Седем мига от пролетта (Старо Стефаново, Троян и Троянския манастир)

Пролетта не е просто сезон. Тя е ново начало. Тя е сигнал от природата за скъсване с депресията и стоенето вкъщи. Тя е времето, в което сменяме гардероба и излизаме навън – да подишаме въздух, да се насладим на слънцето, да усетим аромата на овошките, да чуем песента на птичките.

Тази пролет не е като другите. Епидемията ни превърна в домашни арестанти за неопределено време. Властите ни призовават всеки ден от телевизора да си стоим вкъщи и да не излизаме навън. Така, пазейки се коварния вирус, рискуваме да пропуснем… идването на Нейно Величество Пролетта!

Продължаваме поредицата от виртуални разходки до седем магични български села, където човек може истински да види, усети, помирише… пролетта. Това са места, където не просто се отърсвате от стреса и шума на големия град. Това са места, където душата ви левитира.

Старо Стефаново

„Тук е мястото, в което се чувстваш „отвъд чертата“ и няма невъзможни неща! Затова идваме тук – в Старо Стефаново, за да създаваме нашите приказки-филми за малки и големи…“. 

Тези думи на актрисата Йоана Буковска продължават да стоят изписани върху стената на селската кръчма в Старо Стефаново – малко селце в Троянския Балкан, което не е отбелязано на повечето карти.

Наричат го „селото на кинаджиите“, защото тук са снимани половин дузина филми – „Юдино желязо“ (1989), „Панчо и таласъмите“ (1989), „Кладенецът“ (1991), сериалът „Хайка за вълци“ (2000), „Отвъд чертата“ (2003), „На границата“ (2014), „Моторът“ (2016).

Намира се встрани от пътя за Априлци, като отбивката е при съседното село – Стефаново. Макар да имат сходни имена, двете населени места се различават коренно едно от друго.

Старо Стефаново има статут на архитектурен резерват от близо 20 години, заради възрожденските къщи в селото. Около 100 от тях са обявени за паметници на културата от началото и средата на XIX век.

Атмосферата тук напомня за Боженци и Жеравна, но в умалени мащаби и без техния туристопоток.

Предполага се, че селището е възникнало в XV век, след като турците завладяват крепостта на днешния Ловеч и обитателите й се изселват към планината. За първи път селото се споменава под името Исвоте в летописи на Никополския санджак (1515 г.). 

Подобно на много други села, разположени край планинските проходи, Старо Стефаново е имало особен статут по време на османското владичество. Жителите му снабдявали с храна и провизии турските войници, които охранявали проходите.

В замяна получавали административни привилегии и по-ниски данъци. Освен това турците нямали право да влизат на коне в селото. Те били длъжни да вървят пеша, водейки животните за юздите.

Знаете ли, че

Черквата на селото, носеща името „Рождество на Пресвета Богородица“, е построена през 1864 г. Тя е двукуполна, със здрави колони по средата и сводести прозорци. Градежът е дело на прочутия тревненски дюлгерин Уста Генчо Кънчев – един от най-големите майстори на българското възрожденско строителство, ученик на Кольо Фичето. Другите интересни обекти в селото са 1300-годишното дърво цер, селската чешма (1830) и Поповото мостче (1824).

Как да стигнете 

Намира се на 20 км от Ловеч. Ако пътувате по пътя София-Варна, трябва да отбиете в посока Априлци. След това има още една отбивки – при съседното село Ново Стефаново (или само Стефаново).

Къде да отседнете

Най-доброто място за отсядане в селото е семейният хотел с механа „Дедовите къщи“. В него можете да прекарате един наистина романтичен уикенд, далеч от шума на града и по-близо до природата. Повече инфо – на dedovitekashti.com.

Водопадите

Освен с уникалните си възрожденски къщи, повечето от които са паметници на културата, селото е забележително и с красиви водопади, за които малцина са чували. Именно те са причината да изберете пролетта за идване тук. 

Първият от водопадите е особено впечатляващ, заради особената стъпаловидна структура на скалите. Те са нагънати по вертикала, като по този начин се образуват десетки малки прагчета, по които се стича водата. 

Получава се естествена водна каскада, която е много впечатляваща и може да се види само през пролетта, когато реката е пълноводна. На 5 минути от него има още един внушителен водопад, който е по-висок, но не толкова красив.

Как да стигнете до водопадите

Водопадите са скрити в дерето на минаващата пред Старо Стефаново река и са лесно достъпни, въпреки че няма табели и екопътеки до тях. На мегдана в центъра на селото трябва да завиете наляво – покрай кметството и намиращата се до него кръчма. След това карайте, докато стигнете стара чешма. На всички разклони по пътя се придържайте вляво.

Паркирайте при чешмата и продължете пеша. На около 200 метра след последните къщи ще видите вляво от пътя дървета с бяла маркировка, както и тясна пътечка, която вие през гората. След около 100 метра тя ще ви отведе до първия от водопадите. После се върнете малко по същата пътека и хванете другото й разклонение. След около 50 метра ще се озовете при втория водопад. Слизането до него е малко трудно, но не невъзможно.

Внимание: ако искате да снимате водопадите, трябва да дойдете тук през пролетта (април-май) или след продължителни дъждове. През лятото реката почти пресъхва и ще останете разочаровани.

Вижте още

Старо Стефаново може да бъде добра изходна точка за обхождане на останалите интересни селища в региона – Априлци, Орешак, Троян, Ловеч. Наблизо е и Троянският манастир – третият по големина в България, след Рилския и Бачковския.

Троян

Троян също е интересна дестинация. Разположен върху живописните брегове на река Бели Осъм, в подножието на Стара планина, градът предлага почти същото спокойствие и чист въздух, като курортните селца около него, но има и забележителности за разглеждане.

Историята на града е дълголетна като вековните гори, които покриват склоновете на Балкана. От малко попътно-проходно селце, Троян израства до значим занаятчийски център през Възраждането. 

Ще се убедите в това, ако разгледате Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Той се намира в първата възстановена след Освобождението обществена сграда в града. В десет зали са показани произведения от характерните за този край занаяти – грънчарство, горянство, бъкличарство, бъднарство, дърворезба, ковачевство, медникарство, тъкачество, абаджийство, мутафчийство и калпакчийство.

Интересни за разглеждане са също „Серековата къща“, превърната в градска художествена галерия, къщата-музей „Иван Хаджийски“ и архитектурният ансамбъл до Марковия мост, който включва стари възрожденски къщи, надвесени над реката.

Троянският манастир

Троянският манастир „Св. Успение Богородично“ е третият по големина православен храм в България, след Рилския манастир и Бачковския. Акцент в него е четиретажната кула-камбанария, добавена през 1865 г.

По стенописите в храма е работил и Захари Зограф, който е нарисувал и свой автопортрет. Специално внимание заслужава иконостасът, който е истински шедьовър на дърворезбарското изкуство.

Всяка година в Траянския манастир се стичат хиляди вярващи от цялата страна, дошли да се поклонят на чудотворната икона „Света Богородица Троеручица“. За нея се смята, че дарява с изцеление идващите на поклонение при нея болни и страдащи християни.

Иконата е донесена от атонски монах в първите най-тежки години на турското робство. Смята се, че тя е точно копие на чудотворната икона от Хилендарския манастир. Всяка година на храмовия празник на Троянския манастир (15 август) иконата бива изнасяна сред поклониците, за да пръсне чудодейната си сила.