Мисия Анкара (част втора)

Това е втората част от пътеписа ни за Анкара, в която ще ви разкажем за Музея на анадолските цивилизации, грандиозната Коджа тепе джамия и тунела на акулите, намиращ се в един от моловете на Анкара.

Вече стана дума, че Ангора (Анкара) има хилядолетна история. Градът се намира по средата на Анадолското плато – в сърцето на Мала Азия.

Полуостровът е кръстопът между Изтока и Запада, което обуславя драматичната му съдба през вековете – територията е била завладявана последователно от много и различни цивилизации –  колхидци, хати, лувийци, хети, фриги, кимерийци, лидийци, перси, келти, елини, пеласги, арменци, римляни, готи, кюрти, византийци, селджуки и османци.

Всяка от тях е оставила следи от присъствието си по тези земи. Археологическите находки продължават и до днес, като повечето от намерените артефакти могат да бъдат видяни в Музея на анадолските цивилизации в Анкара.

Това е един от най-богатите музеи в света що се отнася до културно и историческо наследство. Неслучайно е определен за “Европейски музей на годината” през 1997 г. Намира в непосредствена близост до цитаделата и стария град.

Сградите, в които се намира музеят, сами по себе си са шедьовър на ориенталската архитектура. Едната е някогашният Бедестен (покрит пазар), построен от Махмут паша. Той е бил Велик Везир по времето на султан Мехмет II Завоевателя (1455-1466, 1472-1473). Представлява монументална за времето си постройка, чиито таван е украсен с 10 засводени купола.

До него се намира бившият Куршунлу хан, в който сега се намира администрацията на музея. Интересното е, че двете сгради са били напълно унижощени от голям пожар през 1881 г. Идеята за превръщането им в музей е на Мустафа Кемал Ататюрк. Преустройството им продължава цели 30 години.

Пътуване във времето

Разходката из музея е като пътуване във времето. Стотиците артефакти и паметници на културата са подредени в 9 тематични раздела, започвайки още от ранния палеолит, когато по тези земи се появяват първите хора (преди 1 000 000 години).

След него в хронологичен ред следват – неолит, халколит, ранна бронзова епоха, асирийски период, хетейски, фригийски, цивилизацията на Урарту (държава в източна Анатолия, съществувала през 900-600 г. пр. н.е.), римски и византийски. Последните два раздела обхващат периода на селджукските турци и Османската империя.

Всеки един от тези раздели е интересен и съдържа ценни находки, заслужаващи внимание. Направени са възстановки на първобитни жилища, които показват в реални размери бита на древните хора. Те са точно копие на откритите жилища в Чатал Хююк – най-големият и най-добре запазен досега открит неолитен град в света. Намира се в южната част на Анатолия (7500-5700 г.пр.н.е.).

Сред експонатите от неолита е и миниатюрна скулптура на богинята-майка Кибела.

По-нататък интерес представляват намерените в различни части на Мала Азия слънчеви дискове – ритуални предмети от ранната бронзова епоха (3000-1500 г.пр.н.е.). В тях са вплетени фигурите на елени и бикове, които са били свещени животни в този период.

Най-голяма е колекцията от културни находки от епохата на Хетите. Това е древен народ, който се установява в Анатолия в средата на второто хилядоление пр.н.е. Те основават своя държава на Анатолийското плато, просъществувала повече от 1400 години. Хетите са били прочути с майсторството си при обработка на желязо, от което правели различни украшения, сечива и оръжия. Колекцията включва много златни, железни и бронзови предмети, които впечатляват със своето изящество.

Хетският език е най-древният индоевропейски език, за който има запазени писмени сведения до наши дни. Хетите архивирали върху глинени и бронзови плочки (таблети) важни за хетското общество събития – сключени междудържавни договори, новоприети закони, официална кореспонденция, религиозни текстове, сключени бракове и разводи и др. За целта използвали йероглифи, по подобие на тези в Египет и Месопотамия. В една от секциите на музея са изложени десетки запазени до наши дни образци на хетското писмено изкуство.

Един от най-ценните артефакти е запазена кореспонденция между египетската кралица Нефертари (съпруга на египетския фараон Рамзес II) и хетейската царица Пудухепа (съпруга на Хатусил III). Керамичните плочки с разменените между тях послания свидетелстват за добрите политически отношения между двете държави и разменените подаръци между тях.

Не по-малко интересна е и секцията за епохата на фригийското царство. Фригите са древно тракийско племе, което е обитавало района около река Струма в днешна Македония. През 1100 г.пр.н.е. те се преселват в Мала Азия и основават своя държава със столица Гордий (Gordion). Показани са много изящни произведения на изкуството от този период, открити при археологически разкопки във фригийски гробници.

Фригийците, подобно на траките по българските земи, погребвали своите знатни мъже в специално изградени гробници, които се намирали в подножието на могили. Само около столицата на царството Гордий се открити около 100 такива гробници-могили. Най-голямата от тях е с диаметър 300 метра и височина 50 метра. Смята се, че в нея е бил погребан фригийски цар Мидас. Музейната експозиция включва мултимедийна възстановка на гробницата с намерените в нея съкровища.

За туристите най-голям интерес представляват каменните скулптури от неохетейския период, които за изложени в централната зала на музея.

Повечето от тях изобразяват животни, които символизират военната сила на хетейската империя – лъвове, бикове, глигани.

Има и множество отлично запазени скални барелефи на хетейски владетели. Най-силно впечатление прави огромната каменна статуя на цар Муталу, разкрита при разкопките в днешния град Малатия, намиращ в източната част на Турция. Муталу е управлявал района на Малатия с благословията на асирийския цар Саргон II.

Коджатепе джамия

Друга забележителност на Анкара е грандиозната Коджатепе джамия, намираща се на едноименния хълм (на турски “коджа тепе” означава голям хълм). Това е най-големият мюсюлмански храм в турската столица.

Внушителните й размери позволяват да бъде наблюдавана от почти всяка точка на Анкара. Строена е в продължение на 20 години. Има четири минарета, като всяко от тях е с височина 88 метра и има по три балкона. Според официалната информация джамията може да побере 24 000 вярващи.

Най-впечатляващ е централният полилей, който представлява огромна кристална топка с вградени лампи и позлатена украса. Ако човек застане в подножието му и отправи поглед нагоре, ще види почти точна проекция на слънцето.

Тунелът на чудовищата

Разходката ни из турската столица ще завърши с впечатляващия аквариум в един от многото молове на Анкара – Nata Vega. Той съдържа десетки представители на морската флора и фауна.

Най-интересен е тунелът, наречен Адреналинов свят (Adrenalin Dünyası), който минава под самия аквариум. Той позволява на посетителите да наблюдават плуващите свободно над главите им акули, скатове и други морски чудовища.

Макар да не е толкова голям, колкото други подобни аквариуми по света, Nata Vega Aquarium определено си заслужава да бъде видян.

Полезна информация: Билетът за Музея на анадолските цивилизации струва 15 турски лири. Ако искате да ползвате аудио гайд на няколко езика, ще трябва да платите още 10 лири. Музеят разполага с малко барче, където продават кафе и закуски.

Достъпът до Коджапете джамия е свободен. Посетителите са длъжни да събуят обувките си и да ги оставят на гардероб.

Входът за Nata Vega Aquarium е 18 лири. Разрешени са снимките, но без използването на светкавица.

Текст и снимки: Иван Михалев