Историята на корицата: Потопената църква на яз. Жребчево

Корицата е най-важната страница в една книга. Това ще ви го каже всеки издател. 

Освен, че трябва да е грабваща, корицата трябва да казва ясно и точно какво да очакваш от тази книга. Корицата е есенция на съдържанието в нея. 

От правилния избор на корица зависи много каква ще е съдбата на книгата – дали ще стане бестселър или ще потъне незабелязано в океана от книжни заглавия. 

Има корици, които не просто са забележителни и запомнящи, но задават изцяло нова перспектива за даден вид литература. 

Без излишна скромност можем да заявим, че кориците на пътеводителите от поредицата “101 отбивки” са именно от този вид. 

Горди сме, че нашите книги са единствените пътеводители, попаднали в топ 110 на бестселърите за последното десетилетие в България по данни на “Хеликон” – верига книжарници №1 в страната. Благодарни сме на всички наши читатели за гласуваното доверие!

Днес започваме мини-поредица от истории за всяка от петте корици на нашите пътеводители, с която ще разкрием несподеляни досега факти и подробности “от кухнята”. 

Ще разкрием как сме стигнали до избора на тези корици. Защо сме се спрели точно на тези места. Какви са били резервните варианти. 

Надяваме се, че ще ви е интересно. Започваме с първата книга от поредицата “101 отбивки” (2014). 

Потопената църква на яз. Жребчево

През 2014-та година, когато на бял свят се появи първата ни книга, малцина в България знаеха за тази малка изоставена църква на брега на яз. Жребчево. По онова време мястото беше известно само на фотографите пейзажисти. Снимки с необикновения храм можеха да се открият във фото форумите. Още нямаше Instagram. 

Решението да използваме снимката за корица бе до голяма степен случайно. Вечерта преди книгата да потегли към печатница от издателството ни изпратиха друг вариант за корица. Той представляваше колаж от снимки с различни места, описани в книгата. 

Предложената от Ciela корица не беше лоша, но липсваха фойерверки. Нямаше онзи WOW ефект, който целяхме с нашия първи пътеводител. Тогава решихме да предложим на издателството наш вариант – един единствен кадър, вместо колаж. Избрахме този необикновен храм, защото мястото заслужава напълно това внимание. 

Църквата на яз. Жребчево е едно малко чудо – всяка пролет бива заливана от придошлите води на язовира, след което отново „изплува“ за нов живот. Една житейска метафора за силата на вярата, която никакви превратности на времето не могат да потопят.

Възкръснала за нов живот

За наше най-голямо учудване, още в първите месеци след появата на книгата по книжарниците, мястото придоби световна слава. Журналисти от британския многотиражен всекидневник Daily Mail посветиха обширен материал на “българското чудо” през април 2015 г. 

Статията беше истински хит – до момента има над 4,7 хиляди споделяния в социалните мрежи. Направен беше и клип с дрон, показващ красотата на мястото от птичи поглед. Интересът към храма нарастна неимоверно. Не само българи, но и много чужденци идваха до тук, за да се насладят на красотата на църквата-символ на неумиращата вяра. 

През годините сме получавали многократно снимки от наши читатели с корицата на фона на църквата.

Така се стигна и до следващото чудо – през август 2019 г. храмът възкръсна за нов живот. След повече от половин век забрава, в църквата бе извършена първата литургия. За последно това се бе случило през далечната 1963 г. 

Тази новина ни направи много щастливи! Тайно се надявахме, че и нашата корица има заслуга за прераждането на това свещено място.

Най-изстраданата корица

Сега ще разкрием още един малко известен факт, който добавя символика в избора на корица за първата ни книга. Това беше един от най-изстраданите кадри, които сме правили при нашите многобройни пътешествия из България. 

Снимките на храма направихме на 20 април 2013 г. Това бе едно дълго пътуване по Подбалканския път с много отбивки – село Чавдар, Овчаренския водопад, храмът-паметник край с. Шипка и накрая – потопената църква на яз. Жребчево. 

Пристигнахме при църквата почти привечер, изморени от дългото пътуване, но точно навреме – за залеза. Край брега засякохме няколко фотографи със стативи, които бяха дошли за същото – да снимат потопената църква по залез слънце. Не след дълго, слънцето започна да залязва и на брега настъпи оживление. Щрак, щрак, щрак…. 

След половин час “купонът” приключи. Стативите бяха прибрани и фотографите се разотиваха. Ние обаче не бяхме доволни от получените кадри. Залезът не беше толкова впечатляващ, колкото бяхме очаквали. Добре беше, но нямаше “фойерверки”. Липсваше WOW-ефект. 

Проблемът бе, че самата църква е много тъмна и не се виждаше почти нищо от фасадата и останалите елементи. Тогава ни хрумна да опитаме нещо простичко – да осветим храма с фаровете на колата. Получи се невероятно съчетание от топли и студени цветове – червеникаво-оранжевата фасада на църквата изпъкваше великолепно на фона на синия мрак. Някъде в далечината се виждаха все още оранжеви облачета, които правеха композицията почти перфектна. 

Толкова се вълнувахме от това простичко изобретение, че напълно забравихме за акумулатора на колата. Логично, след един час снимки, той бе напълно изтощен. 

Ами сега! Часът бе почти 21. Наоколо бе непрогреден мрак. Чуваше се само кучешки лай някъде в далечината. За да бъде “идилията” пълна, телефонът ни също бе останал без батерия. Да не говорим, че и батерията на фотоапарата бе почти на 0. 

Пълен блокаж! 

След няколко минутно чудене какво да правим, решихме да поемем по посока на кучешкия лай с надеждата, че там някъде има и хора, които могат да ни помогнат. Взехме една тояга за всеки случай и с плахи стъпки се отправихме към невидимото спасение. 

След десетина минути вървене в тъмното забелязахме светлините на малка къща. Оказа се, че това е малка семейна ферма. Слава богу, кучетата бяха вързани. Заварихме семейството да вечеря. Мъжът бе много любезен. Без никакви колебания се съгласи да ни помогне. Отидохме с неговата кола до нашата киа и ни подаде ток, за да запалим. 

Благодарихме му и без повече забавяне се отравихме обратно към София. Хепиенд на един луд ден, преминал през най-различни емоции, но и донесъл ни най-успешната корица от всички досега. 

Това е тя – потопената църква на яз. Жребчево.