Хубавата Елена

Нейната хубост неведнъж е омагьосвала царе и роби, воини, търговци, светци и богове. За нея поетите съчинявали стихове, историците измисляли легенди, а смелите мъже водели войни… Тя била муза за творците, вдъхновение за пълководците и изкушение за странстващите монаси. Името й? Елена. Символ на светлината и вечната красота.

Навярно този български град носи името Елена неслучайно, тъй като от векове привлича хората с красивата си природа. Оттук са минавали армиите на Филип II и Александър Македонски, както и свитата на царица Елена, майката на Константин Велики, която толкова обикнала това място, че пожелала то да носи нейното име. Или поне така твърди една от многото легенди за възникването на град Елена, скрит сред възвишенията на Балкана и котловината на Еленската река.

Днес Елена е тих, подреден и спокоен град. По улиците почти няма хора, а най-оживеното място по традиция е площадът. Посрещат ни прашни улици в ремонт, затворени магазини за дрехи втора употреба и полупразна автогара, пред която е паркирано единственото за града такси. Да, това не е печатна грешка – в Елена наистина има само едно такси, което ще ви повози срещу фиксирана такса от 2 лв. в рамките на града и 5 лв. до съседните села. Но в крайна сметка, на кого му трябва такси, щом всичко тук се намира на пешеходно разстояние?

Това, което ме впечатлява най-силно в този малък български град, е тихата му тъга. Красив е, и въпреки това – малко тъжен. Наоколо има цветя, зеленина и възрожденски къщи, но нещо в Елена навява самота. Дали е заради тишината? А може би тъгата идва от усещането за пустота? Сякаш всеки човек, който е напуснал този град, за да търси щастието си в столицата или в чужбина, е оставил след себе си белег. Елена все още пази спомена за своето минало, но търси своя път напред.

Разходката ни започва от централния площад в града – „Христо Ботев”, където има няколко приятни заведения и кафенета. Продължаваме нагоре, по главната павирана улица, подминаваме Общината и се озоваваме на втори площад – т.н. „горен”. Тук местните хора хора продават плодове и зеленчуци. Това, което липсва обаче, са магазинчетата, в които да се предлагат типични за региона продукти или сувенири. Минаваме покрай магазин за африкански накити и амулети, но за жалост няма откъде да си купим нещо автентично, с което да запомним града.

След като подминете и горния площад, ще стигнете до Бакаловата къща, в която се намира Туристическият център. Не пропускайте да се отбиете, тъй като тук ще ви дадат подробна информация за основните забележителности в града. А и самата къща е паметник на културата, така че си заслужава да се види. Като цяло еленчани са любезни и отзивчиви хора, така че всеки, когото попитате, ще ви упъти за посоката, и ще ви помогне с информация или съвет.

Продължавайки по стръмната улица нагоре, отляво ще видите Попниколовата къща, която в момента функционира като Музей по палеонтология. Къщата изглежда внушителна – строена е около 1830 г., но е запазена и до днес. Ако е затворена, просто позвънете на звънеца, за да дадете знак на съдържателите, че искате да разгледате музея.

Не след дълго ще озовете пред най-красивото място в града – музейния комплекс „Даскалоливницата”, където ще можете да разгледате вкопаната църква „Св. Никола”, „Камбуровия хан”, църквата „Успение на Пресвета Богородица” и първото класно училище в България – т.н. „Даскалоливница”. Училището било основано през 1834 г. от Иван Момчилов и се наричало така, защото тук бил приложен взаимният метод на обучение, при който по-големите и опитни ученици обучавали по-малките, като впоследствие повечето от тях, естествено, ставали учители.

Палим по свещичка в действащата църква „Успение на Света Богородица”. Храмът е голям и добре поддържан, обграден със зеленина.

По-красива обаче е старата църква „Св. Никола” – построена за 40 дни и вкопана в земята, за да не се дразнят турците. Отвън изглежда скромна, незабележима постройка, но отвътре е прекрасна и богато украсена църква. Сега функционира като музей, а входът е 2 лв.

Църквата „Св. Никола” функционира още от 16-ти век, но е била опожарена през 1800 г., когато градът е нападнат от кърджалиите. Храмът е възстановен през 1804 г. благодарение на усилията на всички жители на Елена. На входа на църквата ще можете да разгледате част от оцелелите при пожара книги и молитвеници, а когато влезете вътре ще е трудно да останете безразлични, дори и да не сте вярващи – стенописите и олтарът са впечатляващи.

След като разгледате комплекса, ще минете и покрай прословутата Часовникова кула, която е символ на Елена. Построена е през 1812 г. и то така, че камбанният й звън да се чува от всяка точка на града. Днес кулата ни напомня за славното минало на Елена – град на търговци и предприемачи, поети и будители, един от центровете на Възраждането, архитектурата и стремежа към свобода.

В центъра на града се намира и къщата-музей на бореца за църковна независимост Иларион Макариополски, както и родният дом на Мина Тодорова – жената, на която Яворов посвещава едни от най-хубавите си стихове. Днес къщата е затворена, а на един от прозорците е залепена пожълтяла изрезка от вестник със заглавие: „Германец спасява къщата на Яворовата Мина”. Дано действително да е така…

Ако се разходите край реката, ще видите и Петте Разсуканови къщи, които представляват пет къщи под един покрив, строени от хаджи Димитър Разсуканов за петте му сина. Къщата обаче е частен имот и можете да я разгледате само отвън. Срещу Разсукановите къщи се намира най-големият храм в Елена – „Рождество на Пресвета Богородица”, който подобно на другите църкви в града, неведнъж е бил опожаряван и издиган отново.

Въпреки нелеката си история, Елена не е изгубила своя чар, а хубостта й е все така естествена, непринудена и истинска. Вижте я поне за ден. Заслужава си.

Къде да отседнете:

Ако решите да останете в Елена, можете да отседнете в хотел „Елени Палас”, който е един от най-популярните в града: http://www.elenipalace.com/, или да разпитате на място за стаи под наем в хижите и къщите в околността.

Къде да хапвате:

Посетете механа „Национал” в центъра на града – намира се в хотел „Перун”, улица „Иларион Макариополски” 4. Освен с традиционния избор от салати и скара, заведението ще ви изненада и с автентични гозби като бут по еленски, сирене под капак или суджук на гребен. А ако сте любители на ракията – опитайте местната „еленска сливова”. Ето и линк към сайта на хотела и механата: http://perun-elena.bg/natsional.html

Какво можете да видите в околността

Еленският Балкан е подходящо място за активна почивка сред природата. Можете да си организирате поход из планината, да обиколите екопътеките или да ловите риба на някой от околните язовири. А ако ви се прииска да се върнете към шума на града – Велико Търново е само на 38 км оттук…

Текст: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев