Мисия Анкара (част първа)

В първата част от пътеписа ни ще научите какво е да си шофьор в Истанбул, откъде произлизат ангорските котки, колко стара е цитаделата на Анкара и защо турците боготворят Мустафа Кемал Ататюрк.

В една ноемврийска утрин в пощата на “Отбивки” пристигна необичайна покана – да открием изложба с красиви кътчета от България… в Анкара. Писмото бе подписано от Красимир Тулечки, посланик на Република България в Турция.

Изложба в чужбина? За 3 март? Защо не.

Четири месеца по-късно вече пътуваме с микробус на посолството по маршрута София-Свиленград-Истанбул-Анкара. Според Google разстоянието е 1140 км. Това май е най-далечната ни отбивка досега…

Край Босфора шум се вдига

Тръгнали сме в ранни зори, уж за да изпреварим задръстванията. Да, ама не. “Тапата” край моста над Босфора в Истанбул е километрична, въпреки че е събота. Жителите на огромния мегаполис (18 милиона жители заедно с предградията) са тръгнали на пазар.

Движението е бавно и мъчително. Колоната пълзи с не повече от 2 км в час. Съединител, първа, газ, спирачки… Ако сте зад волана, трябва да сте нащрек. Всеки гледа да мине метър-два напред. По-нахалните печелят. В битката за територия всичко е позволено. Мигачи почти не се използват. Секунда невнимание и си останал без фар или стоп. И така е всеки божи ден…

Истанбул е единственият град в света, разположен на два континента. Съществуващите два моста над Босфора са крайно недостатъчни за огромния трафик. В момента се строи трети мост, който ще отклони транзитния поток от Европа за Азия, но и това няма да реши проблема.

Хроничните задръствания по мостовете са родили цяла индустрия. Улични търговци предлагат на пътуващите по моста широк асортимент – храна, напитки, плодове и всякакви джаджи за убиване на времето – часовници, броеници, зарядни за телефони, детски играчки. Цената се определя в движение. Буквално. Връзка банани? “Беш лира”. Йок!

Малко след 12.30 – почти час и половина след попадането в “тапата” – най-после успяваме да стъпим на моста. От другата му страна ни посреща табелата Welcome to Asia. Добре заварили!

В азиатската част на Турция пейзажът се сменя рязко. Магистралата е все така широка и добре поддържана, но застрояването е по-малко. Пътят следва дълбокия залив на Мраморно море покрай Измит. Красиво е, въпреки промишления пейзаж от разположените тук десетки фабрики и рафинерии.

Точно преди Анкара има продължително изкачване и спускане по хълмове, които сякаш нямат край. Слава богу, тук ни се разминават задръстванията. Пристигаме уморени от дългия път. Гледаме часовника – пътували сме точно 11 часа и 53 минути.

Древната Ангора и нейните котки

Анкара е град с древна история. Смята се, че е основан 1200 години пр.н.е. Галатяните и римляните са го наричали Анкира. През византийския период името му е било Анкър, което на гръцки означава “котва”. След като Мала Азия е завладяна от селчукските турци през 1073 г. е прекръстен на Ангора.

Градът е известен най-вече с ангорската вълна (мохер). Тя се прави от козината на ангорска коза – порода, която произхожда от този район на Турция. Другият популярен символ е ангорската котка. Козината на тази порода е толкова дълга, че тя се преде и от нея се изплитат дрехи. Да не забравяме и ангорския заек, от чиято пухкава козина може да се произведат до 350 г вълна годишно.

Анкара се намира в сърцето на Мала Азия, наричана от Анодол или Анатолия. Полуостровът е разположен на кръстопът между два континента и това обуславя драматичната му съдба през вековете.

По тези земи са минали много древни цивилизации –  колхидци, хати, лувийци, хети, фриги, кимерийци, лидийци, перси, келти, елини, пеласги, арменци, римляни, готи, кюрти, византийци, селджуки и османци. (Повече за различните цивилизации по тези земи ще ви разкажем във втората част на пътеписа ни.)

Цитаделата и старият град

Най-интересната забележителност на града е цитаделата (крепостта) на Анкара. Тя е стара точно толкова, колкото и самият град. Смята се, че основите й са положени още от галатяните, но е довършена и разширена по времето на римляните.

Крепостта е частично разрушена по времето на римските императори Север Александър и Валериян, чиито армии са разгромени от персийците в периода между 222 и 260 г. Римляните започват възстановяването на крепостта през VII век. Император Константин построява външната крепостна стена през 688 г. По-късно по време на византийския период са извършени допълнителни разширения и подобрения в отбранителните съоръжения.

Крепостта е много добре запазена и до днес. Централното ядро представлява фигура с формата на петоъгълник, обграден от 42 кули с различна височина и форма.

Стените на крепостта следват формата на хълма, върху която е издигната. От нейните стени се открива 360-градусова панорама към Анкара и околностите.

В подножието на крепостните стени пък се намира най-старата част на града. Мястото е много приятно за разходки, тъй като е изцяло пешеходна зона. Уличките са тесни и павирани. Къщите са на два ката с чардаци и дюкяни в приземията, където се предлагат различни сувенири. Атмосферата много напомня за стария Пловдив.

Мавзолеят на Ататюрк

Следващата спирка по пътя ни е музеят на Ататюрк. Внушителната по мащаби сграда е свещено място за турците.

Мустафа Кемал е лидер на турската война за независимост, основател на Република Турция и нейн първи президент. Наречен е Ататюрк (баща на турците) заради изключителния му принос за модернизацията на Турция и превръщането й в светска държава.

За 15 години управление той провежда множество реформи в политическата, социалната, икономическата и културната сфера. По негова инициатива са премахнати султанатът и халифатът. Жените получават равни права с тези на мъжете. Забранено е многоженството и носенето на фесове. Въведен е Грегорианският календар, като неделята е обявена за почивен ден.

Ататюрк въвежда и нова азбука – с латински, вместо с арабски букви. Приет е и Граждански кодекс по швейцарски модел, който регулира правата на гражданите, включително правото на собственост. Благодарение на него става възможен преходът към светска система на управление.

По инициатива на Ататюрк столицата на страната е преместена от Истанбул в Ангора, която малко по-късно е прекръстена на Анкара. След смъртта му през 1938 г. започва строителството на огромен мемориален комплекс, който се простира на десетки хектари върху хълма Анъткабир.

Строителството на мавзолея и парка около него отнема цели 9 години. За изграждането на градината са доставени дървета и храсти от цяла Турция и от 25 държави (България не е сред тях). Самият Ататюрк е обичал да казва: “Мир у дома, мир в света”. Затова градината около мемориала носи името “Парк на мира”.

Пред мавзолея е церемониалният площад, който побира 15 000 души. До него се стига по “алеята на лъвовете”, наречена така, заради поставените от двете й страни 26 каменни лъва, издялани в стила на хетейските археологически находки.

Любопитното е, че между плочите по алеята нарочно е оставено разстояние. Те принуждават посетителите да вървят бавно и да гледат къде стъпват. Смята се, че по този начин туристите отдават почит на Ататюрк.

Към мавзолея има музей, съхраняващ много снимки, документи и вещи, принадлежали на Ататюрк. Тук са изложени дори личната му лимузина и яхтата му.

Във втората част от пътеписа ще ви разкажем за Музея на анадолските цивилизации, грандиозната Коджа тепе джамия и тунела на акулите, намиращ се в един от моловете на Анкара.

Текст и снимки: Иван Михалев