По Еменската екопътека

Той изниква пред очите ни, огрян от първите лъчи на лятото. Изглежда величествен в своята непокорна и дива красота. Скали и вода са се сляли в прегръдка, по-силна от времето, а може би дори от вечността. Наоколо е толкова тихо, че можем да чуем шума на вятъра, песента на полските цветя и собствените си стъпки по пътеката. Природата бавно се събужда, докато каньонът посреща първите си посетители.

Обявен за природна забележителност през 1980 г., днес Еменският каньон (или т.н. Каньон на река Негованка) е популярно място за излети сред природата, защото тук е изградена една от първите, а и най-красиви екопътеки в България.

Еменската екопътека преминава по ръба на каньона, който следва течението на река Негованка. Общата дължина на пътеката е около километър и половина, като разстоянието (в двете посоки) може да се измине за около два часа. Красотата на скалните феномени, които ще видите по пътя, живописните гледки към склоновете на каньона и река Негованка, както и усещането, че сте близо до природата, превръщат разходката по тази екопътека в уникално преживяване. Това е едно от малкото облагородени, но и съхранени места в България.

Освен красотата на природата в околността, другият основен плюс на Еменската екопътека е нейната достъпност – освен за възрастни, тя е подходяща и за деца, стига да им помагате при изкачването на по-стръмните участъци. В началото пътеката е полегата, след което има кратко изкачване, за да се озовете на върха на каньона и да продължите разходката по ръба на пропастта. Пътеката е поддържана и ясно обозначена, така че няма опасност да се изгубите. По склона на каньона ще достигнете до скали, подходящи за панорамни снимки.

Следвайте пътеката по ръба на каньона, тъй като тя е изключително живописна. На места се отклонява и води до дървени мостчета сред иначе непристъпните скали, но по време на нашето посещение достъпът до тях бе забранен. Предполагам, че както на много други места в България, и тази екопътека се нуждае от обновяване, за което общината няма средства.

Не след дълго ще навлезете в гориста местност, спускайки се по стръмни пътечки и издълбани дървени стъпала. Внимавайте при спускането, тъй като в тази част почвата е мокра и хлъзгава. Тук ще се почувствате като в джунгла, защото е хладно, има буйна растителност, а въздухът е напоен с влага. Дори и да стигнете до заблатен участък, не се отказвайте, продължете напред – най-хубавата изненада по тази екопътека тепърва предстои…

Ще го познаете по шума на водата, спускаща се от 10 метра височина. Честно казано, завиждам на всеки, на когото му предстои да го види за първи път. Усещането е подобно на това да откриеш таен плаж, за който всички говорят, но никой не го е виждал.

„Раят не е място, раят е миг.” –се казва в един от любимите ми филми, „Плажът”. Не мога да не се съглася. Е, не съм Дани Бойл, но ви гарантирам, че това откритие ще си заслужава и ще е сред онези първи мигове, които остават. Ако не завинаги, то поне до следващия път, в който ще го усетите.

Името на водопада е Момин скок. Място, на което според легендите, девойките слагали край на живота си заради изгубена вяра или несподелена любов. Водопадът е обграден от скали, а в основата си образува малък вир, който прелива във всички нюанси на зеленото.

Докато наблюдавам как водните струи преминават през скалите, а после се разбиват с пълна сила в земята, осъзнавам защо водата се смята за най-силния елемент в повечето източни култури. Просто защото тя винаги намира верния път. Водата е единственият елемент, който е в състояние да преоделее всяко препятствие и търпеливо да пробие там, където привидно няма изход.

„Водата е началото и краят на всичко.” – ми каза веднъж един японски посланик, когото интервюирах. Беше последователен и скован във всичко, за което го питах, до момента, в който не засегнах темата за източната култура и традиции. Това беше повратната точка на нашия разговор. От него научих, че водата е свещена. Защото лекува, пречиства, напътства и ободрява. Водата дава, но и отнема живот. Преминава през всичко без страх –  прониква в земята, отнася дървото, покрива метала и потушава огъня.

Ако след посещението на Момин скок, все още имате сили, можете да продължите до края на Еменската екопътека, която ще ви отведе до язовир Негованка. Ние не стигнахме дотам, а се върнахме да разгледаме Еменската пещера, която се намира в началото на екопътеката. Освен че е една от най-дълбоките пещери в България, тя е и дом на колонии от прилепи, които е по-добре да не безпокоите в периода май-юни, когато е размножителният им период. Ние се оказахме там към края на юни, затова набързо разгледахме пещерата, която в миналото последователно е била използвана като място за отглеждане на гъби и склад за узряване на сирене, както и като военна база, а днес е добре поддържано място за туристически посещения. Под пещерата, в самото начало на Еменската екопътека, има малък паркинг, където можете да оставите колата и да продължите пеша. В близкото село Емен също могат да ви упътят за посоката.

Друго подходящо място за подобна еднодневна разходка, в случай че се намирате в близост до Велико Търново, е Хотнишката екопътека. Село Хотница се намира на 25 км от село Емен и двата маршрута могат да се посетят в рамките на един ден. За разлика от водопада Момин скок, който се намира в края на Еменската екопътека, Хотнишкият водопад е разположен в самото начало на екопътеката край село Хотница. Разстоянието от Велико Търново дотук е около половин час и в почивните дни районът изобилства от групи туристи на палатки или местни хора, които си организират пикник.

До Хотнишкия водопад можете да стигнете по добре поддържан асфалтов път. След като паркирате на обширния паркинг в края на пътя, ще минете по дървен мост и ще се озовете на поляна с гледка към водопада. Това място е райско кътче, скрито сред скали и дървета. Цветът на водата е тюркоазено син, със златни и сребърни отблясъци, които преминават в яркозелено или свелосиньо, в зависимост от силата на светлината.

Не пропускайте да се изкачите по екопътеката над водопада, където ще можете да се насладите на скални тунели и красиви гледки. А ако стигнете до края на пътеката, ще видите и извора на водопада – Кая Бунар.

И двете екопътеки (Еменската и Хотнишката) са чудесен вариант за активна почивка сред природата, но и начин да изненадате себе си с малко екстремни преживявания – като например да преминете по границата на собствената си представа за свобода.

Как да стигнете:

Село Емен се намира на 20 км от Велико Търново и на около 8 км от магистралния път София – Велико Търново. Ето и повече информация за това прекрасно българско село http://emen.veliko.info/

Село Хотница се намира на 15 км от Велико Търново, а разстоянието до Хотнишкия водопад е около 1 км. Карта и информация за селото тук: http://hotnitsa.selo.bg/g/131

Къде да отседнете:

Ако решите да останете в района за един уикенд, най-добре е да спите във Велико Търново, за да разгледате и старопрестолния град. Хотел „Лъки” недалеч от крепостта Царевец е удачен вариант за отсядане за една или две вечери (ул. Никола Пиколо 3, уебсайт: http://www.hotel-lucky.com/index.html). Цената е 50 лв. на вечер с включена закуска и гледка към крепостта. Чисто е, макар че персоналът би трябвало да бъде по-любезен в обслужването.

Къде да хапвате:

Във Велико Търново има изобилие от заведения за всеки вкус, така че изборът е труден, а и за няколко дни едва ли ще успеете да ги обиколите всичките. Ние лично препоръчваме ресторант „Етно”, където ще ви посрещнат с голям избор на специалитети от българската, арабската, италианската и мексиканската кухня.

Текст: Елина Цанкова

Снимки: Иван Михалев

Advertisements
Categories: По пътищата на България | Етикети: , , , , , , , , , , , , | 5 Коментари

Навигация в публикациите

5 thoughts on “По Еменската екопътека

  1. Прекрасна разходка! Много ме впечатлиха снимките. Ходили сме до В.Търново, но така и не отидохме около него. Само от снимките и разказа ми запали желанието да посетим Търново отново, само че този път по-подготвени с облекло, удобни обувки за разходка из дивата природа. Като чета и гледам май най-добре е да тръгнем петък вечер, за да може събота рано да имаме време да обиколим цялата пътека. Жалко е, че нямат средства за реставриране на въжените мостчета – едно от нещата, на които искам да се кача :) Благодаря ти за споделените мигове с надеждата и аз изпитам онова райско чувство скоро :)

  2. Здравейте, благодарим Ви за споделеното мнение – радваме се, че пътеписът и снимките са Ви харесали :) Мястото наистина е много красиво и със сигурност няма да съжалявате, ако го посетите!

  3. Много благодаря за обилната информация.Скоро попаднах на вашият сайт и много ми хареса.И тъй като скоро смятам да посетя тези места вашата информация много ще ми помогне.Поздрави!

  4. Петя Кемерова

    Здравей те сайта ви е чудесен и много ми хареса точно еменската екопътека. От къде мога да получа актуална информация да ли мостовете са поправени и да ли самата пътека е отвоорена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: