Седем мига от пролетта (Село Чавдар и Подбалканския път)

Пролетта не е просто сезон. Тя е ново начало. Тя е сигнал от природата за скъсване с депресията и стоенето вкъщи. Тя е времето, в което сменяме гардероба и излизаме навън – да подишаме въздух, да се насладим на слънцето, да усетим аромата на цветята, да чуем песента на птичките.

Тази пролет не е като другите. Епидемията ни превърна в домашни арестанти за неопределено време. Властите ни призовават всеки ден от телевизора да си стоим вкъщи и да не излизаме навън. Така, пазейки се коварния вирус, рискуваме да пропуснем… идването на Нейно Величество Пролетта!

Продължаваме поредицата от виртуални разходки до седем магични български села, където човек може истински да види, усети, помирише Пролетта. Това са места, където не просто ще се отърсите от стреса и шума на големия град. Това са места, където душата ви левитира.

Село Чавдар 

Някои села са по-добри места за живеене от повечето градове. Такова е и село Чавдар. Скътано в малка живописна долина между Стара планина и Средна гора, селото се радва на чиста чист въздух, асфалтирани улици, ремонтирани тротоари, централен парк с алпинеум, нови пейки, работещи чешмички, детски кътове и спортни площадки. 

Още на влизане в селото ще ви направят впечатление санираните обществени сгради, многото табели и чистотата на улиците.

А ако се качите на някои от хълмовете над селото, пред очите ви ще се открият пасторални картини, които сякаш са рисувани от художник импресионист – тучни зелени ливади, цъфнали овошки и стада от овце, които пасат на воля. 

Екипът на „Отбивки“ не се е натъквал на по-идилични пролетни гледки при многото пътешествия из България. Затова официално можем да обявим село Чавдар за най-красивата пролетна дестинация у нас. 

Освен за пейзажна фотография, селото е интересно и за семейства с деца. Над селото се намира Археологическият парк „Тополница“, където може да видите как са живели първобитните хора преди 7000 години. 

Паркът е построен в близост до мястото, където се е намирало древно неолитно селище. Той включва пет глинени жилища, в които са представени каменни оръдия на труда, керамични съдове и сечива за обработване на кожи. 

Към парка има и експозиционна зала, която разказва историята на селищната могила и находките. 

Точно до тях ще откриете приключенски парк за деца с въжена градина и две стени за катерене, където вашето дете може да преодолява различни препятствия под надзора на опитни инструктори. Комплексът се допълва от ресторант. Има и заслон с барбекю и маси за хранене, които може да ползвате безплатно. 

Наблизо се намира и красив православен храм – църквата „Света Петка“. 

Как да стигнете

Чавдар се намира на 70 км от София. Поемете по Подбалканския път – в посока Бургас. Отбивката за селото се пада малко преди Златица. Археологическият парк се намира на хълм над селото. Има табели. 

Знаете ли че

В три от къщичките се предлагат места за спане. Условията са първобитни, но точно това е идеята – ако някой иска да разбере как са живели хората през каменната епоха, може дори да преспи тук. Нощувките са върху дървени нарове, качени на около метър и половина над земята. 

Какво още да видите в радиус от 50 километра:

Язовир Душанци

Язовир „Душанци“ се намира по течението на река Тополница, в котловина, заключена между Стара планина и Средна гора. Мястото предлага „алпийски“ гледки, чист планински въздух и пълен релакс, далеч от шума на големия град. Снежните върхове на Стара планина се отразяват в гладката като огледало повърхност на язовира, а по клоните на боровите дървета се надбягват катерички.

Еленска базилика – с. Антон

Това е раннохристиянски храм, чиито останки се намират на около 5 км от Пирдоп – в землището на с. Антон. По време на Втората българска държава църквата е била активно средище на книжовността и християнската вяра. Смята се, че храмът е функционирал до 1700 г., когато е бил опустошен и разрушен от турците. 

Клисура 

Не пропускайте да се отбиете и в бунтовническото градче Клисура, играло важна роля в Априлското въстание. На входа на селото се издига внушителен паметник на Боримечката, който не е само литературен герой, но и историческа личност. Името му е било Иван Танков и е бил водач на артилерията от черешови топчета в Клисура.