На юг от Рая
Тази история започва с дъх на узо, шум на морска пяна и няколко рибарски мрежи, свити на кълбо под ярките лъчи на слънцето, подобно на змии, легнали на припек. Тук всичко е подчинено на морето. И лодките, строени край кея; и таверните, боядисани в синьо и бяло; и смокините край плажа, натежали от плод; и скалите, обгърнали морската шир; и хората дори…
Откриваме Порто Куфо в началото на септември, когато лятото неохотно отстъпва място на есента. Селото е разположено в югозападната част на Ситония, на 134 км от Солун и на около 450 км от София. В Порто Куфо се намира най-голямото естествено пристанище в Северна Гърция, което е и едно от най- спокойните и безопасни в района. Неслучайно в превод името му означава „Глухото пристанище”. Според легендата древните жители кръстили мястото така, защото в залива не се чувал шумът на морето. И наистина – вълните в Порто Куфо изглеждат притихнали. Водата е толкова спокойна, че небето отразява света. Селото разполага с малка, но красива плажна ивица, а гледките, които ще видите тук, приличат на сцени от филм – можете да наблюдавате залеза на слънцето, да се гмуркате с рибите, да си наемете лодка или да спите в палатка под открито небе…
Порто Куфо е селце, което можете да обиколите за 10-15 минути. Ето защо мястото не е подходящо за хора, които обичат нощните купони и шумните заведения. Тук няма да намерите нищо друго, освен прекрасна природа, чисто море и няколко добри таверни. Затова пък селото е рай за почитателите на риболова и къмпинга, както и за всички, които търсят свободата…
В античността Порто Куфо е бил пристанище на древния град Торони, през Средновековието – убежище за пирати, а днес е спокойно рибарско селище, в което живеят не повече от 100 души. Ако искате да придобиете представа за местните жители, разходете се до пристанището рано сутрин или привечер, когато ще видите рибарите и техните лодки. Те са край кея всеки ден – понякога убиват времето си на сушата, но по-често са там, където няма граници, в откритото и неопитомено от никого море. Повечето изглеждат на около 50-60 години, макар че очите им нямат възраст. Лицата им излъчват спокойната мъдрост на хора, познали всякакви бури. Непокорни като вятъра, оглеждат преминаващите пасажи туристи с гордо безразличие. Разбирам ги. Животът им е минал тук – близо до залива с неговите приливи и отливи, където единственото, което има значение, е благоразположението на морето.
Кеят с лодките е най-живописната част от Порто Куфо, но не пропускайте възможността да се разходите из околностите на селото, където има изобилие от малки заливи и закътани плажове.
Гостоприемната Ситония ще ви предложи богат избор от места за плаж – от скалисти местности до пясъчни ивици с изумрудено синя вода. Едно от основните предимства на този полуостров е неговата недокосната, дива природа, в която непристъпните хълмове се редуват с парченца море, а асфалтовите пътища вият покрай кози пътеки…
В Порто Куфо се предлагат и разходки с лодка до някои от най-популярните забележителности на Халкидики. За цената трябва да попитате на място, като лодките тръгват от пристанището по предварителна заявка.
Красиви плажове, които си заслужава да посетите, има и край близкото село Торони. То се намира само на 4 км от Порто Куфо, и до него без проблем можете да стигнете пеша, но все пак ако ще ходите на плаж там, е добре да сте с кола. Торони разполага с дълга пясъчна ивица, а морето е подходящо за гмуране, тъй като в района има останки от крепостните стени на древния град, които днес се намират под вода. Торони е едно от най-древните селища на Ситония, възникнало още през 8 в.пр.н.е. Бил е богат търговски град и важно пристанище, разположен на хълма между днешните села Торони и Порто Куфо. Днес в залива са останали единствено руините на крепостта Лефтония, които придават романтична атмосфера на мястото и са красиво осветени през нощта.
А след един дълъг ден на плажа, няма нищо по-хубаво от вечер в шумна гръцка таверна…
Подарете си вечеря с морски дарове, с които е известно Порто Куфо, или заложете на традиционната гръцка кухня – мусака, пълнени чушки, дзадзики, узо, салата… И в двата случая няма да сгрешите, храната е много вкусна. Таверните в Порто Куфо са по-добри от тези в Торони, като ние лично препоръчваме „O Peykos” и „To Delfini”. Първата се намира на „главната” улица до кея, а втората – в края на пристанището, с гледка към морето. И в двете заведения кухнята и обслужването са добри. Направи ни впечатление обаче, че „To Delfini” се посещава предимно от местни хора, докато таверните в центъра на селото са пълни с туристи, сред които преобладават българите. Ако предпочитате да сте сред „свои”, заложете на заведенията в центъра, ако ви се играе табла в компанията на вкусна храна – мястото е „О Peykos”, а ако искате романтична вечеря край морето, то изборът е „To Delfini”. В тази таверна ще можете да се насладите на още едно безплатно забавление – да нахраните рибите, които след залез слънце са толкова много, че можете да ги докоснете с ръце.
В „To Delfini” се запознаваме с млада гръцка двойка – Апостолос и София. От тях научаваме как е „Благодаря” и „Обичам те” на гръцки. Чували сме тези думи стотици пъти, но до този момент не знаехме значението им. Понякога случайността е най-добрият учител…
След като разбират, че сме от България, София и Апостолос ни разпитват за Банско. Чували са, че имаме хубави зимни курорти, но не знаят нищо за българското Черноморие. А и защо им е? На пръв поглед изглежда сякаш имат всичко. Море, свобода, родина. Но въпреки това София и Апостолос са от поколението гърци, което наричат „изгубено”. Те са млади, образовани, енергични и интелигентни, но не виждат бъдеще за себе си в Гърция. Той е графичен дизайнер, тя – диетолог. От няколко години живеят в Лондон. Питаме ги: „Защо?”. Защо избрахте Англия пред Гърция?
- Защото тук няма работа, няма бъдеще. – свива рамене Апостолос.
- Защото не вярваме, че нещо ще се промени, не вярваме, че нашите политици ще намерят изход. – обяснява ни София.
Но вие имате прекрасна природа, богата история, туризъм, икономика…Защо стигнахте дотук? – не спираме да любопитстваме ние.
- Защото искахме повече и повече. Защото никога нищо не е достатъчно за нас, гърците, за да сме добре, за да сме щастливи. Такива сме си ние – все искаме нещо повече…
Разделяме се с обещанието да се открием във Фейсбук. В мрежата, в която всеки търси нещо. Себе си, другите…Обречени сме да търсим и да искаме повече от това, което имаме. Нима това не е наша обща, човешка черта? Порок, проклятие и предимство, които от векове тласкат човечеството напред. Защото ако не искахме повече, нима щяхме да пребродим света, за да открием че Земята е кръгла, да стъпим на Луната, да преживеем две световни войни и да сринем Уолстрийт? „Искам” е любимият глагол на нашата цивилизация.
И все пак, докато се разхождаме в тишината на Порто Куфо, а аз ям третия за деня сладолед, времето губи значение, и за пръв път ясно осъзнавам, че за Рая няма място, нито посока, защото той е моментно състояние на духа.
За всички любители на гръцкото море – ето и още един пътепис от Ситония: Моменти от лятото
Текст: Елина Цанкова
Снимки: Иван Михалев
