Средновековните кули в България (част втора)

Продължаваме с втората част на пътеписа „Средновековните кули в България“. Първата част можете да прочетете тук.

Хрельовата кула

Малко по-различна е историята на Хрельовата кула, която се намира в двора на Рилския манастир. Тя е удивително съоръжение, служило за временно укритие по време на нападения над манастира.

Хрельовата кула в Рилския манастир

Кулата е построена преди падането на България под османско владичество – през 1334-1335 г. от българския феодал от сръбски произход Стефан Драговол (Хрельо). Висока е 23 метра и е отлично защитена със зидове, дебели по 1,80 м. Входът на кулата е бил на първия етаж, на повече от 2 метра над повърхността на терена. Влизането в нея е ставало чрез външна дървена стълба, която е била вдигана и сваляна.

Етажите от първи до четвърти са съоръжени с бойници (мазгали). Те са били и единствените отвори, през които е влизала светлина във вътрешните помещения на кулата. Монасите често укривали в нея манастирските ценности, за да ги предпазят от разбойнически набези. Кулата е била ползвана и като затвор и изолатор на душевно болни. Сега на последния етаж е разположен малък параклис, носещ името „Преображение Христово“. Там се намира и най-старото изображение на Св. Иван Рилски.

Болярската къща в Мелник

Болярската къща в Мелник

Не по-малко забележителна е и кулата към Болярската къща в Мелник. Тя е построена в началото на XIII в., когато Мелник е столица на княжеството на Деспот Алексий Слав от династията на Асеневци.

Кулата е паметник на средновековната култура не само в българските земи, но и на Балканите. Разположена е на най-видното място в центъра на града на възвишение, известно като Чатала. Тя е била най-вероятно четириетажна, като в приземието й е имало винарска изба, вдълбана в планинския скат.

Кулата и болярската къща са били опожарени през 1255 г. от император Теодор II Ласкарис, като наказателна мярка за въстание, организирано и предвождано от българския болярин Драгота срещу византийската власт. След това те са били възстановени и оцеляват чак до 1913 г. По думите на проф. Божидар Димитров оттогава е последната снимка, на която се вижда кулата в цял ръст.

Кулата в Тешово

Интерес представлява и полуразрушената кула в пиринското село Тешово, намиращо се съвсем близо до гръцката граница. Кулата е с формата на квадрат и е обявена за паметник на културата.

Тешово 6-001

Според разкази на местни жители преди векове кулата е имала общо седем етажа. В днешно време е запазена малка част от нея с височина 13.5 метра. Изградена е от ломени, полуобработени камъни, споени с бял хоросан. Етажите са отделени с дървен гредоред. На южната, източната и западната фасада има мазгали (бойници). Учените не са дали досега еднозначен отговор какво е било предназначението й.

Според някои кулата служела за жилище на турски чиновник-надзирател и за склад на руда, железни пръти и гюлета. Според други това е била стражева кула със сигнално-съобщителни функции. Подобна кула е имало между селата Гайтаниново и Парил, откъдето чрез светлинни сигнали се подавал знак за опасност и обитателите на селото се скривали в кулата.

Кулата на Ангел войвода

Кулата на Ангел войвода в Араповския манастир

Строителството на жилищно-отбранителни кули продължава и през Възраждането. За разлика от средновековните донжони обаче, те не приличат толкова много на крепости, а по-скоро на добре укрепени възрожденски къщи. Типичен пример за възрожденски „донжон“ е кулата в Араповския манастир край Асеновград. Тя е построена по инициатива на Ангел войвода – смел хайдутин, който защитавал народа от османците. Според табела на входа на манастирския комплекс кулата е „единственият цялостно съхранен паметник от времето на хайдутството в България“.

Кулата е правоъгълна и е била използвана за наблюдателница и жилище. Първите два етажа са каменни с тесни прозорчета, приспособени за бойници. Третият етаж е жилищната част. Тя разполага с четири стаи с издадени навън еркери. На северната стена е стенописът „Самсон убива нубийския лъв“. Според преданията монасите от храма са се крили в нея при разбойническите набези.

Самият Араповски манастир води началото си от 1856 г. Това е един от малкото манастири, възникнали по времето на Османското робство – при това в полето, а не в планината, където има естествена защита. Храмът е построен в близост до старо аязмо (лековит извор).

„Араповският манастир е построен по време на турското робство, за да парира гръцкото влияние в района. Останалите 10 манастира в околностите на днешния Асеновград са били под контрола на Гръцката патриаршия и са упражнявали зловредно влияние. Заможни българи от околността се залавят и изграждат Араповския  манастир“, обяснява проф. Божидар Димитров.

Тикла кула*

Тикла кула - Бряновщица

Тикла кула е името на укрепление в района на с. Бряновщица. Тя е била външен пост на т.н. Тъмрашка република, просъществувала от 1879 до 1886 г. Самопровъзгласилата се република е обединявала 19 помашки села от района на Тъмраш в Родопите, но има данни, че южната й граница се е простирала чак до Триград.

„Непредадените села“ отказват да се подчиняват и да плащат данъци както на Източна Румелия, така и на Османската империя. Техен водач е Ахмет Ага Тъмрашлията, който се самообявява за управител на Тъмрашката република. Тикла кула е била отбранително звено към неговия чифлик. Те са били превзети през 1912 г. от настъпващата българска войска, която успява да присъедини „непредадените села“ към територията на България. Днес кулата е наполовина разрушена. Намира се в края на вилна зона Бряновщица.

Полуразрушена кула има и в пловдивското село Белащица. Има спорове дали тя е с късновизантийски произход или е строена по времето на османското владичество. Смята се, че е била наблюдателна кула.

Автор: Иван Михалев

Текстът е публикуван в новия брой на сп. GEO

*Снимките на Тикла кула са на Стоян Илиев. Снимката на кулата в Кюстендил е дело на Кирил Фалин.

Advertisements
Categories: Интересни места, По пътищата на България | Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 3 Коментари

Навигация в публикациите

3 thoughts on “Средновековните кули в България (част втора)

  1. geno

    Интересна идея е да се направи списък на старите запазени кули в България. Наскоро открих, че до с. Садовец, на завой на река Вит се намира т.н. „Манастир“. Там има запазена „римска наблюдателна кула“ -GPS: N 43°17’30.4“ E 24°22’43.9“. В Google Earth има снимки, но не се вижда път. Дали някой е посещавал това място? Може би това е за вашата рубрика предложи маршрут?

  2. Благодаря за информативната статия! Когато бях по-малък с родителите ми ходихме до Мелник и имам смътни спомени от Болярската къща, но за някои от останалите места не бях чувал. Определено минават в графата „да се посетят“. Благодаря още веднъж!

    Поздрави!

  3. zla gad

    Пропусната е Кулата на Шемши бей в село Леденик на 3 км. от Велико Търново. По нищо не отстъпва на показаните…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: