(Лю)Бов от пръв поглед *

Какво е общото между цар Калоян, рицарите тамплиери и Иван Вазов? Отговорът е – Бов. Това необикновено село в Искърския пролом впечатлява не само с интересното си име, но и с красивата природа в района.

Според легендата селото е кръстено на французина маркиз Сен дьо Бьоф, който бил пленен от войските на цар Калоян по време на Четвъртия кръстоносен поход. След смъртта на Балдуин Фландърски, около 1206 г., той бил разселен с още 1000 рицари в Искърския пролом. Така селището било прекръстено на Бов. Съгласно същата теория Орландовци например носи името на граф Орландо, а радомирското село Кондофрей е кръстено на друг рицар кръстоносец – конт Д’Офре. Дали в действителност е било така, днес помни само историята…

В „Разходка до Искър” писателят Иван Вазов пише за Орландовци: „Туй село, с такова звучно и с романтическа прелест дишуще име, и по-напред пленяваше въображението ми, а сега още повече гъдъличкаше любопитството ми. На какви странни обстоятелства дължеше то това име? В ума ми неволно нахлуха поетическите сенки от „Orlando furiozo” и възпоминанията за средневековните рицари, за Цариградската латинска империя… Кой знай какъв граф, барон или друг рицар авантюрист е дал съществувание на това село или е завършил своето в него!”

Искър се усмихва

Но да се върнем на Бов. Ако ви се е случвало да пътувате с бързия влак София-Мездра, не може да не сте обърнали внимание на величествените гледки по протежението на Искърския пролом. Малко след Церово реката прави красива извивка – сякаш се „усмихва” на хората. За да видите Искър в целия й блясък, трябва се отклоните по един малък път след изхода от Церово. Той отвежда до близкото с. Заселе, което се намира на билото на планината. След няколко остри завоя вдясно ще видите каменна чешма. На стотина метра от нея има малка площадка, от която се откриват спиращи дъха панорамни гледки към клисурата.

Сигурно знаете, че Искър е най-дългата изцяло българска река – дължината е почти 370 километра заедно с притоците. Учените смятат, че Искър е съществувала още преди да се появи Стара планина. След като веригата е започнала да се издига, реката бавно си е прорязала пътя през планината, образувайки красиви меандри (U-образни речни извивки). Те са разпръснати почти по цялото протежение на Искърския пролом – в района на Церово, Бов, Лакатник, Черепиш и Лютиброд.

Бов, който се римува с любов

Всъщност има две селища с едно и също име – с. Бов и Гара Бов, която има статут на самостоятелно село. Самият Иван Вазов е обичал да обикаля на длъж и шир Искърското дефиле. В един от своите пътеписи писателят разказва и за Бов. „Знаете ли де е това село, което тъй богато римува с „любов”, пише той.

С името на Вазов е свързана и най-голямата забележителност на Бов – Вазовата екопътека. Тя свързва Гара Бов с намиращото се високо в планината с. Заселе. Пътеката започва там, където свършва ул. „Дядо Йоцо”, която неслучайно е кръстена така. Наблизо е скалата, наречена „Злио камик”, от която Вазовият герой е гледал със слепите си разплакани очи първия влак по Искърското дефиле – символ на нова България.

Най-голямата атракцията на този маршрут е водопадът „Скакля”. Представлява каскада от един голям и няколко по-малки водопада, чиято обща височина е около 120 метра. През зимата водопадът замръзва и се образуват гигантски ледени висулки.

Вазов също бил силно впечатлен от водопада „Скакля”. В своя сборник от пътеписи „Из Мала Стара планина” той пише: „Когато изминете с железницата десетина километра надолу от Церово (в клисурата на Искъра), ако погледнете наляво, в едно дълбоко гърло на Стара планина, ще видите в дъното му от една голяма височина да скача стълпът на един водопад. Това видение трае само миг, но впечатлението е силно. Иска ви се да се побави влака, за да се полюбувате по-дълго на тая картина. Ето защо аз жадно издебвам мигът, колчем пътувам из клисурата, да погледна пак водопада”.

 Как да стигнете до там

Като стигнете Гара Бов, ще видите голяма табела за „Вазовата екопътека”. Следвайте маркировката и ще стигнете до малък паркинг, където можете да оставите колата и да продължите пеша. Изкачването до крайната точка отнема около час и половина. Ако предпочитате по-леки маршрути, можете да се изкачите с колата до с. Заселе и да се полюбувате на водопада и красивите гледки към Искърското дефиле.

Текст и снимки: Иван Михалев

* Този текст е съвместна публикация на Отбивки и сп. Алтернатива и ще можете да го откриете в мартенския брой на изданието