Изворът край село Боснек
– Тук сме от няколко часа, но вода така и не видяхме…
Младото семейство, което обядва в беседката край извора, ни посреща със смесица от любопитство и подозрение. В техните очи вероятно изглеждаме като поредните туристи, тръгнали да търсят „живата вода”. Докато оглеждаме местността, мъжът отбелязва:
– Казват, че водата спира, ако пред извора застане лош човек. Тук сме от доста време, но така и не видяхме да тече вода. Капе по малко, но не тече. Явно някой много лош човек е минал оттук преди нас.
Свивам рамене и се усмихвам. И аз съм чувала тази легенда, но не вярвам в нея. Вероятно има някакво логично обяснение защо водата от извора тече по свое собствено разписание. Според информационната табела в с. Боснек, „Живата вода” представлява карстов извор, образувал се на това място преди векове.Още в средата на 17-ти век турският пътешественик Евлия Челеби го нарекъл „Чешмата на щастието”. Чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва определен интервал от време, са родили редица поверия. Тук често идват хора, които търсят изцеление на проблемите или болките си. Някои от тях успяват да си налеят вода, но други си тръгват разочаровани, защото никой не може да предвиди кога изворът ще тече и кога – не. Учените класифицират извора „Живата вода” като природен феномен, наблюдаван само на още едно място в Европа – френските Алпи. Каква е загадката му обаче науката не може категорично да ни обясни…
Не след дълго семейството отново поема на път и аз оставам сама край извора. Наоколо е толкова тихо, че мога да чуя как вятърът минава през клоните на дърветата. Докъдето ми стига погледа, виждам само оранжева пелена от умиращи листа. Ухае на топла земя след дъжд, на билки и гора. Винаги съм харесвала есента. Може би защото е някак очарователно непредвидима. А може би защото символизира промяна – единственото трайно нещо в иначе непостоянния ни свят.
След кратка почивка в беседката, решавам да разгледам извора отблизо. Малки капчици вода се стичат от метална скулптура с формата на змейска (или крокодилска?) глава, чийто автор остава неизвестен за историята. Улавям няколко капки с ръка, но те са недостатъчни, за да измия ръцете си. За момент започвам да се съмнявам дали от този извор изобщо тече вода или това са измислици на местните хора. И все пак ми се иска в легендите да има и доза истина… Поставям ръката си в устието на извора и само след секунди водата бликва като от фонтан. Струята е толкова силна, че мокри дънките и кецовете ми, а аз се чувствам като дете, получило подарък за Коледа.
А докато аз се радвам на ледената вода, Иван бърза да снима. След няколко минути струята постепенно започва да отслабва и се превръща в самотни капчици вода. Не сме готови със снимките, затова отново заставам до извора. И за моя изненада водата тръгва отново, още по-силна отпреди.
Сред основните плюсове на това място е, че е близо до София, подходящо е за разходки с деца, организиране на пикник или почивка сред природата. Наблизо се намира най-дългата пещера в България – Духлата, която обаче не е достъпна за посетители, освен ако не сте спелеолози. Пещерите в района на Боснек наброят повече от 30, но не са отворени за посещения, тъй като включват лабиринт от галерии, които не са достъпни и обезопасени.
В случай, че искате поне за няколко часа да избягате от града, то разходката до село Боснек определено си заслужава усилията. А с малко повече късмет, може би и вие ще успеете да се докоснете до „живата вода”, която, казват, е вълшебна…
Как да стигнете до извора:
Най-лесният маршрут е от село Боснек, което се намира на около 15 км от Перник и на 40 км от София. Ако сте с кола, ще трябва да я оставите в селото и да продължите пеша. Можете да попитате местните хора за посоката към извора, макар че ориентирът е лесен – тръгвате по улица „Жива вода”, а след като излезете от селото, продължавате само напред. Разстоянието до извора е около час, час и половина в едната посока, като пътят следва поддържана и приятна за разходки еко-пътека с маркировка и информационни табели. Преди извора ще навлезете в гориста местност. Не се отклонявайте от пътеката, продължете напред и след около 10 минути ще сте там.
Информационен сайт на с. Боснек – http://www.bosnek.com/
Текст: Елина Цанкова
Снимки: Иван Михалев
Много интересен пътепис! Не знаех за това изворче, а чудото с живата вода много ме заинтригува :) Сигурна съм, че преживяването е било несравнимо!
Да, беше хубаво усещане :) А и мястото е интересно, красива е природата там. Препоръчваме за еднодневно бягство от града :)
Това не е изворът. Това е просто една интересна чешма. Истинският извор е малко по-нагоре от другата страна на дерето и е скрит встрани от входа на пещерата: http://strannik.bg/o/4314/izvor-zhivata-voda . Изворът извира от пещерата: http://strannik.bg/o/4315/peshtera-zhivata-voda/
Показателно е и къде местните хора са поставили иконите.
А иначе обяснението е просто и за двете места. Районът е карстов, водата се натрупва в подземни резервоари и като се напълнят прелива и изтича на сифонен принцип. Най-достъпното сравнение е както работи клозетното казанче ;-)
Впрочем, за да имате шанс да сте „праведни“ там трябва да се ходи пролетно или пълноводно време – тогава всички са праведни. След дълго сушаво лято обикновено повечето се оказват грешни ;-))))
Страхотно :)
Здравей Елина,
Поздрави от „Младото семейство с екипировка като за преход в Хималаите“ ;-)
Ще трябва да почерпим, доста си ни подмладила :-) Мерси!
За съжаление, въпреки твоята намеса и опити да прикоткаш водата, ние си останахме грешни – вода така и не потече :-(, но на пролет ще се пробваме отново да си изкупим греховете :-)
Поздравления за страхотния сайт!!! Истинско удоволствие да го разгледа човек! Снимките са прекрасни, а текстовете се четат на един дъх! Невероятно удоволствие е човек да попадне на сродни души …
Пожелаваме ви да посетите още много прекрасни местенца и ще чакаме с нетърпение пътеписите за тях.
Внимавайте, ние ходихме през м. юни там, и всички се прибрахме с по 1 кърлеж за спомен. Бяхме 7-членна компания, и много от нас се напръскаха с препарат против тях, но уви, не помогна.
Pingback: Живата вода – грешниците | Машина на времето
Прекрасно местенце за презареждане на батериите! Даже видяхме смок на припек :-)
Мястото обаче се превръща явно в поредната барбекю локация и … чешма за снабдяване с питейна вода за вкъщи. На последното ни посещение бързо събрахме багажериите, виждайки шумна „яка група“ да се задава с пластмасовите торби с провизии, с празните 10 литрови бидончета, пушещата лелка (дойде с фаса на уста и не спря да пуши поне за 10-те минути които бяхме там!) и галончетата бира, които безцеремонно бяха пуснати за изстудяване в коритото под чучура… Останалите съ-почиващи на място последваха примера ни преди да почне тоталното опушване от мръвки и подобни, включително и велосипедистите, които със сигурност нямаха време да си изправят спиците на колелата. Просто ми е мъка !
Да, за жалост на много места се случват подобни картини. В крайна сметка, всичко зависи от самите нас. Дано повече хора си дадат сметка за това и се постараят да опазват и ценят природата ни.
днес бяхме ТАМ СПОРЕД ОПИСАНИЯТА ,НО НЯКАКВИ СА ПРЕГРАДИЛИ ЧАСТЕН ИМОТ И СТРОЯТ ЛИ СТРОЯТ ,ТАБЕЛАТА Е ОКАЧЕНА ОБРАТНО С ГЛАВАТА НАДОЛУ И НЯМА ОРИЕНТИР ..ПОЕХМЕ ПО ЕДНА ДЪБОВА ГОРА ,ИЗКАЧИХМЕ С Е ДО ЕДИН ОВЧАРНИК ..ПОСЛЕ СЛЕД НЕГО ПО ПЪТЯ ПАК ОГРАДА ЧАСТЕН ИМОТ ..ВЪРНАХМЕ СЕ ПО ПЪТЯ ПОКРАЙ ИЗОСТАВЕНИЯ ОВЧАРНИК СТРОЕН КАТО ПО ЕВРОПРОЕКТ И ПРОДЪЛЖИХМЕ ПО БИЛОТО ,СПУСНАХМЕ И ОТНОВО СЕ ОЗОВАХМЕ В БОСНЕК ЗА 4Ч..НО ИЗВОР И МАРКИРОВКА НИКЪДЕ ..ПРЕЦЕНИХ ЧЕ ОНЕЗИ В НАЧАЛОТО ДЕТО ЗА ЗАСТРОИЛИ СА РАЗКОПАЛИ ТОЧНО НА ПЪТЯ И ТАКА ЗАБЛУЖДАВАТ ТУРИСТИТЕ .ПО ПЪТЯ ПРЕЗ ГОРТА ОЩЕ ЕДНА ЖЕНА ПИТА ЗА ТОЗИ ИЗВОР …ТАКА ЧЕ ВНИМАВАЙТЕ .НИЕ СЕ РАЗХОДИХМЕ 8КМ ,НО МОЖЕШЕ ДА ВИДИМ ПОНЕ ТОВА ЗА КОЕТО СМЕ ТРЪГНАЛИ ДР.ПЪТ…