и всякакви домашни благини, като айвар и павлаци с каймак. Атмосферата напомня донякъде за битака при Малашевци, но освен търговци на вехтории, тук има и немалко читави производители на храни, които продават стоката си на добра цена. 

Ние попаднахме на един сръбски чичо, който ни предложи да опитаме домашно произведена “Dunjevaca” (дюлева ракия) или “Kruska” (крушова ракия). Тъй като ни предстоеше да се връщаме към България, отказахме да дегустираме напитките му.

Чичото обаче продължаваше да настоява поне да я помиришем. И тук упорството ни се сломи – дюлевата ракия ухаеше наистина невероятно. Така че, набързо спазарихме две бутилки – по 800 динара (10 лв) литъра. Определено си струваше. 

Най-голямата атракция на пазара беше пред павилион за “мекики”. Тази очарователна балканска традиция да се яде пържено тесто, тук е издигната в култ. Самите мекици са дълги половин метър и се предлагат както натюр, така и с пълнеж – спанак, сирене или месо.

Докато чакаш на опашката, имаш възможност да се насладиш на пъргавите движения на готвачката – сръчна сръбкиня, която почти не използва метални прибори. С двете си ръце разпъва тестото и го потапя бавно в сгорещената мазнина, като през цялото време се чудиш как успява да не си изгори пръстите. Опашката обаче беше наистина голяма и не дочакахме да ни дойде реда. Ще ги опитаме при следващо ходене. 

Последна спирка – Пирот 

На връщане може да отбиете и да разгледате средновековната крепост на Пирот, известна като “Момчилов град”. Намира се на час път – малко преди границата. Много напомня на видинската “Баба Вида” – с голям ров и високи кули.

Подобно на Ниш, Пирот също е бил българска територия в миналото. Тук всички разбират и говорят нашия език, макар и в диалектна форма. Ако случайно сте огладнели отново, може и да похапнете вкусни плескавици “като за последно”.

Кафана “Варош” е добър избор. И тук скарата е вкусна, макар и не толкова като в Ниш, а цените – приемливи.

Полезна информация: 

Пътищата в Сърбия са доста по-европейски от нашите, нищо че страната не е член на ЕС. Таксата за ползване не е висока – около 4 лв в посока на автомобил. Теглиш билет при влизане и плащаш при излизане от магистралата. Има си удобни пунктове. 

Единственото неизвестно е чакането на границата. Калотина е основно трасе за турските гастарбайтери. Тях ги проверяват повече, затова е добре да избягвате опашките с германски номера. При нас минаването през двата гранични пункта отне около 30 минути на отиване и около 45 минути на връщане. Предполагаме, че в работни дни чакането е по-малко. 

Сръбските динари напомнят за България от 90-те. Цeните на основни продукти в магазина са четирицифрени суми. Иначе изобщо не е скъпо, а за повечето храни и напитки дори е по-евтино. 

За спане препоръчваме New City Hotel, който се намира на метри от Главната улица. От стаите му има гледка към крепостта. Удобство е, че хотелът разполага със собствен охраняем паркинг. Там можете да оставите колата си за цяло денонощие срещу 10 евро. Ако не ви се дават тези пари, може да я паркирате и безплатно на улицата до хотела. Зоната за платено паркиране в Ниш не работи в почивните дни, но тогава и места в центъра се намират по-трудно.