Замъкът в Равадиново
Част четвърта от пътуването Резово-Дуранкулак, в която откриваме приказен замък, а после за кратко се отбиваме в Созопол
Колко струва сбъдването на една детска мечта? Някои са готови да платят за нея милиони, други да жертват свободата си, а трети – да й посветят живота си. А понякога мечтите нямат нито давност, нито цена. Като тази на бизнесмена Георги Тумпалов, който решил да реализира една необичайна на пръв поглед идея – да построи средновековен замък в България.
„Странник съм аз от далечна земя и по пътя те нося в сърцето си[1]
Пазих те скрито в моята душа, както майка пази детето си.
Носих те дълго, моя мечта, и изграждах те камък по камък
Казват, че в замъка времето тече неусетно. . В комплекса определено има какво да се види и снима, а и е приятно за кратко да се почувстваш като главен герой в приказка – да изкачиш всички стъпала до кулата, за да помахаш тържествено на света, след което да се разходиш бавно из градината и да се полюлееш на люлката в двора в компанията на няколко любопитни пауна…Безценно.
Разбира се, не очаквайте да видите истински средновековен замък, подобно на дворците в Западна Европа, и не сравнявайте „Влюбен във вятъра“ с оригиналите – той няма как да изглежда автентичен, но със сигурност е единственият по рода си в България. Освен с уникалната си архитектура и поетично име, замъкът впечатлява и с видимата си прилика със своите „събратя“ в други европейски страни. Основната отличителна черта е, че те са на по 200, а той е на по-малко от 20 години. Георги Тумпалов строи замъка със собствени средства вече повече от десетилетие, но засега не е успял да го завърши. Във време, в което измерваме всичко в пари, постъпката му буди уважение. Може би един ден „Влюбен във вятъра“ ще се превърне в комплекс за развлечения или в хотел, но засега си остава приятно място за разходки, посещавано с удоволствие както от българи, така и от чужденци.
Къде да отседнете: Созопол е най-подходящото място за преспиване или почивка, ако сте в района. Намира се около 3 км от с. Равадиново и на 35 км от Бургас и е един от популярните градове по южното Черноморие.
Созопол ни посреща с добре познатата атмосфера в разгара на летния сезон – навалица от коли, туристи, търговци, магазини и препълнена плажна ивица. В Стария град все още се усеща някакъв полъх на романтика, но за съжаление и тук сергиите и заведенията завземат все повече пространство. Крайбрежната алея като цяло е приятна за разходки, като изключим боклуците и странния кафеникав цвят на водата, който виждаме на определени места в морето.
Ние лично не бихме препоръчали Созопол като място за плаж, но със сигурност е сред черноморските градове, които трябва да посетите, особено ако се интересувате от история. Това е едно от най-древните селища по българските земи, населявано още от IV-III хил.пр.н.е. Първите заселници били траките, а през 610 г.пр.Хр. гръцки преселници от Мала Азия основали тук град-държава, наречен Аполония (в чест на бога на изкуствата Аполон). Името сякаш предопределя и съдбата на града… Аполония се превръща в център на културата, търговията и религията, като развитието и разцветът на града продължават както през Античността, така и през Средновековието.
Днес Южната крепостна стена, която датира от V в., е реставрирана и красиво осветена през нощта. Освен стената, в тази част са разкрити също така отбранителна кула, хранилище за зърно, канализационна система и водохранилище. В момента в Созопол продължават да текат археологически проучвания – на входа на Стария град, Южната крепостна стена и кула, както и на манастира „Св.Николай Чудотворец“. Проучват се и останките от цялостен комплекс пред крепостната стена, който обхваща периода VI в.пр.Хр. до Късното средновековие. Предполага се, че е бил занаятчийки квартал, над който впоследствие е издигната базилика. В този район се е намирал и средновековен некропол, където наскоро бяха открити останките от т.н. „созополски вампир“. Е, ние вампир не видяхме, така че спокойно се разходихме из града след полунощ :)
Старият Созопол се отличава с уникална атмосфера, най-вече заради тесните каменни улички и дървените къщи от XVIII-XIX в., повечето от които днес са паметници на културата. Те са около 200 на брой, като най-известни сред тях са къщата на Мариета Стефанова, домът на Тодор Загоров, Тракийския хан и др. В някои от къщите днес са отворени магазинчета, откъдето можете да си купите сувенири или традиционното за града сладко от смокини.
В старата част на града са запазени и редица древни храмове като църквата „Св. Богородица“, издигната през XV в. на мястото на по-стар християнски храм от Средновековието, както и църквата „Св. Георги“, датираща от XIX в. Отделете време, за да посетите и Археологическия музей в града, където ще можете да се запознаете с историята на Созопол през вековете и да разгледате колекции от амфори, монети, рисувана керамика и др.
Къде да хапвате: Препоръчваме ресторанта на къща за гости „Аполония“ (ул. Люлин“ 7, в Новата част на града) – http://apolonia.alle.bg/
Непретенциозно заведение, но с много добра кухня. Определено тук предлагат най-вкусните пържени тиквички и чушки с доматен сос, които някога сме опитвали.
Първа част от серията Резово-Дуранкулак можете да прочетете тук: От Резово до Дуранкулак – едно пътуване по българското Черноморие
Втора част е достъпна тук: Най-синьото синьо: Синеморец, а трета –Тайните на Южното Черноморие
Текст: Елина Цанкова
[1] Автор на стиховете – Георги Тумпалов, собственик на замъка
е, не
„никому неизвестното село Равадиново“…
чудесно е, че сте си прекарали добре там, но ми е толкова тъжно
там е домът на Христо Фотев
но за него не става дума, явно и той е неизвестен
и се цитира собственикът на този замък, жив и здрав да е
а селото е „никому неизвестно“
тъга.
Здравейте, Мария! Винаги се стремим да разказваме за нещата така, както са изглеждали през нашите очи. Вероятно не винаги сме докрай точни или изчерпателни, но в крайна сметка – целта е всеки да открие сам за себе си местата, които му харесват, или не. Използвахме определението „никому неизвестното село Равадиново“, защото то наистина е малко познато, независимо какви са причините за това. Много от наши познати и приятели споделиха, че са минавали оттам редица пъти, но никога не са спирали, просто защото не са знаели за замъка, да не говорим пък за историята на селото…
Освен това не сте се поинтересували и не знаете, че новата част на град Созопол е построена и населена от изселилите се граждани на „неизвестното“ село Равадиново , т.е. повече от половината население на Созопол е от село Равадиново. А и в село Равадиново има не малко къщи за гости и малки уютни хотелчета, които предлагат гостоприемството си на туристите вече повече от 20 години. И още нещо – най-хубавият и голям плаж – „Златна рибка“ или т.наречения Царски плаж също е прилежаща територия на „неизвестното“ село Равадиново, а не на Созопол…Ето ви доста информация, която сте пропуснали да съберете…
Да, така трябва да е: „нещата така, както са изглеждали през нашите очи“.
Но на български език думата „никому“ се отнася за повече от един човек.
Не е страшно, никой няма да си помисли лошо за вас ако си признаете, че има и неща, които не сте срещали. Напишете скромно: „на нас“.
За да имаме по-голямо доверие на иначе хубавите материали, които създавате и които искаме да посетим при наличие на повече възможности.
това лято посетих този замък уникално място е
Да, мястото наистина е интересно. Ще се радваме да го препоръчате и на Ваши познати :)
Да, Христо Фотев е! Нали знаете колко непреходна е поезията, да не кажа -вечна! Омир четем и днес. Вероятно не знаете колко усилия и постоянство, напълнено с любов са неоходими, за да се създаде и потдържа такава градина. Ако се изостави за две седмици…. тревата ще е прорасла и клюмнала от тежеста си, в нея ще са се замотали падналите пера на птиците, гарнирани с изпражненията им….Искам да благодаря на тия млади хора за удоволствието да разбера, че има такова нещо…на човека с чувственост към тия неща, за да вложи живот и пари в създаването! Чудесно е! Като поезията на Фотев! Благодаря и бъдете благословени. Илка
Благодарим Ви за отзива! Съгласни сме с тезата Ви за силата на поезията, тя е непреходна, за разлика от много други (материални) неща. Всичко най-добро и на Вас!
Моля ви, махнете абцаза за ресторант Аполония и никога не го препоръчвайте публично, ако искате догодина да не го налазят тълпите местни и приходящи руснаци и да не може да се намери свободно място от тях. Аз съм там всяка година и пазя ревниво тази тайна. :)
Здравейте, разбираме позицията Ви, но не бихме премахнали препоръката за ресторанта по две причини:
– „Отбивки“ е проект, който има за цел да популяризира хубавите места в България, включително тези, които предлагат качествена и вкусна храна
– Всеки добър ресторант заслужава да бъде препоръчан и да има клиенти :) Не смятаме, че това ще привлече тълпи туристи, тъй като мястото е познато предимно на местни хора
Поздрави от нас!
бях там това лято но с мои приятели са се държали много лошо там без причина а уж са били желани гости мафиотска работа
Да днес 05 05 2014 посетих замъка и останах леко разочарован .Първо замъка е още в строеж с две думи недовършен а таксата за вход е 10лв билетите ги дават след пискване.. А най голямото ми разочароване беше когато ми поискскоха такса от 1лв за тоалетна. Бил съм в чужбина е там такова чудо няма .До колкото разбрах собственика си е спечелил парите в чужбина. Ако там е видял такова обслужване – „може“
Ако под чужбина имате в предвид контрабанда по времето на ембаргото на Югославия
Днес посетих този замък, какво да ви кажа, очарованата съм и разочарована.
Входна такса 10 лв, WC също се заплаща . 1 лв, Няма указателни табели, няма кой да попиташ , видях много цветя и животни, имало винарна казват, така и не я открих. В така наречения Замък не се влиза да сте подготвени ,там се работи, снима се филм и освен интересни снимки, лош паркинг и Параклис,където също трябва да плащаш, друго не мога да споделя. Пътят до там е ужасн, имайте го предвид. Строи се 19 години разбрах от една работничка, препоръчвам след 19 год да го посетите, надявам се,че тогава ще бъде подходящо за разглеждане
Смятам, че този собственик си строи замък с такси, събрани от показване на екстериора и две кръчми , не ходете там
От любопитство тази година реших да посетя замъка отново за да видя до къде е стигнало строителството. Раздвоен съм в чувствата си Зарадвах се, че открих много нови неща, видях други вече в завършен вид, видях насоките за развитие в в които е поел, но и много неща ме разочароваха и отблъснаха. Комерсиализацията е в пълен размер. Преглътнах новата цена на входния билет от 6 на 10 лв и го отдадох на повишения интерес на туристите български и чужди, а и все пак трябва да се финансира някак си. Но веднага още на входа започнаха да напират разни навлеци, които искат да се снимат с вас с обещанието, че с нищо няма да ви задължават после. Добре че не бях с неудобна компания, защото не се знаеше висаджийските мераци до къде могат да стигнат. После един наконтен млад господин облечен като Котарака с чизми със сабя и шапка с пера нагло се намъкна в кадъра ми докато снимах езеото и започна да ме изнудва да съм му платял, защото съм го снимал без неговото позволение. А той защо не ми плати че се натика в кадъра ми без да ме пита? А и не видях да носи касов апарат за да може да фискализира плащането. Изтрих си клипа заради такива срамни изнудвачи. Ако Тумбалов иска да измие името си и да скъса с тъмното си минало, би трябвало да следи и прочиства имота си от подобни измекяри. В негов интерес е. Малко ме разочарова и заведението край езерото. Това хубаво кътче бе превърнато в долнопробна кръчма, където група азиатци лакомо нагъваха мазно чеверме или нещо подобно и беше доста неудобно за посетителите да минават между масите им. Би трябвало заведенията за хранене да са изолирани от търсещите романтика посетители. Хубавото е, че все пак пауните са там и огласят с крясъците си замъка допринасяйки наред с отпускащата музика за настройка на по-романтична вълна. Лебедите доста са се разредили, имат си вече и люблеобвилно пони, зайчета които изплашиха разглезен дакел и други такива любопитни глезотийки. Нещото което печели сърцето на посетителя е в детайлите. Тук си проличава любовта с която се прави всичко. Разбирам, че печалбарството и културата не са напълно съвместими и това явно се прави с цел за да се набират средства за благородни цели, но все пак всичко трябва да бъде в рамките на приличието. В интерес на истината снимката на входа все пак не бях заставен да я купя. ;-)
За Равадиново знам че приютява много бежанци от Одринска и Беломорска Тракия след Балканската война ……
Уникално
Днес посетих този замък, какво да ви кажа, очарованата съм и разочарована.
Входна такса 10 лв, WC също се заплаща . 1 лв, Няма указателни табели, няма кой да попиташ , видях много цветя и животни, имало винарна казват, така и не я открих. В така наречения Замък не се влиза да сте подготвени ,там се работи, снима се филм и освен интересни снимки, лош паркинг и Параклис,където също трябва да плащаш, друго не мога да споделя. Пътят до там е ужасн, имайте го предвид. Строи се 19 години разбрах от една работничка, препоръчвам след 19 год да го посетите, надявам се,че тогава ще бъде подходящо за разглеждане
В4ера отидох до Равадиново, за да видя този прословут замък . Разо4арована съм , зле подържано , мръсно , навсякъде с мрежи , боклуци , но пък входа вси е все така 10 лв нищо 4е дори за 1 лв пове4е не бих влязла там .. А да , ако не си поискаш касов бон за платена такса въобще не си правят труда за такъв..
Бях там миналото лято наистина всичко е много хубаво и точно така както е описано с много и различни животни и птици,риби,коне,лама със сигурност ще пропусна нещо но просто е уникално!Който не е ходил нека отиде за да се наслади на всичко това!
Отигохме с приятелката ми там на посещение, беше много хубаво и да… Имаше един рицар на входа, който пожела да се снима с нас и при наше желание на излизане можем да я видим и ако желаем заплатим. Да се върнем на разходката много красиво на места доста кичозно, но като цяло е нещо, което няма другаде в България да се види и не говоря даже за архитектурата или „добавките“ ами за чистотата и зеленината. Съветвам Ви сърдечно да посетите.