Близо до Бог – пещера Проходна
Има места, на които човек се чувства близо до божественото начало. Наричаме го с различни имена, но същността му е една – най-висшата форма на енергия в света. Тя е там, където мракът отстъпва място на живота. Във вълшебството на раждането, в красотата на любовта, в мъдростта на природата…Тази енергия можем да усетим, но не и да уловим. Може би тя винаги е близо до нас, но ни е дадено да се докоснем до нея за кратко – на определени места и в конкретни житейски ситуации. Тя е дар, а не даденост. Ето защо нямаме право да я притежаваме, можем единствено да сме благодарни за миговете, в които я усещаме близо до нас.
В топлия есенен ден пещера Проходна е огряна от слънце. Лъчите се прокрадват през двете „окна“ на скалата – естествените отвори в тавана на пещерата, които я превръщат в уникално творение на природата. Симетрично разположени едно до друго, те удивително приличат на две огромни очи. Местните ги наричат „Очите на Господ“ и вярват, че ако човек застане под тях и отправи молитва, тя ще се сбъдне. В деня на пролетното равноденствие – 21 март, през „окната“ минава слънчев лъч, който огрява вътрешността на пещерата. Някога на този ден древните хора извършвали в пещерата обреди за плодородие през годината.
Когато заставам под „Божиите очи“, усещам топлината на слънчевата струя, която огрява лицето ми. В този момент не мисля за нищо. Не моля. Не питам. Единственото, което искам, е да се насладя на мига, в който се чувствам близо до Бог, а може би всъщност по-близо до себе си. Погледнати под определен ъгъл, отворите приличат на лице, свело поглед към посетителите на пещерата. Проходна е една от най- известните и посещавани пещери в България – не само заради уникалната й структура, но и заради факта, че е лесно достъпна.
Пещерата е дълга около 200 метра и може да бъде разгледана за не повече от половин час. За целта не ви е нужна специална екипировка – трябват ви единствено удобни обувки. Проходна е светла, просторна и гостоприемна пещера, огласяна от песните на лястовичките, които гнездят тук. Тъй като е проходима, тя е подходяща и за разходки с деца. Състои се от два входа (малък и голям), свързани с помежду си от пътечка, която минава през цялата пещера. Вляво от малкия вход се намира Темната дупка – една от най-дългите пещери в България, която обаче не е отворена за посещения. В нея са открити следи от древни обитатели от ерата на неолита и енеолита (каменно-медната епоха, датирана в периода 4-3000 г. пр. Хр.)
Пещера Проходна се намира в един от големите карстови райони в България – Карлуковският пролом, който е част от община Луковит. В района има множество скални мостове, интересни скални образувания, пещери и скални манастири. Проходна е най-дългият пещерен тунел в страната, обявен за природна забележителност през 1962 г., а също така едно от малкото места, където могат да се правят бънджи скокове от свод на пещера. Освен това, тя е и любима площадка за снимане на филмови и рекламни продукции. В пещерата са заснети сцени от редица български и чуждестранни филми, сред които „Време разделно“, „Борис Първи – покръстването“, „Сирна неделя“, „Херкулес“, международната копродукция „Тя“ и др.
Проходна е едно от най-красивите и чудни творения на природата у нас. Нейните „очи“ наблюдават света векове наред, сякаш за да му напомнят за хармонията на живота. Когато застанете под тях, опитайте да се насладите на усещането. Ще усетите топлина, ще чуете тишината на скалите, ще забравите за всичко останало край вас. Каквото и да се случва в живота ви, доверете се на Вселената. Тя е най-мъдрият творец, който винаги ще ви покаже правилния път.
Как да стигнете:
Пещерата се намира близо до село Карлуково по пътя София – Плевен. При село Румянцево има табела за Карлуково, като след отбивката продължете по пътя за Луковит. След стотина метра ще видите черен път, който ще ви отведе до Проходна. Можете да оставите колата в края на пътя, след което да се спуснете пеша до входа на пещерата.
Автор: Елина Цанкова
Снимки: Иван Михалев
Браво на вас. Възхитителни сте. Подходът ви, снимките, коментарите, всичко заслужава адмирации. Открихме и ние със съпруга ми това наистина специално място този септември. Чудесно сте описали чувството, което обзема човек там. Така бих го описала и аз.
Благодарим Ви за топлите думи! Желаем Ви още много нови открития :)