Дивите кактуси на Панчарево

„Всичко, което не е на море, е провинция“, казва Хемингуей.

Не знаем дали преди половин век комунистите са били вдъхновени от Хемингуей, но е факт, че по времето на Вълко Червенков партията-майка си поставя за цел да “докара” морето до покрайнините на София. 

Софийското море

По-възрастните софиянци помнят абсурдната идея за построяване на плавателен канал, чието трасе е било успоредно на днешното Околовръстно шосе.

Идеята е лансирана през 50-те години по времето на Вълко Червенков и получава подкрепата на управляващата БКП. Първият етап от проекта, наричан “Софийското море”, е трябвало да осигури транспортна връзка по вода от Панчарево до квартал Павлово. 

Хиляди столичани са впрегнати да копаят за бъдещия плавателен канал. Обявено е “доброволно” съревнование между бригади, съставени от служители в учрежденията и предприятията на града, които работят безвъзмездно в почивните дни или отпуските си. След няколко години на усилен бригадирски труд нелепата идея е изоставена, а проектът – прекратен. 

Панорамната площадка с пейката

В наши дни Панчарево все още си е само езеро, което е приятно място за разходки сред природата. Тук може да наемете лодка или каяк, да ловите риба или покарате колело.

Панорамната обиколна алея на езерото започва при язовирната стена в покрайнините на с. Герман и върви успоредно на брега – в подножието на Люлинската планина.

Алеята е асфалтирана и достатъчно широка за разминаване на велосипедисти и пешеходци. Тя преминава по цялата дължина на източния бряг на езерото и свършва в района на ВЕЦ Кокаляне. 

По-интересният маршрут обаче е по тясна горска пътека, която е успоредна на асфалтовата. Тя е далеч по-малко пренаселена от туристи и е много приятна, тъй като е изцяло сред широколистна гора.

Пътеката се движи успоредно на брега, но на малко по-голяма височина от асфалтовата алея. По тази пътека се стига до панорамна площадка с пейка, от която се открива “гледка за един милион долара“.

Това е единственото място с такава гледка към язовира и е отлична дестинация за романтични срещи и съзерцаване на залеза в компанията на близък човек. 

Дивите кактуси 

В подножието на пейката с панорамната гледка има колония от диворастящи кактуси от рода Опунция. Те растат надолу по стръмния склон и не се виждат от пешеходната пътека. Слизането до тях е трудно, но не невъзможно. Трябва да сте добре екипирани с подходящи дрехи и обувки.

Има няколко теории за появата на дивите кактуси край София. Според една от тях семената им са били пренесени от прелетни птици или от средиземноморски циклон, довял пясък от Сахара. Има обаче и твърдения, че те са били посадени от природолюбители. 

Най-добрият период за посещаването им е май-юни, когато бодливите растения разцъфтяват. Цветовете им са обагрени в жълто и червено. Този вид кактуси имат и плодове, които са известни като “бодлива круша”. Те са сладки на вкус и много ароматни. 

Внимание: ако пипате плодовете на кактусите, задължително ползвайте дебели ръкавици, защото по повърхността им има стотици дребни трънчета, които се чистят много трудно. Освен, че могат да ви набодат ръцете, невидимите трънчета могат да наранят и езика ви, ако решите да ги опитате, без да сте ги почистили внимателно преди това. 

Как да стигнете

Червената маркировка е на пътеката, която отвежда до върховете Бачул и Половрак.

Отправна точка за панорамната площадка е паркингът при язовирната стена откъм с. Герман. Тръгнете по асфалтовата пешеходна алея и още след първите крачки ще видите отклонение вляво.

Трябва да поемете именно по това разклонение, изоставяйки асфалтовата алея. Ще видите червена маркировка на места – тя указва маршрута към два от най-високите върхове на Лозенската планина – Бачул (1150 м) и Половрак (1182 м).

Табелата, при която трябва да оставите пътеката за връх Половрак и да отбиете вдясно – към панорамната площадка с пайката.

След около 10-15 минути плавно изкачване вдясно от пътеката ще видите табела, сочеща надясно. Ако я пропуснете, ще стигнете до малко мостче над дере. Това е знак, че трябва да се върнете и да потърсите с поглед табелата.

Поемайки по разклонението на пътеката, указано от табелата, ви очаква разходка сред широколистна гора. Пътеката е изцяло равна, без никакви натоварвания и много приятна. След 15-20 минути ходене със спокойно темпо ще стигнете до панорамната площадка с пейката.

Пътека до колонията с кактуси няма, но има нещо като просека, която е едва забележима. Тя се пада вдясно от пътеката на около 50 метра преди пейката с гледката. Като ориентир – пада се точно на мястото, където пътеката излиза от гората и се отваря широка гледка към езерото. 

Трябва много да внимавате много, защото склонът е стръмен и каменист. Една грешна стъпка може да ви коства големи неприятности.

Добре е да се обезопасите с въже или други помощни средства. Планинарски щеки за опора също не са излишни. Ако решите да търсите кактусите през лятото, внимавайте и за змии. 

Статията е част от пътеводителя „101 отбивки в София“ , от който може да научите за още интересни и малко познати места в столицата и близките околности.

Търсете в книжарниците.

Още снимки на кактусите през есента

Categories: Интересни места, Маршрути за един ден, На планина, По пътищата на България, Случайни открития | Етикети: , , , , , , , , | Вашият коментар

Навигация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d блогъра харесват това: