Кукерски фестивал в Широка лъка

Пътят криволичи между завоите, докато наближаваме Широка лъка. Намръщеното небе докосва боровете, а въздухът ухае на огън и свобода. В тишината на съботния ден родопските къщи изглеждат притихнали и пусти, но спокойствието тук е само привидно. Широка лъка се готви за кукерския фестивал, белязал селото подобно на тънка червена линия, която преминава всички правила.

В навечерието на фестивала, Широка лъка прилича на красива жена, захвърлила ежедневните дрехи, за да облече най-екстравагантния си тоалет. Сложила е тежък грим, високи токчета и ярко червило, заключвайки задръжките в най-тъмните кътчета на сърцето си. Тази вечер е решила да се забавлява, както никога преди. Лудостта й е страстна и непокорна като пламъците на огньовете, които огряват селото.

Улиците са пълни с тълпи от хора. Гласовете им се сливат в кошер от думи, а виковете огласят планината. Подобно на Широка лъка, и хората тук изглеждат малко полудели. Маскирани кукери се разхождат в центъра на селото, търговци са разпънали сергии със захарен памук и сладкиши, а от кръчмите се носи аромат на скара. Духът на фестивала изцяло е завладял не само селото, но и посетителите. Всички пият, пушат и се веселят като за последно.

Сядаме да вечеряме в заведение близо до центъра, което за удобство нощем работи като кръчма, а сутрин като кафене. Има вкусна храна и безплатен интернет, но основното му предимство е друго – тук идват местните хора. Около нас има няколко компании от мъже на средна възраст. Пият домашна ракия в чаши за вода, слушат Преслава и често излизат навън за по цигара. Не говорят за политика, обсъждат живота. В него няма протести, няма гняв. Има само борба за оцеляване. Бедността тук е масова съдба. Тези хора изглеждат отчаяни, но и по своему щастливи.

Докато пуша с тях, разбирам, че в селото трудно се намира работа, а парите са нещо относително – просто защото рядко ги има…Повечето се занимават с дърводобив, а останалите – с каквото и ако намерят. Питам дали им е трудно.„Ами трудно е, но няма как…. Децата работят, помагат.” – казва единият от мъжете. И добавя: „Мен ме интересува само младите да са добре. Остават ми не повече от 20 години живот, оттам нататък няма какво…Важното е те да живеят по-добре.” А другият споделя, че има син на 10 години, и че най-голямата му грижа е как му осигури прехрана. „Ожених се млад, но за семейството си всичко давам. От мен да знаеш, каквото и да се случва, семейството е най-важното нещо в живота.”

А докато паля втора цигара, отнякъде изниква усмихнато-клатушкащ се дядка, който е толкова пиян, че се олюлява, докато стои. Явно в нощта преди фестивала в Широка лъка и дядовците купонясват.

– Откъде си, хубаво момиче? – пита ме той.

Мълча, дърпам от цигарата. А после казвам:

– Има ли значение?

Сега е негов ред да замълчи. Гледа ме втренчено, сякаш чете душата ми буква по буква, а после ми казва най-мъдрото пожелание, което някога съм чувала от непознат човек. Не вярвам в благословиите, но приемам думите му като неочакван подарък, от който ми става по-добре. Изпращам го с усмивка, докато наблюдавам как се отдалечава с несигурна стъпка, а думите му заглъхват в нощта: „И да вярваш, мойто момиче, да вярваш е най-важното. То е и до късмет, ама без вяра нищо не става…”

В студената мартенска сутрин площадът се събужда със звуците на кукерските чанове. Въпреки ранния час, улиците на Широка лъка гъмжат от хора. Телевизионните екипи настройват камерите си, посетителите изтрезняват от предишната вечер, а ние пием първото си кафе в заведение „Гостилница“ в центъра на селото. Топля се до камината и слушам как камбаната на църквата поздравява новия ден. До началото на фестивала остават още няколко часа, но всички изглеждат толкова нетърпеливи, че се трупат на групи около площада. Фестивалът на кукерите в Широка лъка е събрал на едно място не само стотици българи, но и туристи от Европа, Япония и САЩ.

Фестивалът продължава два дни и бележи началото на Сирни Заговезни. Нарича се Песпонеделник и по традиция се провежда всяка първа неделя от месец март. На този ден маскираните мъже от селото обикалят къщите, за да гонят злите сили от домовете и сърцата на хората.

Маските на участниците са собственоръчно направени, а в празника могат да се включат само мъже. В миналото за всяко момче е било задължително да участва в кукерските ритуали. Днес никой не си спомня откога Песпонеделник се провежда в Широка лъка, но празникът е запазен и досега и в него се включват дори най-малките :)

Шумни, забавни и цветни, кукерските игри символизират пробуждането на пролетта. Началото им се свързва с тракийските обреди в чест на бог Дионис, въпреки че тази традиция се среща в редица други европейски държави като Полша, Унгария, Румъния, Сърбия, Молдова, Гърция, Испания и др.

Във фестивала в Широка лъка участват няколко кукерски състава от България, както и гостуващи участници от други страни. Костюмите и танците са различни за отделните краища на страната, но игрите си приличат като сюжет и послание – в края на зимата всичко лошо трябва да си отиде, за да даде път на новото начало. Танците се състоят от специфични движения и обреди за здраве, плодородие и добра реколта през цялата година, като огънят има ключово мяст като символ на пречистването.

Магическите танци траят около час, но след края им площадът постепенно опустява. Кукерите се отправят на обиколка из селото, а туристите изпълват кръчмите и улиците. Време е за ново начало. Някъде между празника и делника, пролетта в Широка лъка наближава, а с нея и надеждата на хората за по-добър живот.

Текст: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев

.