Девинската екопътека, Самодивското пръскало и Мечешкия водопад

Районът край Девин е истински рай за пътешествениците. Тук са двете най-красиви ждрела (Триградското и Буйновското), множество пещери (Ягодинската, Харамийската, Дяволското гърло), наблюдателната площадка Орлово око, както и още много други интересни забележителности.

Днес ще ви „разходим“ по една от най-живописните екопътеки в България, която също се намира край Девин. Официалното й название е „Струилица-Калето-Лъката“. По едно от нейните отклонения се стига до величествения водопад Самодивско пръскало, който е вторият по височина в Родопите (след Сливодолското падало).

Маршрутът върви срещу течението на река Девинска, като включва преминаване по множество мостчета над водата. Те са закрепени за отвесни скали, обрасли със зелен мъх, папрат и здравец.

През по-голямата си част трасето е почти равно, без никакви стръмни участъци и много приятно за изминаване. Буйната растителност по бреговете и сянката на дърветата осигуряват свежест и прохлада през всички сезони. Все пак е препоръчително да дойдете тук през пролетта или след по-обилни дъждове през лятото и есента, когато ще може да видите водопада в неговия пълен блясък.

Отправната точка по маршрута са минералните извори в местността Струилица, а крайната е местонстта Лъката. Оттам започва стръмно изкачване по продължението на пътеката – към местността Калето, където има останки от средновековна крепост. Цялата продължителност на маршрута е 5 км.

Как да стигнете

От Девин поемете в западна посока – към едноименния завод за минерална вода. След като го подминете, продължете по асфалтовия път, който върви успоредно на реката. На едно място той пресича реката по бетонен мост и продължава от другата страна на реката. Не след дълго ще стигнете до широк паркинг, където трябва да оставите колата и да продължите пеша. Там са първите табели на екопътеката „Струилица-Калето-Лъката“.

Самодивското пръскало

По едно от отклоненията на пътеката се стига до водопада Самодивско пръскало.

Той е открит от група местни природолюбители. Идеята за намирането му дошла от книгата на Антон Дончев „Време разделно“, където се загатва за страховита местност с дълбокита дерета и тайнствена пътека, направена, за да снабдява с провизии византийската крепост Калето край Девин.

Водопадът е кръстен на намиращата се над него Самодивска поляна. Според легендата нощем на нея излизали самодиви и из гората се носел човешки смях.

Как да стигнете

За да стигнете до водопада Самодивско пръскало, трябва да отбиете от основната пътека „Струилица-Калето-Лъката“. Разклонението се пада до стара хижа вдясно от пътеката. Има и табела към водопада. Внимание: встрани от хижата има не една, а две пътеки. За водопада трябва да хванете дясната (тази, която е ведната покрай стената на хижата). Лявата е по-широка и също има маркировка, но отвежда в друга посока.

Повечето хора стигат до тук и се връщат обратно в Девин. Ако продължите обаче по екопътеката, ще се натъкнете на още един приказен водопад – Мечешкия.

Мечешки водопад

Повечето посетители не стигат до него, тъй като по маршрута на пътеката няма нито една информационна табела за водопада.

Той представлява водна каскада на две нива с обща височина над 30 метра. Местните го наричат „Мечешкия водопад“, защото според легендата във вира под него често се къпят мечки. Дали е така – не се наемаме да кажем. Но водопадът е много красив и определено си заслужава да бъде посетен.

Как да стигнете

Трябва да вървите по Девинската екопътека, докато стигнете местността Лъката, която се пада при една широка поляна. Надясно има табела на отклонението към местността Калето. Вие обаче трябва да минете по моста и да продължите право напред през поляната.

Там има две стари сгради. Пътеката за Мечешкия водопад започва точно от тях. След първоначално леко изкачване през гората, ще стигнете до разклонение, където сте наляво. Десният път отвежда към хижа „Орфей“. Цялото разстоянието от поляната до водопада е 400 метра.

Знаете ли че

Ако дойдете тук след дъжд, по пътя ще срещнете десетки дъждовници – вид гущер от вида Salamandra salamandra. Ще го разпознаете по характерните шарки – черна кожа и жълти петна. Този вид земноводни е широко разпространен из планинските райони. Обитава влажни и гористи места в планините. Рядко срещан е в равнини и места под 800 метра н.в. По принцип излиза от укритията си главно през нощта, но в дъждовно време е активен и денем.