Paris, mon amour (част втора)

Мъгла е покрила бреговете на Сена. Тънката сива пелена се спуска над реката и кулите на най-прословутата катедрала в града – „Парижката св. Богородица”. Някъде се чува песен на латерна, докато уличен музикант забавлява минувачите с френски шансони, а мостовете край реката са претрупани с влюбени двойки, които увековечават любовта си с романтични снимки или закачват катинарчета по металните им перила. Чрез тази традиция влюбените символично „заключват” любовта си, за да бъде тя вечна.

Мостовете на Сена бързо се превърнаха в едно от любимите ми места в града. Харесваше ми да стоя, облегната на перилата, и да махам на преминаващите по реката туристически корабчета, които рисуваха вълни от бяла пяна върху гладката повърхност на реката. Можех да прекарам там часове наред, загледана в променящата се структура на водата.

Един от най-красивите мостове над Сена носи името Александър III и е кръстен на руския император Александър III Александрович, който управлява Русия в периода 1881 -1894 г. и по време на чието управление страната се сближава с Франция.  Мостът впечатлява с красивата си архитектура в стил „ар нуво” и често се превръща в декор на филми, сватбени фотосесии или рекламни кампании.

Обиколката из Париж, разбира се, не би била пълна без посещение на средновековната католическа катедрала „Парижката Св. Богородица”, наричана също така Нотердам дьо Пари (Notre-Dame de Paris). Навярно няма човек, който да е чел едноименния роман на Виктор Юго и да не е изградил в съзнанието си собствена представа за този символ на Париж. Истината е,  че на живо храмът изглежда още по-величествен. Въздействието не е случайно – „Парижката св. Богородица” е първата от големите готически катедрали в Европа и е проектирана така, че да вдъхва страхопочитание пред Бога във всеки, който я погледне. И наистина, огромните размери на тази католическа църква, красивата архитектура и тайнствените гаргойли, охраняващи входовете й, ще ви върнат назад във времето, към тъмните години на Средновековието.

След това се разходете из тесните улички на старинния квартал „Клоатр”, който се намира в близост до „Парижката Св. Богородица”. Тук ще видите старинните къщи, в които някога са живеели монасите и свещениците. Днес кварталът изобилства от заведения, ресторанти и магазинчета за сувенири, но лабиринтът от улички все още съхранява тайнствения дух на Средновековието.

Не пропускайте да посетите и базиликата „Сакре Кьор”, кацнала на върха на Монмартър. Оттук се разкриват прекрасни гледки към Париж. В превод името на тази изящна базилика означава Св. Сърце. Построена е след разгрома на Франция във Френско-Пруската война през 1871 г. на билото на хълма Монмартър, защото според преданието св. Дени, покровител на града, умира като мъченик именно тук. Храмът впечатлява с величествените си размери и с красивия цвят на слонова кост, който се дължи на вида варовик (травертин), който е използван при строежа на сградата.

По всяко време на деня и нощта „Сакре Кьор” привлича хиляди посетители. Разходката край базиликата предлага безплатно развлечение, тъй като тук често се организират улични представления – брейк танци, акробатични номера, музика на живо и др. Освен туристи и емигранти, които продават сувенири, на стълбите край храма на по бира, кафе или бутилка вино се събират и млади парижани, за които Монмартър е любимо място за срещи и оживени разговори с ексклузивна гледка.

Този живописен квартал ще ви подари усещане за свобода, примесено с артистичен хаос. Ако се изолирате от тълпите туристи, можете дори да си представите, че сте главен герой в свой собствен филм. Вие сте режисьорът, който определя гледната точка, докато Монмартър ви подарява мига.

Изпийте чаша вино в някое от множеството бистра, наблюдавайки минувачите. Разгледайте цветните къщи, потънали в бръшлян. В повечето от тях са скътани магазинчета за шоколад, сувенири, ръчно изработени украшения и френски сладкиши.

Другаде ще откриете кокетни ресторанти с класическо меню – лучена супа, миди с пържени картофки (прословутите french fries), палачинки и богато украсени салати, побрали в себе си дори и най-несъчетаемите на пръв поглед продукти. За французите храната е пиршество за всички сетива.

Монмартър е идеално място за разходка по всяко време на денонощието. Тук можете в пълна степен да усетите магията на „полунощ” в Париж, когато светлините на града озаряват тъмнината подобно на празнични фойеверки. И ако този миг ви се стори толкова красив, че не можете да му се насладите от страх, че ще изчезне, спомнете си за думите на Уди Алън: „Имаме само този миг. Реалността винаги е малко разочароваща, защото самият живот е несъвършен.” А после запомнете точно тази минута, в която Айфеловата кула огрява нощта, а звездите изглеждат по-ярки отвсякога.

Текст: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев