Храм-кладенецът при село Гърло
„Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето; време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото; време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене; време за плачене и време за смеене; време за жалене и време за ликуване; време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни…“ – Книга на Еклесиаста, 3:1-11
Тръгваме към пернишкото село Гърло без предварителни очаквания. Взимаме със себе си единствено кратко упътване, копирано от интернет, и няколко набързо нахвърляни бележки. Не знаем почти нищо за мястото, което предстои да видим, но именно вълнението от новото откритие е тръпката, която ни кара да вървим напред. Ако се откажеш по средата на пътя, няма как да знаеш дали в края му те очаква успех или провал. Всяка отбивка е риск, всяка нова посока е предизвикателство. Понякога пътувайки откриваме част от себе си, друг път губим по нещо. Пътят е като живота – няма как да го усетиш, ако не го изживееш докрай. Важното е да се насладиш на пътуването.
Отправната точка на нашето съботно приключение е село Гърло, което се намира близо до град Брезник, Пернишка област. Откриваме го без проблем, но нямаме време за разходки. Нашата цел е друга – да стигнем до странния подземен храм, който се намира в района. Чували сме, че мястото се открива трудно. И наистина – предварително подготвените бележки се оказват крайно недостатъчни. Липсата на конкретен ориентир обаче не ни спира, а още повече засилва любопитството ни.
Оставаме колата в селото и поемаме пеша към местния язовир. До него може да се стигне и с високопроходим автомобил, но е рисковано, тъй като пътят е черен. Ако имате сили, ви съветваме да се разходите – местността е живописна, особено през есента. По пътя ще минете покрай старо гробище, което е паметник на културата.
След около половин час се оказваме до язовирната стена. Според упътванията трябва да продължим покрай нея, докато стигнем до ограда от бодлива тел и да преминем през мястото, където тя е скъсана. Така и правим, като поемаме по малката пътечка, която виждаме пред нас. Тя ни отвежда до воден каптаж, където трябва да завиете наляво. Там започва най-сложната част – изкачването по хълма. Важно е да вървите само напред, без да се отклонявате. Склонът е стръмен и трудно проходим, а пътеки липсват, което допълнително усложнява изкачването. Ние имахме късмет да срещнем хора, които ни упътиха към храм-кладенеца, но имайте предвид, че той се намира в гориста и изолирана местност.
Изкачването обаче си заслужава. Стигайки върха на хълма, виждаме каменни отломки – вероятно останки от древна крепост или светилище. Не след дълго се оказваме до подземния храм-кладенец, скрит от света зад защитна конструкция, която днес изглежда полуразрушена под въздействието на времето. Продължаваме покрай нея и забелязваме каменни стъпала, които водят към входа на подземния храм. Спускаме се надолу и попадаме в едно друго измерение, в пространство, съхранено от хилядолетия.
Храм-кладенецът е открит през 70-те години на миналия век от археоложката Димитрина Митова-Джонова, която го датира в периода XII-XIII в.пр.Хр. Подобен тип градежи се свързват с културата Нураги, от която най-голям брой исторически паметници туп „нураг“ се срещат на остров Сардиния, Италия, а също така единични случаи са открити в Украйна, Палестина и България. Според Любомир Цонев от Института по физика на твърдото тяло при БАН кладенецът край село Гърло е „най-древният култов каменен зидан градеж, оцелял по българските земи“, както и единственият подобен на Балканите. Цонев допълва, че „в архитектурен и религиозен план той няма нито предшественици, нито последователи по нашите земи“, което го превръща в уникален културен обект. Вкопаният в земята храм наистина е различен от всички останали. На дъното му се намира кладенец, а вместо купол има небесен отвор *.
Странната му архитектура продължава да озадачава археолозите, които са разделени в предположенията за неговото предназначение. Според някои научни хипотези, той е служил като древна обсерватория, според други е бил използван изцяло за религиозни цели. Митова-Джонова го свързва с култа към шумерския бог на подземните води Енки, който е характерен за културата на Нурагите. В периода IX-VI в.пр. те превърнали Сардиния в свой храмов и жречески център, което обяснява наличието на десетки подобни кладенци в този регион. Според други проучвания храмът има функция на слънчев календар, докато Любомир Цонев изказва хипотезата, че той е имал ритуален характер и е използван не само за наблюдение на слънцето, но и за култови свещенодействия.
Най-силно впечатление ни прави градежът на подземния храм-кладенец. Това сложно съоръжение е построено единствено с помощта на камъни – без вар, хоросан или друго спойващо вещество. Благодарение на каменния си строеж, помещението и стълбището, което води до него, са оцелели във времето и днес се намират в много добро състояние. Единствено сводът, който осигурява достъп до основното помещение, е леко наклонен – вероятно след земетресение или набези на иманяри, които често обикалят района.
Когато се спуснеш във вътрешността на храма и погледнеш към небето, времето спира своя нормален ход. Можеш да чуеш тишината на камъните, да се вгледаш в мислите си, да докоснеш за кратко вечността. В този момент осъзнаваш, че нищо на света не ти принадлежи – нищо, освен собственото ти тяло и съзнание, тук и сега. Всичко останало е преходно. Времето, любовта, хората, успехът, славата, парите.
Може би древните хора също са осъзнавали преходността на живота. Ето защо са строили храмовете си от камък – материал, неподвластен на времето и природните стихии. Той е съхранил духа им векове наред. Можем само да се надяваме, че храм-кладенецът при село Гърло ще бъде запазен като важен археологически обект и част от историческото и културно наследство на България. Към момента този уникален по рода си подземен храм не се поддържа, не се популяризира и на практика не съществува на културната карта на България. Информацията за него е оскъдна, а откриването му е въпрос на късмет, тъй като по пътя няма ориентир или указателна табела с информация за обекта, а самият храм-кладенец не се пази нито от набезите на иманярите, нито от въздействието на дъжда, влагата и вятъра. Дано не сме хората, които ще унищожат последните следи от една изчезнала цивилизация…
*В текста са използвани данни от научния доклад на Любомир Цонев „Археоастрономична хипотеза за подземния храм-кладенец от сардински тип при с. Гърло, Брезнишко“, достъпен на адрес: http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Features/QM-001BG_feature_BG.pdf
Повече информация за храм-кладенеца при с. Гърло:
http://history.rodenkrai.com/new/trakiiski_hramove/podzemniqt_hram_v_s._gyrlo.html
http://www.bgjourney.com/Architecture/ghost/Hram_Gxrlo/Hram_Garlo_1.html
Карта и GPS координати:
http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/SpecMegObj/QM/QM-001BG/QM-001BG.html
Полезни съвети: При изкачването към храма вземете със себе си вода и удобни обувки. Маршрутът не е подходящ за малки деца и възрастни хора.
Автор: Елина Цанкова
Снимки: Иван Михалев
ОТБИВКИ
мястото наистина изглежда много интересно – благодаря
Да, заслужава си :)
Благодарности за удоволствието,което ни доставяте с представянето и прекрасното описание на чаровните места в нашата Родина.сем.Дамянови
Приемете нашите благодарности за удоволствието,което ни доставяте с всеки прекрасно представен от Вас обект от нашата прекрасна Родина
Благодарим Ви за милите думи!
Благодаря за споделеното. Колко време се ходи от селото до кладенеца?
Разстоянието от селото до язовира (пеша) е около 40 минути. След това изкачването от язовира до храм-кладенеца и намирането му отнема до 15-20 минути, зависи от темпото, с което се движите и от това дали ще го откриете веднага.
Когато преди 2 години ходихме до кладенеца, вдидяхме при пазача на язовира няколко големи кучета. За щастие успяхме да избегнем среща с тях (усетиха ни късно), но ако още има кучета там, някой може да има проблем.
При нашето посещение кучета нямаше, така че не сме имали този проблем. По-скоро трудната част е откриването на мястото, но си заслужава :)
Непосредствено на завоя преди черният път за язовира да започне да се изкачва надясно и нагоре към стената на язовира, продължавате направо още десетина метра и завивате надясно – на другия бряг на малкото дере започва пътека, която върви надясно (на изток-североизток), в началото в откритата част на хълма, после постепенно навлиза в горичката и се изкачва нагоре, като накрая стига до най-високата скалиста част (площадка с чудесна панорама към язовира), откъдето се спуска от скалите, завива наляво и започва да върви на северозапад през гората непосредствено покрай телената ограда на язовира.
Когато стигнете до каптажа, вляво от него започва пътека, която след малко навлиза в гората и след по-малко от сто метра сте пред храма.
В района около храма Гърло има още доста интересни обекти (освен цитираното вече гробище в Старо Гърло) – крепостта Кула над храма (както и светилище непосредствено до нея), римска баня близо до пътеката за храма (разклонява се наляво малко преди каптажа), слабозапазени и доста обрасли с трънак развалини на средновековна църква на хълма срещу храма, над язовира.
На всички, които могат да си отделят цял ден, бих препоръчал да включат за няколко часа и преход до интересния Билински манастир (с кола от село Гърло през Муртинци до Билинци) и оттам пеша до манастира.
Ето примерните координати на началната точка на пътеката (тя върви по отсрещния хълм и отточните тръби от язовира трябва да ви останат под вас и вдясно):
http://wikimapia.org/#lang=bg&lat=42.782665&lon=22.847022&z=19&m=b
Чудесни сте! Чета Ви с удоволствие и мисля, че е само въпрос на време пътеписите Ви да видят бял свят и в хартиен вариант- ще се получи невероятна книга. Пожелавам Ви го от сърце!
Благодарим Ви
Здравейте! Търсейки информация за Божият мост, попаднах на вашият сайт. Оказва се, че отдавна сте в Интернет пространството и споделяте пътуванията/пътешествията си и снимките от тях. Виждам, че това е ваша страст. Това е и моя страст. Разликата е, че аз не мога да пиша токова добре като вас, а снимките ми са доста под вашето ниво. Все пак и аз съм намерила малко място в Интернет, за да споделям своите пътувания, открития и спомени… Имате прекрасни статии, прекрасни снимки и спомени, за които ви благодаря! Поздрави от мен!
Здравейте! Благодарим Ви за отзива! Чудесно е, че Вие също поддържате своя страница за пътувания – продължавайте да споделяте своите открития! Желаем Ви хубави моменти по пътищата на България и света!
Благодаря! Надявам се, че можем взаимно да черпим идеи. ДО скоро!