Мълчанието на скалите

Част пета от пътуването Резово-Дуранкулак, в която потъваме в магията на Побитите камъни и разгадаваме тишината на Аладжа манастир

Първите капки дъжд ни застигат по средата на пътя. Стичат се по предното стъкло на колата без  цел и посока, сякаш бързат да надбягат собствените си следи. Времето отброява  изминатите километри, докато преминаваме през летния следобед, а дъждът оставя мокри вадички в прахта. Часът е някъде след пет. Мястото  – Побитите камъни.

Каменната гора изниква пред очите ни в цялата си странна и неуловима красота. Прилича на пейзаж от научнофантастичен филм, в който скалните колони се извисяват над пясъка като пазители на света. Те са тук от милиони години – неподвластни на времето или природните стихии. Чудо на природата, останки от древна цивилизация или оживяла приказка? Това тепърва предстои да разберем…

Побитите камъни се намират на 18 км северно от град Варна и заемат площ от близо 70 кв. км. Най-голяма и запазена е Дикилиташката група от каменни колони, макар че в близост до тях се намират и други, по-малки групи от подобни образувания – Белославската до село Белослав, Слънчевската до село Слънчево и Бановската до едноименното село Баново. Каменните стълбове впечатляват с височината и размерите си –  високи са от пет до седем метра, а широчината им достига до 2-3 м. Повечето са единични, но има и такива, които се раздвояват в основата си, образувайки причудливи форми.  Всяка колона в Каменната гора има свое име, място и предназначение – от „Скалата на плодородието”, до „Камъка на божията любов”, „Семейството”, „Царицата“ и „Кръгът на желанията” и др. Според поверието, ако застанете в центъра на този каменен кръг и си намислите желание, то непременно ще се сбъдне. Не зная дали легендата отговаря на истината, но усещането да стоиш сред тези величествени камъни на залез слънце е повече от магическо…

Докато разглеждаме Побитите камъни, не спирам да се питам как и кога са възникнали. Освен митовете, съществуват и редица научни предположения за произхода им. Най-достоверна изглежда версията, според която каменните стълбове са се образували вследствие на вулканична дейност преди близо 50 млн.години, когато цяла Югоизточна Европа е била дъно на море. След оттеглянето на водата, колоните били дооформени от естествените ерозионни процеси и постепенно придобили сегашните си форми под действието на вятъра, снеговете и дъжда.

Някои сравняват Побитите камъни с вкаменена гора, други виждат в тях руините на древен град, а трети ги оприличават с космически отломки, следи от митичната Атлантида или останки от древните градове Содом и Гомор, които Бог разрушил заради греховете на техните жители.  Асоциациите са различни, но едно е сигурно –  природният феномен ще развихри въображението ви. Когато застанете близо до скалните колони, ще усетите енергия и топлина. Те сякаш отразяват слънчевите лъчи, за  да ги дарят на всеки нов посетител.

От Информационния център ще можете да си купите сувенири за спомен или да научите повече за произхода на Побитите камъни. Тук ще прочетете, че са обявени за природна забележителност през 1937 г. Ще ви разкажат и легендите, свързани с мястото. Това, което обаче няма да разберете, е как да стигнете до „Камъка със сърцето”. Въпреки настоятелните молби, които отправихме към господина на входа, така и не получихме съдействие, тъй като той бе по-зает да продава сувенири на група руснаци. Питахме и останалите посетители, но повечето от тях изобщо не бяха чували за подобен камък.

След дълго обикаляне край колоните, вече съвсем се бях отказала от идеята, че ще го открия. За щастие, случайността често ни показва пътя, дори и да не знаем посоката. Той се появи пред очите ми, когато най-малко очаквах. Отделен от другите, самотен по своему, но с красиво сърце.

Никой не знае как камъкът е придобил тази форма, но всеки летен ден, между 12 и 15 часа, отражението на сърцето се „прожектира“ върху пясъка. Учудващо е как природата не спира да ни напомня, че любовта е навсякъде около нас, но разполагаме с ограничено време, за да я открием. Ето защо и аз ще запазя в тайна точното местонахождение на камъка, за да го намерите сами. Но дори да не успеете – не се отказвайте. Понякога най-същественото е невидимо за очите, както е казал Екзюпери.

А ако се окажете в района на Побитите камъни и имате време, можете да посетите и най-известния скален манастир по българското Черноморие – Аладжа манастир. Той се намира на около 16 км от Варна в посока Златни пясъци. Манастирът е бил обитаван от монаси- отшелници през 13-14 в., макар някои учени да свързват появата му с разпространението на ранното християнство по българските земи (3-5 в.) и възникването на първите монашески братства.

Днес Аладжа манастир е част от Национален парк „Златни пясъци“. Входът в манастирския комплекс е 5 лв. Отпред има паркинг, а до самия манастир се стига по добре поддържана алея. В скалната обител ясно личат обособените монашески килии, както и трапезарията, кухнята, криптата, манастирския храм и параклисът, издълбани в меките варовикови скали. Помещенията са разположени на две нива, свързани с дървено стълбище.

На първо ниво, точно до входа, се намира  църквата. Тук ще видите обособен в скалите олтар, но за съжаление от стенописите по стените почти няма следи – запазени са само отделни фрагменти. В пода на църквата е изсечено стълбище, което ще ви отведе до монашеските килии, трапезарията и криптата (гробницата), отделена чрез зидана преграда. В стените на криптата са оставени бележки с молитви, мечти и пожелания за здраве. Поставянето им в скалите обаче е строго забранено, информира ни табела на входа на комплекса, защото противоречи на християнския канон, а и защото всяка човешка намеса може да допринесе за ерозията на варовика. Скривам молитвите в душата си с надеждата, че Бог няма нужда от списък, за да ги чуе. И наистина, ако има места на земята, където това е възможно, Аладжа манастир би трябвало да е сред тях…

В тишината на скалния манастир е скрита енергия, която може осезаемо да почувствате. Трудно е да се опише с думи, но се усеща, когато сте там. Особено ако се изкачите до параклиса на манастира и погледнете към ежедневието от една различна перспектива. Кой знае, може би за момент ще успеете да видите света през очите на монасите, които прекарвали дните си в молитви и бягство от реалността. Нима всъщност всички не бягаме от нея, за да намерим себе си?

Първа част от пътуването Резово – Дуранкулак е достъпна тук: От Резово до Дуранкулак – едно пътуване по българското Черноморие

Във втора част можете да прочетете за Синеморец: Най-синьото синьо: Синеморец, а в трета – да научите повече за някои интересни места по Южното Черноморие: Тайните на Южното Черноморие. Четвърта част ще ви отведе в замъка „Влюбен във вятъра“: Замъкът в Равадиново

Текст: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев

Advertisements
Categories: По пътищата на България | Етикети: , , , , , , , | 2 Коментари

Навигация в публикациите

2 thoughts on “Мълчанието на скалите

  1. Велка Петрова

    Прочетох пътеписа „От Резово до Дуранкулак“,но не намерих нищо за Дуранкулак. Може би не сте стигнали до там.Аз искам да добавя ,че това са най – девствените плажове у нас-от Дуранкулак до Шабла.Знаете ли ,че краи Дуранкулак е открита най старата зидария в Европа?Винаги се смята ,че Черноморието свършва до Балчик,а има толкова красиви и интересни ,но малко известни неща и на север.

  2. Здравейте, да, успяхме да стигнем и до Дуранкулак, но за кратко :) Все още не сме описали впечатленията си от най-северните части на нашето Черноморие, но скоро планираме да пуснем материал и за тях, защото там наистина има много красиви места :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: