Най-синьото синьо: Синеморец

Част втора от пътуването Резово – Дуранкулак, в която се влюбваме в Синеморец, посрещаме първия си залез над Странджа и изпращаме деня с Tequila Sunrise край морето

Откриваме ги случайно – там, където вълните се разбиват в каменистия бряг, а Странджа се оглежда в безкрая на хоризонта. Слънцето уморено се скрива зад полегатите склонове на планината, докато небето се обагря в оранжево-червено. Заедно с последните слънчеви лъчи, си отиват и ярките цветове на водата – лазурното синьо постепенно избледнява, за да покрие скалите с тъмна пелена. Сред спокойствието на пейзажа се открояват само те – пазителите на брега, „Корабите”, които подобно на двама верни приятели са тук от векове.

Ако има гледка, за която без колебание бих платила  такса „вход”, то това е пейзажът, който се разкрива от хълмовете на Синеморец. Да наблюдаваш как денят се прощава с морето, а Странджа за кратко засиява в огнено червено, е магическо усещане. Прилича на кадър от филм на Бертолучи – вълните пеят своята песен, чайките прелитат над брега, напомняйки за себе си с отчаян крясък, вятърът се надбягва с морската пяна…

Залезите и изгревите над Синеморец са сред онези ценни моменти, в които човек може да се почувства щастлив без причина. В случай че някой ден имате път към Синеморец, разходете се до „Корабите”, за да послушате вълните. Там те звучат различно. И имат какво да ви разкажат.

На пръв поглед Синеморец изглежда като всички останали селища по българското Черноморие – изобилие от хора и коли, лоши пътища, големи хотели и недовършени строежи. И все пак, в това място има нещо уникално; нещо, което трудно се описва с думи. Дълго се чудехме какво е то. Спорихме помежду си. Питахме приятелите. Търсихме отговора в снимките, запечатали някои от най-щастливите ни моменти. Изчетохме факти за произхода на селото с надеждата, че в тях ще открием разковничето за магията на Синеморец. Накрая осъзнахме, че единствено тук човек може да се наслади на огромния хоризонт, който се открива от хълмовете до морето, а цветът на водата е най-синьото синьо, което сме виждали някога. Две малки, но достатъчни причини, за да ни хареса.

За жалост, и Синеморец не е подминат от строителната инвазия по българското Черноморие – видяхме десетки семейни хотели, както и огромни бетонни строежи, изникнали по хълмовете край селото през последните години. И тук, както на много други места в България, стротелните амбиции превземат все повече и все по-големи пространства, разрушавайки завинаги природата.

И все пак за мен почивката в Синеморец е завръщане назад във времето – напомня ми за летата, които прекарвах на море при баба. Имат вкус на домашен миш-маш, ухаят на топла земя след дъжд и носят онова неподправено усещане за свобода, когато можеш да тичаш на воля, а вечер да се прибираш с ожулени колене и изгоряло от слънцето лице…

Детските спомени за „почивка на морето“, природата, вкусната храна и усещането за свобода са сред основните плюсове на българското Черноморие. Всичко тук е познато, близко и родно, дори и в случаите, в които те дразни ужасно, най-вече с мърсотията, тоталното неглижиране на правилата и липсата на нормални пътища. И все пак, признайте, няма такова усещане, като да се събудиш късно сутринта, след като си запивал някъде предната вечер, да закусиш с мазна баничка и айрян, след което да си изпиеш кафето, докато се наслаждаваш на гледката към морето, ядосваш се на новините във вестника или се разправяш със съседа по стая,  защото ти е „затапил” колата.  Класика :)

Първият ни ден в Синеморец преминава в излежаване на плажа, което се редува с обиколки из околностите на селото. Ние лично препоръчваме плажната ивица край устието на река Велека в северната част, вместо южния плаж на Синеморец – „Бутамята”. Казват, че ако продължите надолу от Бутамята, ще стигнете до прекрасни пусти плажове, сред които е и легендарният пиратски залив „Листи”.Чухме не една и две истории за тези места, но за съжаление никой не успя да ни обясни как се стига дотам, дори местните хора, които не бяха особено приказливи, особено по отношение на забележителностите на Синеморец.

Устието на река Велека обаче е сред задължителните точки в списъка ни, тъй като е едно от най-живописните места по българското Черноморие. При вливането си в морето река Велека образува пясъчна коса с дължина от около 500 метра, а морската вода в тази част отразява всички нюанси на светлината, варирайки от небесно синьо до изумрудено зелено. В защитената местност живеят десетки видове редки птици и риби, а понякога могат да се видят и делфини. Е, мястото е любимо и за някои свободолюбиви представители на Homo Sapiens, които предпочитат да посрещат утрото на пясъка пред палатката, вместо на терасата на x-звезден хотел.

Гледката към това уникално място е от близкия хълм на селото, до който можете да достигнете пеша по пясъчната ивица от Синеморец или с кола в посока Ахтопол. Малко след моста над Велека ще видите табела, от която започва черен път, който води до въпросния хълм. Разстоянието може да се премине за около 15 минути с кола или 30 минути спокойно ходене.

След вечеря отново се разхождаме до Корабите, водени от желанието си да поговорим с морето, седнали на някоя от скалите край хълмовете на Синеморец. Небето е покрито със звезди, които изглеждат толкова близо, че те примамват да ги докоснеш с ръка. За част от секундата ни се струва, че виждаме падаща звезда. За пръв път обаче не знам какво друго да си пожелая, освен някой ден пак да се върна тук.

Заведения, които препоръчваме:

Бар „Кораба” – място, където можете да изпиете по коктейл в приятна обстановка, да послушате хубава музика и да се видите с приятели. Само не забравяйте, че купонът тук започва след залез слънце, а гледката към морето е…ами, каква да е, освен ”дъхоспираща”  :)

За съжаление, сме скарани с имената на улиците в Синеморец, така че нашият съвет е – питайте местните. А и така има тръпка – винаги можете да объркате пътя и да се озовете някъде другаде :)

Бистро „Тръстиките” – някъде по средата на основната улица в Синеморец, ще го намерите или с питане, или с бавна разходка по „главната”. Подходящо е за ранен или късен обяд с рибена чорбица и наливна бира. Атмосферата е тематична (тоест – тръстиката присъства в интериора и екстериора), а музиката е реге, което определено е голям плюс.

Ресторант „Синята акула” – подходящо за романтична вечеря, но само ако не сте много гладни, защото колкото и да е вкусна храната тук, порциите са малки. В менюто обаче има интересни предложения като патладжан на скара, запечен с моцарела, спагети с морски дарове и миди с узо и копър.

И един много важен съвет – предвидете си пари в брой, защото в селото има само един банкомат, който не винаги работи, а най-близкият клон на банка е в Ахтопол.

Първа част от серията Резово – Дуранкулак можете да прочете тук: От Резово до Дуранкулак – едно пътуване по българското Черноморие

Текст: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев