От Резово до Дуранкулак – едно пътуване по българското Черноморие

Част първа, в която разбираме защо от сън спомени няма :) Очаква ни оff road пътешествие до нос Емине, каране на ATV, плаж на Иракли и нови запознанства в началото на лятната ни ваканция.

Денят започва с дразнещия звук на алармата. Телефонът вибрира и звъни едновременно, докато съзнанието ми се бори със съня. Бавно отварям очи. Събота, 8:20 часа сутринта. Спала съм точно четири часа, и по обясними причини, тялото ми жадува за душ и тонове минерална вода. Ок, в Несебър съм, припомням си аз, а за днес имаме планирана разходка с джип до нос Емине, от която се отказах заради партито снощи. Решавам този път да изненадам себе си и да стана от леглото за по-малко от пет минути.

Буквално тичам по пустите улици на Несебър, надбягвайки се с времето. На уреченото място виждам единствено прашно-бял, леко каубойски джип Land Rover. Качвам се, шумно поемайки си дъх. Целувка за Иван, който вече е тук, и усмивка за непознатия шофьор, чиято първа реакция е да ме изгледа скептично заради закъснението ми. Изглеждам абсолютно не на място, знам – обута съм с къси панталонки и сандали, а лицето ми е скрито зад големи очила и шапка. Сякаш съм тръгнала за плаж, а не за обиколка с джип. Усмихвам се извинително, а новият познат ме респектира с думите:

–          Днес ни очаква дълъг, горещ и много прашен ден.

–          Няма проблем. – пробвам да се усмихна отново аз.

–          Да бе, то няма проблем, само да си знаеш. И между другото, аз съм Орлин. – след тези думи завърта ключа и колата, за моя изненада, потегля.

По пътя през Несебър забираме двойка скандинавци и семейство американци. На перфектен английски Орлин обяснява програмата за деня и инструкциите за безопасност. Наистина ни очаква интензивен ден: off-road пътешествие до нос Емине, екстремни забавления, обяд, плаж на Иракли и връщане към обичайното all-inclusive ежедневие. Поне за чужденците. Ние с Иван по-скоро спадаме към „свободните индивидуалисти, а не all-inclusive туристи”. Всъщност сме единствените българи в групата. Джиповете за този курс са пълни с чужденци, като традиционно преобладават англичаните, немците, скандинавците и руснаците.

Каквито и да сме по народност обаче, днес ни обединява желанието да изпитаме собствените си възможности. Ето защо, докато Орлин ни разказва за предстоящото пътуване, не мога да не го сравня с Морфей от „Матрицата”, който ни предлага синьото и червеното хапче.

„Ако вземеш синьото хапче, историята свършва, всичко е дотук. Ще се събудиш в леглото си и ще вярваш в това, в което искаш да вярваш. Ако вземеш червеното хапче, ще останеш в страната на чудесата и аз ще ти покажа колко е дълбока заешката дупка. Помни, всичко, което ти предлагам, е истината, нищо повече…”

 Естествено, избираме червеното хапче. Затягаме коланите и потегляме…

Докато преминаваме покрай петзвездните бетонни недоразумения, наречени хотели, които продължават да превземат Слънчев бряг, Орлин с огорчение и носталгия разказва за детските си години тук. За летата, които е прекарвал сред природата. За свободата да се разхождаш на воля по зелени поляни, а не сред застроени хотелски комплекси…Не съм сигурна, че чужденците наистина го разбират, но в моето съзнание думите му ще отекват дълго. Може би защото  оттук насетне навсякъде по българското Черноморие ще виждаме как природата отстъпва пред поредния бетонен строеж.

След като подминаваме курортния комплекс „Елените”, започва и истинското off-road приключение. Джипът без колебание се изкачва по непроходим на пръв поглед път. Прахът полепва по лицата и дрехите ни, вятърът разбърква мислите, а усещането е като да кажеш „сбогом” на реалността, за да навлезеш в един непознат свят. Орлин не спира да ни разказва спомени от детството си и исторически факти за местността. Завършил е „Туризъм”, което донякъде обяснява страстта му към това, което работи. Всяко лято е тук,а  зимата е на Банско, където можете да го срещнете в ролята му на инструктор по сноуборд. Той просто е от хората, които носят свободата в себе си. Пълен е с енергия и позитивизъм, с които зарежда всеки един от нас. Само за ден Орлин успява да ни припомни, че няма нищо по-ценно от умението да се наслаждаваш на мига. И да живееш заради него.

Всеки момент от нашето приключение се заснема с видеокамера от Лъчо – операторът на групата,  който до края на пътуването придобива статут на нещо като „джедай”, защото демонстрира неподозирани умения – ляга под джипа в движение, за да снима; пътува, кацнал върху предния капак на колата и тича пред нея с нечовешка скорост. Именно благодарение на неговите усилия, в края на пътуването всеки желаещ може да се снабди и с уникален видео запис от еднодневното ни пътешествие.

Първата спирка от пътуването ни е малък, закътан и живописен плаж, където ние, като типични туристи, бързаме да запалим по цигара, да се снимаме или да докоснем морето.

Орлин определено е първият човек, който виждам да носи навсякъде със себе си празна бутилка от минерална вода. Обяснява ни, че мрази хората да изхвърлят фасовете си сред природата, затова винаги има под ръка бутилка, в която ни моли да „складираме” боклуците. Признава, че в това отношение чужденците са много по-стриктни от българите, които често се присмиват на опитите му да наложи някакви неписани правила и продължават да изхвърлят фасовете си, където им падне.

Пътят продължава напред, обвит в прах. Пред нас е село Емона, което също не е останало встрани от строителните амбиции на видни „общественици”, така че постепенно се разраства, губейки автентичния си облик. В далечината се вижда фарът на нос Емине и невероятно синьото море…

Не след дълго отново спираме за кратка почивка, за да разнообразим пътуването със занимания като яздене на коне, стрелба с лък и каране на ATV, което си е супер изживяване, особено за любителите на високите скорости… А всъщност и за градски момичета като мен  :)

Нос Емине е най-източната точка на Стара планина и условна граница между Южното и Северното Черноморие. На върха на стръмната скала, която се спуска отвесно в морето, е разположен фарът, който е част от военна зона и достъпът до него е забранен. Наслаждаваме се на нос Емине отдалеч, и именно в това се крие чарът на мястото  – в дивата му, неопитомена и горда красота. Обявен е за природна забележителност през 1976 г.

 

 Наричат Емине най-бурния нос по българското Черноморие. Тук скалите са остри и непристъпни, а ветровете – непредвидими. Морето около нос Емине никога не е спокойно, а подводните скали са предизвикателство дори и за най-опитните моряци или водолази. За произхода на името има редица легенди – някои го свързват с античното наименование на Стара планина Аемон, докато други вярват, че е кръстен на майката на Мохамед  – Амина, чието име на турски се произнася като Емине.

 На нос Емине завършва българската част от пешеходния туристически маршрут Е3 („Ком-Емине”). В района на природната забележителност има останки от средновековен манастир, както и руини от древна крепост.

А след като сме запечатали срещата с нос Емине във фотоапаратите и в сърцата си, продължаваме към плажа на Иракли. Пътищата тук са предизвикателство дори за автомобили с повишена проходимост, като на места дори изцяло липсват. Всъщност местните хора изобщо не се оплакват от липсата на пътища по една простичка причина – желанието да запазят това място непокътнато.

За красотата на Иракли съм чувала легенди. Нищо обаче не може да се сравни с гледката наживо. От всичко видяно до момента, плажът на Иракли заема първо място в личната ми класация на най-добрите места в България.

Плажната ивица се извива край тюркоазено синьо море, докато вълните леко галят брега. Пясъкът е фин, а морската вода – толкова чиста, че на места можеш да видиш дъното. В района, който в момента е защитена местност, живеят множество редки растителни и животински видове. Можем само да се надяваме, че Иракли ще остане сред малкото съхранени места в България…

Днешното ни приключение е към своя край. Приятно изморени от слънцето и новите впечатления, се прощаваме с Орлин.

–          Това е истинското лице на България. Не го забравяйте – казва ни вместо „чао” той.

Сега вече наистина разбирам защо всяко лято е тук.

Повече за OffRoad Adventure можете да откриете тук: http://www.bgoffroad.com/. Цената е около 100 лв. на човек и си заслужава всяка стотинка.

Автор: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев