Седем мига от пролетта (Триград, Триградското ждрело и пещера Дяволското гърло)

Пролетта не е просто сезон. Тя е ново начало. Тя е сигнал от природата за скъсване с депресията и стоенето вкъщи. Тя е времето, в което сменяме гардероба и излизаме навън – да подишаме въздух, да се насладим на слънцето, да усетим аромата на овошките, да чуем песента на птичките.

Тази пролет не е като другите. Епидемията ни превърна в домашни арестанти за неопределено време. Властите ни призовават всеки ден от телевизора да си стоим вкъщи и да не излизаме навън. Така, пазейки се коварния вирус, рискуваме да пропуснем… идването на Нейно Величество Пролетта!

Продължаваме поредицата от виртуални разходки до седем магични български села, където човек може истински да види, усети, помирише… пролетта. Това са места, където не просто се отърсвате от стреса и шума на големия град. Това са места, където душата ви левитира.

Триград

Триград е китно родопско село, което си намира почти на границата ни с Гърция. Мястото се свързва с мита за тракийския герой Орфей, който се спуснал в царството на мъртвите, за да търси своята любима Евридика.

Според местните вярвания Орфей е достигнал до подземните владения на Хадес именно през пещерата „Дяволското гърло“. Поради това всяка година в Триград се провежда фестивалът „Орфически мистерии“, който съчетава древни езически ритуали с кукерски шествия и родопски песни.

За да стигнете до селото, трябва да минете през страховитото Триградско ждрело – величествен 7-километров пролом, който в продължение на милиони години река Триградска е успяла да издълбае в мраморните скали, намиращи се на север от от родопското село Триград.

Пътуването по него е вълнуващо и ще ви остави без дъх. В ниската си част (преди същинската част на ждрелото) пътят минава покрай пасторални картини, каквито не можете да срещнете другаде – зелени поля, цъфнали дървета, разорани ниви и стада, които пасат на воля.

Не по-малко вълнуващо е и изкачването по стръмните склонове. Колите се движат по еднолентов път с насрещно движение. Разминаването е трудно, а на места – невъзможно. Изискват се добри шофьорски умения и много търпение.

Но пък гледката си струва усилията. От двете страни на пътя се извисяват отвесни скали, които на места достигат до 350 м височина. Двата склона са толкова близко един до друг, че през тях едва се прокрадва слънчева светлина.

Как да стигнете до там

На изхода на Девин има табела за Триград. Триградското ждрело е третото по дължина след Буйновското и Трънското ждрело. Общата му дължина е 7 км, но същинската част е 2-3 км.

Пещера „Дяволското гърло“

Част от Триградското ждрело е и пещерата „Дяволското гърло“. Смята се, че е кръстена така, защото изходът й (някога вход) наподобява дяволска глава.

(В Родопите тези асоциации са често срещани – има поне два „Дяволски моста”, дяволски пътеки, дяволски знаци и т.н.).

Местни легенди допринасят за „дяволския ореол” на мястото. Според поверието всичко, което попадне в пещерата, остава там завинаги. Веднъж при голяма буря в района, реката отнесла всичко по пътя си – покъщнина, огради, дървета, завличайки ги в пещерата. Местните хора дълго чакали на изхода, за да приберат поне част от вещите си, но нищо не излязло оттам. Така се се родило името й – „Дяволското гърло”.

Това е пропастна пещера, която се е образувала вследствие на пропадане на земните пластове. Основната й част представлява огромна зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

Залата е с размерите на катедралата „Св. Александър Невски“. Дължината й е 110 м, ширината – 40 м, а височината – 35 м. Наречена е „Бучащата зала“, защото е много шумно – заради грохота на реката. За да стигнете изхода, трябва да изкачите около 300 стръмни стъпала, но като цяло разглеждането на „Дяволското гърло” отнема не повече от 20-30 минути.

Любопитно

И до ден днешен „Дяволското гърло“ не е изцяло проучена. Двама леководолази от Варна – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев, загиват при опит да я изследват през 1970 г. След този нещастен случай, изследвания на пещерата са правени само чрез оцветяване на водата на входа на пещерата, която излиза на изхода, но чак след няколко часа. Това кара изследователите да смятат, че водата преминава през вътрешен сифон в скалата, където се задържат всички по-големи предмети.