Седем мига от пролетта (Красотата на Искърското дефиле)

ДядоЙоцо4Пролетта не е просто сезон. Тя е ново начало. Тя е сигнал от природата за скъсване с депресията и стоенето вкъщи. Тя е времето, в което сменяме гардероба и излизаме навън – да подишаме въздух, да се насладим на слънцето, да усетим аромата на цветята, да чуем песента на птичките.

Тази пролет не е като другите. Епидемията ни превърна в домашни арестанти за неопределено време. Властите ни призовават всеки ден от телевизора да си стоим вкъщи и да не излизаме навън. Така, пазейки се коварния вирус, рискуваме да пропуснем… идването на Нейно Величество Пролетта!

Днес започваме поредица от виртуални разходки до седем магични български села, където човек може истински да види, усети, помирише Пролетта. Това са места, където не просто се отърсвате от стреса и шума на големия град. Това са места, където душата ви левитира.

Село Очин дол (Искърско дефиле)

Ако ви се е случвало да пътувате с бързия влак София-Мездра, не може да не сте забелязали величествените гледки по протежението на Искърския пролом.

ДядоЙоцо12Това е мястото, където река Искър разсича дълбоко Стара планина, образувайки живописна клисура, изпълнена с чудновати скални образувания, пещери, водопади и красиви манастири.

Искър е най-дългата изцяло българска река – дълга е почти 370 километра заедно с притоците. Учените смятат, че реката е съществувала още преди да се появи Стара планина.

След като веригата е започнала да се издига, Искър бавно си е прорязала пътя през планината, образувайки красиви меандри (речни извивки под формата на подкова). Те са разпръснати почти по цялото протежение на Искърския пролом – в района на Церово, Бов, Лакатник, Черепиш и Лютиброд. 

Над тях се крият малки селца и махали, от които се откриват спиращи дъха панорамни гледки към клисурата. 

Една от най-красивите панорами е при с. Очин дол. До автомобилния път, водещ към с. Очин дол, на обзорно място се намира изградения през 2005 г. комплекс „Дядо Йоцо”. Основна забележителност е пет метровата скулптора на вазовия герой дядо Йоцо от разказа „Дядо Йоцо гледа”.  Скулптурата е изработена от бял врачански камък.

ДядоЙоцо9Наоколо има красива цветна градина, панорамна беседка и механа, където се предлагат традиционни български ястия. Интересна е архитектурата на сградата и украсения с дърворезба таван в основното помещение.

В близката борова гора посетителите могат да разгледат атрактивна дървена къщичка, до която има фонтан със студена планинска вода и кътове за отдих.

ДядоЙоцо7Мястото е идеална дестинация за семейна екскурзия. За децата е изграден малък парк от дървени фигури на животни – орел, мечка, сърна, лисица, глиган, бухал и др. Те са дело на четирима български скулптури, участвали в проведения през 2015 г. симпозиум по дървопластика.

Как да стигнете

От София трябва да поемете по пътя за Своге и Меддра през Искърското дефиле. Отбивката зо с. Очин дол се пада малко след като подминете с. Оплетня. Пътят до паметника на Дядо Йоцо е тесен и с много завои, но добре асфалтиран и проходим за всякакви автомобили. 

Още отбивки по Искърското дефиле

Бов, което се римува с Любов

1Една от най-красивите гледки е при с. Гара Бов, където реката прави широка извивка – сякаш се “усмихва”. Мястото е вдъхновявало много пътешественици, писатели и поети, начело с Алеко Константинов и Иван Вазов.

Самият Вазов обичал да обикаля на длъж и шир Искърския пролом. В един от своите пътеписи той разказва и за Бов. “Знаете ли де е това село, което тъй богато се римува с “любов”, пише той.

Водопад „Под камико“ – с. Гара Бов

Под камико2Водопад „Под Камико“ се намира над село Гара Бов. Височината на водния му пад е 40 м, а най-близкото населено място до него е село Гара Бов. През 2012 г. до водопада е изградена красива и живописна екопътека, която следва начупената и скалиста долина на река Бовска.

Маршрутът е маркиран и започва от футболния стадион на Гара Бов, изкачва се по поречието на река Бовска и достига до водопада при „Камико“ в село Бов, след което се спуска по стария коларски път до чешмата при местността „Чичеро“, продължава до останките от манастира „Св. Архангел Михаил“ и преминавайки по поречието на река Трескавец, се връща в отправната си точка при стадиона на Гара Бов.

Манастир „Седемте престола”

Осеновлашкият манастир „Св. Богородица”, по-известен като „Седемте престола”, е едно от „скритите съкровища“ на Искърското дефиле. Наречен е така заради седемте параклиса на черквата. Според преданието седем боляри от Бесарабия дошли тук и се заселили в Балкана. Те създали седем селища в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лакатник. До манастира може да стигнете по асфалтов път. Отбивката от основното шосе София-Мездра се намира при гара Елисейна. Можете да съчетаете разходката до него с посещение на фермата за щрауси в намиращото се наблизо с. Осеновлаг.

Черепишки манастир

Черепишки2Черепишкият манастир „Успение на Пресвета Богородица” е един от най-живописните православни храмове в България. Намира се на десния бряг на Искър, където реката прави един от големите си завои. Обграден е от двете си страни от величествени скали, с издълбани в тях десетки пещери.

Храмът е основан през XIV век по времето на цар Иван Шишман (1371-1393). Според преданията при битката на последния български владетел с османците недалеч от това място загинали много воини. Костите им останали на бойното поле, откъдето произлизат имената на местността и манастира.

Манастирът се намира на 10 км от Мездра и на около 25 от Враца. Той е достъпен по основния път през Искърския пролом през Своге, Церово и Лакатник. Другият начин да стигнете до него е, ако карате от София към Враца и при разклона за Лютиброд да завиете наляво.

Скален феномен „Ритлите”

Ритлите1„Ритлите” са интересен скален феномен в Искърския пролом. Представляват четири изправени скални стени, спускащи се успоредно по южния склон на Врачанския Балкан в района на с. Лютиброд.

Кръстени са така, защото отдалеч стърчат като странични прегради (ритли) на волска каруца. Впечатляват не само с формата, но и с размерите си. Отделните стени са дълги от 200 до 500 метра, а дебелината им достига до 7 метра. По средата между тях има гъста широколистна растителност, а в подножието им е прокопан тунел, по който се движат влакове.

Очаквайте още пролетни дестинации – всеки ден в блога и на страниците ни във Facebook и Instagram. Следвайте ни, за да виждате първи нашите предложения. 

Categories: По пътищата на България | Вашият коментар

Навигация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d блогъра харесват това: