Замръзналите водопади в Рила

Алармата ме събужда. Часът е 5. Бързо кафе, душ и вече съм на път.

София е приятно празна по това време. Бързо се измъквам от града. Поемам към Рила, воден от отдавнашна мечта – да снимам замръзнали водопади с алпинисти.

Екстремните катерения се организират само през януари и февруари. Тази година топлото време бе на път да отложи за пореден път мечтата ми. Но едно съобщение във фейсбук привлече вниманието ми: “Има прекрасни условия за ледено катерене в планината, както и свободни места в групата ни за двудневно ледено катерене на Скакавица!”Следва размяна на съобщения с организаторите от “Школа по алпинизъм и катерене”. И ето ме на път.

Целта ми е да стигна преди 9 часа до хижа “Скакавица”, където е сборният пункт. Задача с повишена трудност, тъй като за първи път ще ходя на това място. Ровя се в интернет и попадам на няколко пътеписа, от които оставам с погрешното впечатление, че достигането до хижата е бързо и лесно.Ако прочетете в интернет, че “преходът е сравнително лек” и “без големи денивелации” – не им вярвайте. Това може и да важи за лятото, но през зимата преходът до хижата и след това до водопада си е изпитание.

Проблем номер едно – паркирането на колата. На отбивката за м. Зелени преслап, откъдето започва пътеката за Скакавица, е претъпкано с коли. Господи, още няма 7 часа сутринта, а местата за паркиране са заети. Какво ли ще е по обяд?За късмет, след един завой, намирам паркомясто. Оставям колата и се изстрелвам нагоре, натоварен с фотографска раница и статив. В първите десетина минути съжалявам, че съм взел фотостатива, който тежи и неудобен за носене.

По-късно обаче ще благодаря на себе си поне десетина пъти за това решение. Тъй като не нося щеки, стативът изпълнява ролята на опора при затъванията в снега и слизането по заснежените пътеки. Съвет: не правете като мен, вземете си щеки. Както и каска, но за това ще стане дума по-късно.

Към 9.30 съм пред хижата. Изтървал съм тръгването на основната група, но не е проблем. Пътеката към водопада е добре маркирана. Никакъв шанс да се загуби човек. Поемам по следите в снега.По пътя се натъквам на уникални гледки. Изкушавам се да извадя фотоапарата и да снимам, но си припомням, че ме чака още път. Правя само няколко бързи снимки с телефона в движение.

Наскоро е валял сняг и ходенето е трудно. На места се затъва до коляно. Излизането от тези малки пропадания е трудно. Добре че е стативът. Разпънал съм го докрай и ми служи като патерица.Около 10 съм в подножието на водопада. Гледката е зашеметяваща. Ледена стена, висока повече от 70 метра, по която са разпръснати алпинисти. Отдалече изглеждат като разноцветни играчки Lego – малки цветни квадратчета на фона на заледения водопад.

Последните 100 метра преди водопада са голямо изпитание, заради дълбоките пропадания в снега и липсата на подходяща екипировка. Аз съм с обувки без “котки”. Трудно пазя равновесие по пресечения склон.Най-накрая стигам до площадката с алпинистите. Сменям обективи и щракам на посоки. Приближавам с вариото за едри планове на катерачите, после пробвам общи планове с широкоъгълния. При поредната смяна на обектива забелязвам далече в ниското група алпинисти, които приближават.

Неочаквано, точно преди да почнат финалното изкачване към водопада, те правят рязък завой и се насочват към отсрещния хребет. Къде ли отиват?

Един от нашите алпинисти обяснява, че там има друг по-малък водопад. Насочвам фотоапарата към тях и започвам да снимам върволицата от хора в далечната. Гледката е уникална – група хора насред ледената пустош. Вървят в колона по един, в преследване на обща цел. Красота, която не може да се опише с думи.Поглеждам часовника – минава 12. Време е да тръгвам. Пресмятам наум, че ме чакат минимум два часа и половина до колата. И още около час и половина каране до София. Казваме си довиждане с алпинистите и потеглям.

Докато пресичам последната голяма поляна преди хижа Скакавица, вниманието ми е привлечено от друг замръзнал водопад в далечината. Видях го още сутринта от площадката пред хижата, но тогава май не си дадох сметка колко е внушителен.Също е красив като Скакавишкия, но по различен начин – не изглежда като отвесна ледена стена, а е прорязан от огромни ледени висулки, приличащи на пещерни сталактити. На места са толкова високи, че сигурно имат 10 метра, ако не и повече.

Вадя апарата, за да го снимам. Приближавам се с вариото, за да го хвана в едър план и какво да видя – по ледените висулки също се катерят алпинисти.Бинго!

Точно това ми трябваше. Без много да му мисля, правя отбивка и се отправям към цел №2 за деня. Пътеката до този водопад се оказва далеч по-екстремна, отколкото изглежда на пръв поглед.

Няма добре утъпкана пъртина, като при Скакавишкия. Поне десет пъти затъвам до коляно в снежните капани, докато катеря по пресечения склон. Явно и умората от първото изкачване си казва думата.

Времето за изкачване до водопада с висулките, чието име не знам, се оказва двойно повече от очакваното. Последните метри са истинско мъчение. Със сетни сили се добирам до подножието на водопада. Чувам македонска и сръбска реч.Водачът на групата обаче е българин. Предупреждава ме, че е опасно да се приближавам повече. Тонът му е категоричен и нетърпящ възражения. В този миг осъзнавам, че всички около водопада са с каски, а аз нямам такава. Ледените висулки са буквално на десетина метра от мен и висят доста заплашително.

Когато се катерят по водопада, алпинистите забиват своите пикели и “котки” в ледените висулки. Рискът от счупване на някоя от тях никак не е малък. Май наистина е по-добре да се откажа. И без това вече съм останал почти без сили.

Решавам да остана там, където съм. Сменям обектива и правя двайсетина кадъра от разстояние. След което поемам отново надолу.

Стигам до хижата около 14 ч. Всичко ми е подгизнало. Обувките и чорапите са вир вода. Решавам, че е време за почивка. А и ми е любопитно да видя как изглежда хижата отвътре. Чел съм, че това е първата хижа в България. Построена през далечната 1922 г. Скоро ще навърши един век!

Усещането да си на такова място е като да влезеш в храм. Стените на хижата са изпълнени с черно-бели снимки на туристически походи в Рила. Сред тях са и първите снимки на Седемте рилски езера, правени изобщо някога.Хижарката ме посреща с усмивка. Докато се чудя какво да си поръчам за обяд от менюто, изписано с тебешир върху черна дъска, осъзнавам, че парите ми са останали долу в колата. Претършувам всички джобове по себе си и най-накрая откривам два лева на монети. За толкова пари мога да си взема само порция боб. Жената се усмихва разбиращо. “Не сте първият”, казва тя усмихнато. Купичката топъл фасул върви с бонус – парче хляб. И билков чай – подарък от заведението.

Обядвам, разглеждайки снимките по стените. Бобът е перфектен. Направо елексир за изстрадалата ми душа след изморителното катерене.След скромния, но вкусен обяд слизането по пътеката за Паничище е далеч по-приятно. Някъде към 16 часа вече съм при колата. Качвам се и право към София, където вече е почти пролет.

Докато пътувам по магистралата, си спомням гледките на покритите под дълбок сняг върхове на Рила. Съвсем различен свят от този в ниското. Уж е само на хвърлей разстояние от София, а е толкова далече от всичко, което ни обгражда в града.

Красиво, бяло и чисто. Паралелна вселена. Снимки и текст: Иван Михалев

*Следете “Отбивки” във фейсбук и инстаграм, за да научавате първи новите ни открития из България.

 

Как да стигнете:

Отправна точка за изкачване на водопад Рилска скакавица е курортът Сапарева баня, до който се стига най-лесно по магистрала “Люлин”. Поемате в посока Благоевград и при първата табела “Дупница”, отбивате вдясно. На първия светофар, трябва да завиете наляво и да следвате табелите за Сапарева баня. Щом стигнете в курортното градче, ще видите отбивка за Паничище и Седемте рилски езера.

Пътят е асфалтов и се почиства добре през зимата, заради скиорите. Малко преди да стигнете хижа Пионерска и добната станция на лифта за езерата, ще видите вдясно табела за хижа Скакавица. Този път не се чисти през зимата и затова трябва да оставите колата тук. Оттук нататък имате около час и половина преход пеша до хижата. Пътеката е ясно маркирана в червено и има много табели.Малко полезна информация:

• Бъдете добре екипирани – обувките и щеките са много важни. Носете си и слънцезащитен крем.
• Не си забравяйте парите, като мен, макар че в хижата цените са народни. 
• Следете страницата на “Школа по алпинизъм и катерене” във фейсбук, ако искате да узнаете навреме планираните дати за ледено катерене на водопади.