Седем мига от пролетта (с. Пресока и Златоград)
Пролетта не е просто сезон. Тя е ново начало. Тя е сигнал от природата за скъсване с депресията и стоенето вкъщи. Тя е времето, в което сменяме гардероба и излизаме навън – да подишаме въздух, да се насладим на слънцето, да усетим аромата на овошките, да чуем песента на птичките.
Тази пролет не е като другите. Епидемията ни превърна в домашни арестанти за неопределено време. Властите ни призовават всеки ден от телевизора да си стоим вкъщи и да не излизаме навън. Така, пазейки се коварния вирус, рискуваме да пропуснем… идването на Нейно Величество Пролетта!
Продължаваме поредицата от виртуални разходки до седем магични български села, където човек може истински да види, усети, помирише… пролетта. Това са места, където не просто се отърсвате от стреса и шума на големия град. Това са места, където душата ви левитира.
Село Пресока
Пресока е чуднокрасиво родопско селце, разположено на високо планинско било. Намира се на 14 км от Златоград в най-южната част на Източните Родопи – съвсем близо до границата с Гърция.
Подобно на много други места в Родопите, напролет тук може да дишате с пълни гърди чист планински въздух и да се наслаждавате на пасторални картини – тучни ливади, цъфнали овошки, малки бели къщички и стада с овце, които пасат на воля.
Известността на с. Пресока обаче се дължи на сламените колиби, накацали по хълмовете. Те са се появили преди десетилетия, когато жителите на селото са били доста повече и са се занимавали активно със земеделие и животновъдство.
В наши дни някои от колибите са изоставени, а други се използват за плевни – в тях местните жители съхраняват храна за животните.
Интересното е, че повечето от колибите са наклонени на една страна, следвайки релефа на склоновете. Много са фотогенични и затова селото привлича много фотографи пейзажисти.
Най-често в обектива попадат две съседни колиби, които условно сме нарекли “Братята”. Интересното при тях е, че са наклонени в противоположна посока. Сякаш земята изведнъж се е надигнала и те са се наклонили под въздействието на гравитацията. Изумителна гледка, която човек може да види само в Родопите.
За съжаление на фотографите, преди няколко години между тях се появи телена ограда, която отне до голяма степен очарованието на това място. Сами можете да се убедите колко по-добре изглежда мястото без оградата (кадърът е обработен на фотошоп).
Как да стигнете
Отправна точка е Златоград, откъдето трябва да поемете в посока с. Старцево. След около 14 км по стръмни баири и много завои, ще стигнете до Пресока.
Златоград
Не пропускайте да се отбиете и в Златоград – най-южния град на България. Търсачите на спокойствие и тишина, съчетани с автентичен родопски бит, ще намерят своя рай тук.
Малкото миньорско градче има уникален възрожденски квартал, където можете да се скриете за ден-два след тежката работна седмица и да презаредите батериите в компанията на любим човек.
Това е първият частен етнографски ареален комплекс в България. Представлява музей на открито, който показва града преди 100 години – с възрожденски къщи, малки занаятчийски работилнички, гостилници, механи, предлагащи традиционни родопски гозби.
Къщите са с характерните за този край бели зидове около дворовете, с откритите одрове, широки дъбови врати и кръгли комини. На приземните етажи са изградени работилници, представящи традиционни занаяти.
Можете да разгледате историко-етнографската експозиция, която включва автентични сватбени носии, колекция от чанове и други интересни предмети. Експозицията се помещава в къща, принадлежала някога на Александър Чанов – заможен производител на аби и търговец на тютюн.
Разходете се по чаршията и надникнете в някои от дюкяните. Единствено тук все още се изработват ръчно гайтани за народни носии. Орнаментите за украсата на дрехите се шият на ръка, само с игла и конец.
Гайтанската работилница разполага и с уникална крачна машина на повече от 130 години, на която все още се бродират дрехи.
В намиращата се до нея тъкачна работилница пък има 100-годишен стан, на който майсторка тъче шарени черги. По него няма нито един пирон, а всички сглобки са направени с дървени клинове.
Не пропускайте
Поръчайте си кафе на пясък в кафенето „Стария град“, което се намира в началото на чаршията.
Как да стигнете
От Пловдив до Златоград пътят е около 3 часа. Най-прекият път е през Чепеларе, но пътят е лош и с много завои. По-добрият вариант е да минете през Кърджали и Джебел.
Знаете ли че
Златоград е известен с песента „Излел е Дельо хайдутин”, която се носи в Космоса. В годините на турското робство хайдутството в Родопите е било единствената форма на борба срещу чуждия гнет и насилствените помохамеданчвания. Хайдушките дружини кръстосвали планината и наказвали насилниците. Местното население разчитало на тях и ги подкрепяло в борбата им. Затова в този край са запазени много предания, хайдушки и революционни песни, които се предават от поколение на поколение. Един от най-известните народни закрилници по онова време е бил Делю войвода от Златоград, който бранел местното население от османлиите.
