Историята на корицата: Параклисът с рапицата край с. Старо село

Корицата е най-важната страница в една книга. Това ще ви го каже всеки издател. 

Освен, че трябва да е грабваща, корицата трябва да казва ясно и точно какво да очакваш от тази книга. Корицата е есенция на съдържанието в нея. 

От правилния избор на корица зависи много каква ще е съдбата на книгата – дали ще стане бестселър или ще потъне незабелязано в океана от книжни заглавия. 

Има корици, които не просто са забележителни и запомнящи, но задават изцяло нова перспектива за даден вид литература. 

Без излишна скромност можем да заявим, че кориците на пътеводителите от поредицата “101 отбивки” са именно от този вид. 

Горди сме, че нашите книги са единствените пътеводители, попаднали в топ 110 на бестселърите за последното десетилетие в България по данни на “Хеликон” – верига книжарници №1 в страната. Благодарни сме на всички наши читатели за гласуваното доверие!

Днес продълвамаме нашата мини-поредица от истории за всяка от петте корици на нашите пътеводители, с която разкриваме несподеляни досега факти и подробности “от кухнята”. 

Ще разкрием как сме стигнали до избора на тези корици. Защо сме се спрели точно на тези места. Какви са били резервните варианти. 

Надяваме се, че ще ви е интересно.

Рапица встрани от магистралата

След краткото “лирично отклонение” с книгата за влюбени, отново се върнахме към обичайното състояние – за изследваме диви и интересни места, скрити от погледите. 

Годината бе 2017-та. Социалните мрежи бяха пълни със снимки на интересни дестинации, които влизаха в нашия списък за посещаване. Едно от първите такива бе новооткритият долмен “Плочата” край с. Златосел – най-големият в България. Постепенно се натрупа материал за нов пътеводител – част от поредицата “101 отбивки”. 

Доста време се чудихме как да кръстим проекта. Работното заглавие на книгата бе “101 отбивки – книга трета”. Това обаче не ни харесваше, тъй като навяваше мисълта за “нещо видяно”, познато. Доста време си блъскахме главата, за да измислим нещо по-оригинално. 

Накрая заглавието ни хрумна от само себе си. Някои от тях – като водопадите в Беласица и мегалитите в Сакар – бяха доста трудни за намиране. 

Имаше и места, за които се налагаше да ползваме местни гидове, без чиято помощ нямаше да ги открием. Логистиката бе трудна и отнемаше време. Някои от местата още нямаха даже официално име. Такъв бе случаят с един безименен водопад при яз. Студен кладенец в Родопите.

Трудността в намирането на много от местата в тази книга ни подсказа заглавието – “101 отбивки за напреднали”. Посланието бе – ако вече сте извървели повечето утъпкани пътеки и искате нещо диво – това е книга за вас. 

Жълтата корица

Изборът на корица отново не бе лесен. Имахме няколко много добри предложения към издателството. Първите три предложения включваха водопадите край Тетевен и един кей на Варненското езеро. Четвъртият вариант бе кадърът с параклиса и рапицата край с. Старо село. 

Откриването на мястото стана малко случайно. Случи се през юни 2017 г. Детето ни беше вече пораснало и можеше да пътува. Един уикенд отидохме на фестивала “Франкофоли” в Благоевград. Докато пътувахме по магистрала „Струма“, вниманието ни привлече параклисът с вековния дъб, който е разперил бащински клоните си над него – сякаш иска да го предпази от злини и природни стихии. И друг път сме се заглеждали по него и сме си казвали, че някой ден трябва да го видим отблизо. 

Този път обаче параклисът изглеждаше по-различно. Бе обграден от рапица, която придаваше наистина вълшебен вид. Като картичка. 

Каква ирония! Месец-два по-рано обикаляхме из страната в търсене на точно такова жълто поле за снимки. Искахме да снимаме рапица и тайно си мечтаехме за подобна гледка – безкрайно поле с жълти цветове на фона на църква или сграда в единия край, която да разчупва монотонността на пейзажа. И точно, когато се бяхме отказали да търсим рапицата, тя сама ни “откри”. Точно тук – край Старо село. 

Това бе нашият фаворит за корица от самото начало. Не само, защото бе грабваща (жълтото се набива на очи от далеч). В снимката имаше символика и скрито послание. Храмът е символ на вярата, без която животът ни би бил празен и лишен от смисъл.

Точно затова тази корица е необикновена. Не е просто рапица с къщичка в средата. А вълшебна комбинация от цветове и символи, които могат да те накарат да стегнеш раницата и да тръгнеш на път.

И този път бяхме на различно мнение със Ciela – те държаха на варианта със залеза при Варненското езеро. В крайна сметка обаче приеха аргументите ни и книгата се сдоби с жълта (златна) корица.

Интуицията и този път не ни подведе.

Книгата се появи по книжарниците малко преди Коледа 2017 г. Месец по-късно от издателството ни информираха, че първият тираж е вече изчерпан и се прави допечат. Книгата финишира 2017-та година като втората най-продавана книга на Ciela.

Няма по-голямо удовлетворение от това да разбереш, че трудът и усилията ти се харесват на много хора.

Пазарът никога не греши.