Храм-кладенецът при село Гърло

„Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето; време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото; време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене; време за плачене и време за смеене; време за жалене и време за ликуване; време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни…“ – Книга на Еклесиаста, 3:1-11

Тръгваме към пернишкото село Гърло без предварителни очаквания. Взимаме със себе си единствено кратко упътване, копирано от интернет, и няколко набързо нахвърляни бележки. Не знаем почти нищо за мястото, което предстои да видим, но именно вълнението от новото откритие е тръпката, която ни кара да вървим напред. Ако се откажеш по средата на пътя, няма как да знаеш дали в края му те очаква успех или провал. Всяка отбивка е риск, всяка нова посока е предизвикателство. Понякога пътувайки откриваме част от себе си, друг път губим по нещо. Пътят е като живота – няма как да го усетиш, ако не го изживееш докрай. Важното е да се насладиш на пътуването.

DSC_0683

Отправната точка на нашето съботно приключение е село Гърло, което се намира близо до град Брезник, Пернишка област. Откриваме го без проблем, но нямаме време за разходки. Нашата цел е друга – да стигнем до странния подземен храм, който се намира в района. Чували сме, че мястото се открива трудно. И наистина – предварително подготвените бележки се оказват крайно недостатъчни. Липсата на конкретен ориентир обаче не ни спира, а още повече засилва любопитството ни.

DSC_0464

Оставаме колата в селото и поемаме пеша към местния язовир. До него може да се стигне и с високопроходим автомобил, но е рисковано, тъй като пътят е черен. Ако имате сили, ви съветваме да се разходите – местността е живописна, особено през есента. По пътя ще минете покрай старо гробище, което е паметник на културата.

DSC_0436

След около половин час се оказваме до язовирната стена. Според упътванията трябва да продължим покрай нея, докато стигнем до ограда от бодлива тел и да преминем през мястото, където тя е скъсана. Така и правим, като поемаме по малката пътечка, която виждаме пред нас. Тя ни отвежда до воден каптаж, където трябва да завиете наляво. Там започва най-сложната част – изкачването по хълма. Важно е да вървите само напред, без да се отклонявате. Склонът е стръмен и трудно проходим, а пътеки липсват, което допълнително усложнява изкачването. Ние имахме късмет да срещнем хора, които ни упътиха към храм-кладенеца, но имайте предвид, че той се намира в гориста и изолирана местност.

DSC_0480

Изкачването обаче си заслужава. Стигайки върха на хълма, виждаме каменни отломки – вероятно останки от древна крепост или светилище. Не след дълго се оказваме до подземния храм-кладенец, скрит от света зад защитна конструкция, която днес изглежда полуразрушена под въздействието на времето. Продължаваме покрай нея и забелязваме каменни стъпала, които водят към входа на подземния храм. Спускаме се надолу и попадаме в едно друго измерение, в пространство, съхранено от хилядолетия.

Храм-кладенецът е открит през 70-те години на миналия век от археоложката Димитрина Митова-Джонова, която го датира в периода XII-XIII в.пр.Хр. Подобен тип градежи се свързват с културата Нураги, от която най-голям брой исторически паметници туп „нураг“ се срещат на остров Сардиния, Италия, а също така единични случаи са открити в Украйна, Палестина и България. Според Любомир Цонев от Института по физика на твърдото тяло при БАН кладенецът край село Гърло е „най-древният култов каменен зидан градеж, оцелял по българските земи“, както и единственият подобен на Балканите. Цонев допълва, че „в архитектурен и религиозен план той няма нито предшественици, нито последователи по нашите земи“, което го превръща в уникален културен обект. Вкопаният в земята храм наистина е различен от всички останали. На дъното му се намира кладенец, а вместо купол има небесен отвор *.

Странната му архитектура продължава да озадачава археолозите, които са разделени в предположенията за неговото предназначение. Според някои научни хипотези, той е служил като древна обсерватория, според други е бил използван изцяло за религиозни цели. Митова-Джонова го свързва с култа към шумерския бог на подземните води Енки, който е характерен за културата на Нурагите. В периода IX-VI в.пр. те превърнали Сардиния в свой храмов и жречески център, което обяснява наличието на десетки подобни кладенци в този регион. Според други проучвания храмът има функция на слънчев календар, докато Любомир Цонев изказва хипотезата, че той е имал ритуален характер и е използван не само за наблюдение на слънцето, но и за култови свещенодействия.

DSC_0537

Най-силно впечатление ни прави градежът на подземния храм-кладенец. Това сложно съоръжение е построено единствено с помощта на камъни – без вар, хоросан или друго спойващо вещество. Благодарение на каменния си строеж, помещението и стълбището, което води до него, са оцелели във времето и днес се намират в много добро състояние. Единствено сводът, който осигурява достъп до основното помещение, е леко наклонен – вероятно след земетресение или набези на иманяри, които често обикалят района.

DSC_0483

Когато се спуснеш във вътрешността на храма и погледнеш към небето, времето спира своя нормален ход. Можеш да чуеш тишината на камъните, да се вгледаш в мислите си, да докоснеш за кратко вечността. В този момент осъзнаваш, че нищо на света не ти принадлежи – нищо, освен собственото ти тяло и съзнание, тук и сега. Всичко останало е преходно. Времето, любовта, хората, успехът, славата, парите.

Stitched Panorama

Може би древните хора също са осъзнавали преходността на живота. Ето защо са строили храмовете си от камък – материал, неподвластен на времето и природните стихии. Той е съхранил духа им векове наред. Можем само да се надяваме, че храм-кладенецът при село Гърло ще бъде запазен като важен археологически обект и част от историческото и културно наследство на България. Към момента този уникален по рода си подземен храм не се поддържа, не се популяризира и на практика не съществува на културната карта на България. Информацията за него е оскъдна, а откриването му е въпрос на късмет, тъй като по пътя няма ориентир или указателна табела с информация за обекта, а самият храм-кладенец не се пази нито от набезите на иманярите, нито от въздействието на дъжда, влагата и вятъра. Дано не сме хората, които ще унищожат последните следи от една изчезнала цивилизация…

*В текста са използвани данни от научния доклад на Любомир Цонев „Археоастрономична хипотеза за подземния храм-кладенец от сардински тип при с. Гърло, Брезнишко“, достъпен на адрес: http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Features/QM-001BG_feature_BG.pdf

Повече информация за храм-кладенеца при с. Гърло:

http://history.rodenkrai.com/new/trakiiski_hramove/podzemniqt_hram_v_s._gyrlo.html

http://www.bgjourney.com/Architecture/ghost/Hram_Gxrlo/Hram_Garlo_1.html

Карта и GPS координати:

http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/SpecMegObj/QM/QM-001BG/QM-001BG.html

Полезни съвети: При изкачването към храма вземете със себе си вода и удобни обувки. Маршрутът не е подходящ за малки деца и възрастни хора.

Автор: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев

Categories: Интересни места, Маршрути за един ден | Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | 15 коментара

Навигация

15 thoughts on “Храм-кладенецът при село Гърло

  1. Ховсеп Дикран

    мястото наистина изглежда много интересно – благодаря

  2. Петър Дамянов

    Благодарности за удоволствието,което ни доставяте с представянето и прекрасното описание на чаровните места в нашата Родина.сем.Дамянови

  3. Петър Дамянов

    Приемете нашите благодарности за удоволствието,което ни доставяте с всеки прекрасно представен от Вас обект от нашата прекрасна Родина

  4. Веселка

    Благодаря за споделеното. Колко време се ходи от селото до кладенеца?

    • Elis

      Разстоянието от селото до язовира (пеша) е около 40 минути. След това изкачването от язовира до храм-кладенеца и намирането му отнема до 15-20 минути, зависи от темпото, с което се движите и от това дали ще го откриете веднага.

  5. geno

    Когато преди 2 години ходихме до кладенеца, вдидяхме при пазача на язовира няколко големи кучета. За щастие успяхме да избегнем среща с тях (усетиха ни късно), но ако още има кучета там, някой може да има проблем.

    • Elis

      При нашето посещение кучета нямаше, така че не сме имали този проблем. По-скоро трудната част е откриването на мястото, но си заслужава :)

  6. Димитър Тонин

    Непосредствено на завоя преди черният път за язовира да започне да се изкачва надясно и нагоре към стената на язовира, продължавате направо още десетина метра и завивате надясно – на другия бряг на малкото дере започва пътека, която върви надясно (на изток-североизток), в началото в откритата част на хълма, после постепенно навлиза в горичката и се изкачва нагоре, като накрая стига до най-високата скалиста част (площадка с чудесна панорама към язовира), откъдето се спуска от скалите, завива наляво и започва да върви на северозапад през гората непосредствено покрай телената ограда на язовира.
    Когато стигнете до каптажа, вляво от него започва пътека, която след малко навлиза в гората и след по-малко от сто метра сте пред храма.
    В района около храма Гърло има още доста интересни обекти (освен цитираното вече гробище в Старо Гърло) – крепостта Кула над храма (както и светилище непосредствено до нея), римска баня близо до пътеката за храма (разклонява се наляво малко преди каптажа), слабозапазени и доста обрасли с трънак развалини на средновековна църква на хълма срещу храма, над язовира.

    На всички, които могат да си отделят цял ден, бих препоръчал да включат за няколко часа и преход до интересния Билински манастир (с кола от село Гърло през Муртинци до Билинци) и оттам пеша до манастира.

    Ето примерните координати на началната точка на пътеката (тя върви по отсрещния хълм и отточните тръби от язовира трябва да ви останат под вас и вдясно):
    http://wikimapia.org/#lang=bg&lat=42.782665&lon=22.847022&z=19&m=b

  7. Мая

    Чудесни сте! Чета Ви с удоволствие и мисля, че е само въпрос на време пътеписите Ви да видят бял свят и в хартиен вариант- ще се получи невероятна книга. Пожелавам Ви го от сърце!

  8. Lio Popov

    Здравейте! Търсейки информация за Божият мост, попаднах на вашият сайт. Оказва се, че отдавна сте в Интернет пространството и споделяте пътуванията/пътешествията си и снимките от тях. Виждам, че това е ваша страст. Това е и моя страст. Разликата е, че аз не мога да пиша токова добре като вас, а снимките ми са доста под вашето ниво. Все пак и аз съм намерила малко място в Интернет, за да споделям своите пътувания, открития и спомени… Имате прекрасни статии, прекрасни снимки и спомени, за които ви благодаря! Поздрави от мен!

    • Elis

      Здравейте! Благодарим Ви за отзива! Чудесно е, че Вие също поддържате своя страница за пътувания – продължавайте да споделяте своите открития! Желаем Ви хубави моменти по пътищата на България и света!

      • Lio Popov

        Благодаря! Надявам се, че можем взаимно да черпим идеи. ДО скоро!

Вашият коментар

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.