Дворецът в Балчик или чудният свят на кралица Мария
Това е история за любовта. Любовта, която не познава граници. Онази, грешната. Праведната. Лудата. Любовта без епитети, без въпросителни, без съмнения. Любовта, която идва веднъж, но дори когато си отива, остава близо до нас. Да, тя съществува, дори и да не вярвате в нея. Има различни форми и имена; понякога е кратка, а друг път трае цял живот, но независимо от отреденото ни с нея време, целта й е една: да ни направи по-щастливи.
„Любовта живее в моето сърце непрекъснато. Нито едно сърце не може да забрави преживяното“. Тези думи принадлежат на румънската кралица Мария – жената, която обичала да казва, че сърцето й завинаги ще остане в Балчик.Тяхната любов започнала през 1921 г., когато Мария за пръв път посетила малкия крайморски град (по това време част от Румъния). Останала очарована от спокойствието на мястото, както и от живописния морски бряг. Запазила спомена за красивия Балчик и не след дълго се върнала отново…този път завинаги.
Мария Александрина Виктория де Единбург или просто Миси. Дъщеря на дука и дукесата на Единбург и Кобург – Алфред и Мария Александровна, и внучка на английската кралица Виктория. Принцеса по произход, кралица на Румъния вследствие на брака си с принц Фердинанд Виктор Алберт Мейнред де Хохенцолерн (1865-1927 г.).Примерна съпруга и майка на шест деца, любимка на народа заради своята доброта. Винаги усмихната, елегантна и красива, Мария обирала овациите навсякъде, освен в личния си живот. Там била една жена, омъжена не по любов, а по задължение, както обикновено се случва дори в живота на принцесите… Дали е била щастлива? Може би да, а може би – не съвсем. За историята важни са не чувствата, а фактите. Съгласно тях, на 49-годишна възраст Мария избрала Балчик, за да започне живота си отначало. И да създаде собствен свят, в който имало изобилие от любимите й бели лилии, разбирателство между хора и религии, прекрасна архитектура, поезия и дъх на море…
Изграждането на дворцовия комплекс в Балчик започва през 1924 г. и завършва през 1936 г., като първата построена сграда е резиденцията на кралица Мария, която тя нарича „Тихото гнездо“. Днес вилата е отворена за посещения. Запазени са част от автентичните предмети и обзавеждане, както и оригиналните икони от дворцовия параклис „Стела Марис“. Тук ще видите ваната, която Мария използвала, нейният гардероб, огледала, фотографии и други предмети, които все още пазят спомена за тази изключителна жена с блестящи сини очи и заразителна усмивка.
Вила „Тихото гнездо“ има интересна архитектура, съчетаваща елементи от източната и западна култура. От верандата на третия етаж се разкрива гледка към морето, а виещи се стъпала водят към пръстеновидната тераса на минарето. То няма религиозна стойност, но е изградено като реверанс към културните традиции на Балканите, както и купола на сградата, който е във византийски стил. Като последовател на бахайското религиозно учение, Мария вярвала в равенството на всички хора и религии, в толерантността и любовта към ближния.
И наистина, всичко в кралската резиденция е създадено с внимание към детайла, по начин, който да се впише в естествената среда – от сградите до цветните градини. Комплексът разполагал с отделни вили за кралското семейство и обслужващия персонал, поща, параклис, шивалня, винарна, столова, овощни градини, лозя и др. Едно от любимите места на Мария в двореца бил мраморният трон с гледка към морето, разположен в близост до „Тихото гнездо“. Според разкази на нейни приближени, кралицата обичала да седи там, взирайки се в морската шир. Това било мястото, на което Мария чакала своята последна любов – арабина Али. Няма категорични доказателства дали двамата са били любовници или просто приятели, но е факт, че Али често посещавал Мария. Двамата се разхождали с часове или се усамотявали в „Пушалнята“ – пристройка до „Тихото гнездо“, обзаведена в ориенталски стил, където кралицата и гостите на Двореца прекарвали времето си в разговори и пушене на наргиле.
Дворцовият комплекс в Балчик е разделен на две части: в западната се намират всички жилищни и административни постройки (символ на материалното, зоната на бита), докато на Изток са разположени градините и параклиса „Стела Марис“ (светът на духовните търсения и любовта). Границата между двата свята – на материята и духа, е Мостът на въздишките. Според поверието, ако си намислите желание и преминете три пъти по моста със затворени очи, то ще се сбъдне. Предупреждавам – не е лесно :)
След като минете по Моста на въздишките, ще се озовете в прекрасните градини на двореца, всяка от които носи различно име („Синята вълна“, „Божествената градина“, „Гетсиманската градина“ и др.). Отделете си време за бавна разходка, за да се насладите на перфектната хармония на цветните алеи. Вдъхнете аромата на рози и море и се опитайте да отворите съзнанието си за красотата. Защото дворецът в Балчик е създаден, за да ни напомня за нея…
В източната част на комплекса ще можете да разгледате т.н. Нимфеум (Храма на водата), където кралица Мария посрещала всеки свой рожден или имен ден, и където и до днес звездите на нощното небе се отразяват във водното огледало в центъра на храма.
Параклисът „Стела Марис“ е последното място от дворцовия комплекс, което посещаваме. Някога тук, в специално ковчеже с герба на Румъния, се съхранявало сърцето на Мария. Кралицата умира на 63 години, а по нейно желание сърцето й остава в любимия й дворец край морския бряг. Там, където любовта изглежда така близка и възможна, а греховете се стопяват в безкрая на морето, подобно на идващи и отминаващи вълни… След връщането на Южна Добруджа на България, сърцето на кралица Мария е препогребано в замъка Бран в Румъния.
Дали душите ни имат нужда от карта, за да намерят покой? Или завинаги остават там, където са били най- щастливи? Докато се разхождате из владенията на румънската кралица, ще имате усещането, че тя е там, във всеки камък, цвете или дърво. Ще очаквате да се появи на Моста на влюбените, за да ви покани да разгледате градините. Ще я потърсите в спокойствието на „Тихото гнездо“ и ще си я представяте как седи на трона си с гледка към морето…Мария ще бъде до вас, защото духът й е неразделна част от Двореца. Навярно причината отново се крие в любовта. Ако си създал нещо, влагайки в него сърцето си, то остава там, вградено в красотата, която си сътворил за себе си и за другите.
Текст: Елина Цанкова
Снимки: Иван Михалев
Едно нещо ми е чудно.
Защо на тази лятна резиденция й викаме „дворец“?
Нима не знаем как изглежда един дворец?
Това е просто една вила.
Ами сигурно Вашата панелка е по-голям дворец, затова.
Приказно си е мястото, но май е трябвало да остане на румънците вместо ние да му намираме кусури.
Да, външно не прилича на дворец, но може би Мария го е усещала като такъв :)
Не смятам, че дворецът е непременно цитадела. Дори и Петров дворец край П
етербург няма стени и кули. Не говоря за Версай…..Така или иначе дворецът е едно прекрасно съчетание на архитектурата с брега и морето. Единственият кусур там /според мен/ е, че скалите са от варовик и почти винаги морето е бяло и няма видимост за гмуркане. Но кралицата не се е гмуркала и това вероятно не я интересувало. /не зная дали в Единбург някой се е гмуркал тогава/ Впрочем, вигурен съм, че д-р Попова е впечатлена най-вече от трагичната съдба на кралицата и нейните синове /още едно доказателство,че глупаци се раждат и в дворци /
Тези ваши коментари са напълно излишни. Съгласете се.
Прекрасна статия! Каквото е и мястото, за което се разказва – магнетично, романтично и красиво! Поздравления към автора!
Благодарим Ви, радваме се, че сте открили нещо за себе си в този текст и в това наистина прекрасно място :)
Имах удоволствието да прекарам там 4 незабравими часа в Двореца и градините.
Прекрасто място!
Прекрасен текст, поздравления!
Съцето и не е в замъка Бран(Дракула) ,а на около километър от него в ниша на една скала.Има каменен кръст 1.5 метра пред скалата.Тялото и е в църква „Куртея де арджеш“ под плоча без надпис само с кръст.Идеята и е била който мине да пита кой е погребан в този гроб.
Прекрасна статия! Благодаря на автора :) А относно замъка и градината.. Напълно разбирам кралица Мария, аз самата се влюбих в това място!
Прекрасна статия!
Отдавна не бях срещала някой да пише за Двореца в Балчик, толкова вдъхновено, поетично и красиво.Възхищение и благодарност към авторката на статията. Усетили сте духа на Двореца,духа на Мария, поклон.
Прекрасна статия, поздравления за автора! Много пъти съм посещавала Двореца, а Балчик ми е сред любимите местенца. Но статията много ме трогна… Благодаря Ви! Продължавайте със същото вдъхновение и ентусиазъм!
Сърцето на Мария сега е в замъка Пелишор край Синая, а не в Бран.
Още едно доказателство, че думите не са само букви. БРАВО на Елина за умението и да изгражда светове, чувства и усещания. Скоро ще водя децата до двореца, а историята за любовта, толерантността, щастието и всички тези неща, които търси човек през целия си живот, ще направят престоя им магичен. БЛАГОДАРЯ!
Pingback: Лято 2019