Кюстендил извън сезона на черешите – част втора

В първата част на този пътепис ви разказахме колко интересна дестинация е  Кюстендил. Днес ще ви представим още три интересни отбивки в рагиона, които си заслужава да посетите.

Кадин мост

Кадинмост1Повечето мостове са създадени, за да свързват територии, разделени от непреодолима естествена преграда – пропасти, скали, реки, езера. Именно, защото са направени, за да събират, а не да разделят, мостовете винаги са били глобален символ – на сближаването, на преодолените препятствия, на съзидателното начало.

Има мостове, които не просто свързват територии, а цели епохи. Преминаването през тях е като пътуване във времето. Сякаш не са пространствена връзка между две точки, а магически тунели, които служат за преходи между Минало и Настояще.

Средновековният Кадин мост в кюстендилското с. Невестино е точно от този тип мостове. Това е уникален по своята изработка и монументалност архитектурен паметник от времето на османското владичество в България. Той е със близо сто години по-стар от Дяволския мост в Родопите и почти два пъти по-дълъг от него.

Кадинмост2Пет свода подпират гръбнака на моста, който е изграден от дялани гранитни блокове. Ако се вгледате по-внимателно в снимката, ще забележите, че във всяка от колоните има вградено малко прозорче. Те са сложени, за да пропускат водата, когато водите на реката  прииждат, като по този начин предпазват моста от пропукване и разрушения.

Гениално инженерно решение, което обяснява издръжливостта на моста – вече близо 550 години. От построяването му през 1470 г. е „изтекла много вода“, но Кадин мост продължава да се извисява величествено над Струма. Безмълвен свидетел на превратностите на времето, помнещ много възходи и падения, който продължава да свързва – брегове, религии и човешки съдби.

Бързи факти 

  • Архитектурата на моста е смесица от антични, средновековни и ренесансови форми. Край него има малък парк с места за отдих, почивка и риболов. 
  • На единия от парапетите на моста има поставена гранитна плоча с издълбан надпис на турски. От него се разбира, че мостът е строен по заповед на везир Исак паша при управлението на султан Мехмед II през 1470 г.

Как да стигнете

Намира се в с. Невестино – на 14 км от Кюстендил. До него може да стигнете по два начина – през Перник и Радомир в посока Кюстендил. Другият вариант е по магистрала „Струма“ и отбивката за Бобов дол. Още преди да влезете в селото, ще видите табели за моста.

Провиралката край с. Лиляч

inst obr DSC_7107Това е много енергийно място, намиращо се в покрайнините на кюстендилското село Лиляч. 

Представлява мегалитен комплекс от няколко големи каменни блока с различна форма. Те образуват тесен тунел, в дъното на който от лявата страна има огромна канара с тесен процеп под нея. Отворът е висок около 30 см, а дължината му е около метър и половина. Именно този процеп местните наричат “Провиралката”. 

Не е известно дали каменните образувания са изцяло творение на природата или е имало човешка намеса. Факт е обаче, че огромната канара и намиращата се под него провиралка имат лечебна сила. Или поне така смятат местните хора, за които мястото е свещено. 

inst obr DSC_7084

Има различни поверия за чудодейната сила на тези каменни образувания. Според тях, ако бездетна жена се промуши под камъка, тя ще зачене. Смята се, че мъжете също се сдобиват със сила и плодовитост, щом минат през тесния процеп. 

Светилището е било почитано от незапомнени времена. Има теории, че то е съществувало още по времето на траките. За това говорят изсечените на ръка жертвени ями по някои от каменните блокове. Наблизо има и други причудливи скали със следи от човешка намеса по тях. 

 

inst obr DSC_7131Векове по-късно в съседство до него е бил издигнат и православен храм – “Свети Георги Победоносец”. 

Как да стигнете

Отбивката за с. Лиляч се пада точно до отклонението за Кадин мост при с. Невестино – по пътя за Кюстендил. До светилището се стига сравнително лесно – минавате с автомобила през селото и в края поемате по черен път, който се разклонява. Трябва да поемете по десния път, където има табела за храма “Свети Георги”. Той минава покрай малък язовир и се изкачва нагоре в гората, докато стигне до поляната пред църквата. Може да стигнете и пеша от язовира за около 20 минути. 

instt obr DSC_7122

Водопад Жлебо – с. Гърляно

Следващата дестинация е повече от загадъчна. Това не е просто водопад, а малко чудо на природата. Намира се в Осоговската планина – почти до границата със Сърбия. 

amazing_waterfall5-X3Мястото е много диво и красиво, защото буйните води на реката се “скриват” в скалата и секунди по-късно излизат от другия край, образувайки двайсетметров тунел.

amazing_waterfall19-X2

Ако дойдете тук след обилни дъждове, ще видите как водната стихия изпълва тесния процеп от едната страна и с грохот изригва от другия край, пръскайки хиляди капчици вода наоколо. 

Водният прах “озонира” целия въздух около водопада и допринася за очарованието на мястото. Навсякъде е пълно със зеленина, а напролет може дори да си наберете цяла шепа с диви ягоди и малини. 

Знаете ли, че

Водопадът е известен под името Жлебо, заради специфичната му форма. “Жлеб” се нарича дълга тясна вдлъбнатина на предмет, в която влиза изпъкнала част на друг предмет. 

Бързи факти

  • Информацията за водопада е много оскъдна. 
  • След разговор с кмета на с. Гърляно разбрахме, че отворът в скалата не е природен феномен, а дело на човешка ръка. 
  • Тунелът е бил изкуствено създаден, за да може реката да минава свободно през скалата и да не наводнява селото. 
  • Извършили са го трудоваци с помощта на промишлени взривове.
  • Ако застанете под подходящ ъгъл, ще видите тесния процеп от другата страна на високата канара. 

amazing_waterfall11-X3

Как да стигнете

От София карайте в посока Кюстендил. Щом стигнете града, поемете по обходния път, който играе ролята на околовръстно – в посока ГКПП – Гюешево. След като влезете в Гърляно, ще видите вдясно автобусна спирка. Тук трябва да завиете наляво и да продължите по улицата, която върви срещу течението на реката. Щом завиете, ще видите вляво православен храм. Карайте само направо около 2 км. Водопадът се пада вдясно от пътя, точно преди един десен завой. Ако карате бавно, ще го видите от колата. Самият път е асфалтов, но изронен на места. Правен е за да минават по него камиони, които са возили руда от старата оловно-цинкова кариера над селото. 

Внимание: Имайте предвид, че пътят до водопада попада в граничната зона и може да видите патрули на “Гранична полиция”. Носете си лични документи. 

Categories: По пътищата на България | Вашият коментар

Навигация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

%d блогъра харесват това: